На 11 ноември (30 октомври стар стил) в Москва в семейството на Михаил и Мария Достоевски се ражда Фьодор Михайлович Достоевски.
В детството си Фьодор Достоевски често ходи с родителите си на летни почивки в Даровое. На тригодишна възраст открива героичните саги, приказките, легендите, а гледачките му го възпитават в дълбока набожност. Бързо е обсебен от приказките.
Родителите на Фьодор отдават голямо значение на възпитанието му. На четиригодишна възраст майката на Фьодор го научава да чете и пише с помощта на Библията. В ранна детска възраст родителите му го запознават с руската литература в лицето на Николай Карамзин и неговите „Руски приказки“, Александър Пушкин и Гаврил Державин.
Първата публикувана работа на Достоевски е преводът на „Йожени Гранде“ от Балзак. Първото му произведение „Бедни хора“ е издадено на 15 януари 1846 година в алманаха „Петербургски сборник“.
Следват „Двойник“, (1846), „Неточка Незванова“ (1849), „Сънят на чичото“ (1859) и още, и още, за да се стигне до публикуването на първия от петте най-известни романа на Достоевски „Престъпление и наказание“ (1866). Последният от тях "Братя Карамазови" е издаден през 1880 година.
Останалото, както казват, е история!
За писателя и литературен критик Панко Анчев Фьодор Михайлович Достоевски е един от най-големите руски писатели на 19 век и един от най-големите писатели в света изобщо.
"Той е велик творец. Ще каже човек, че дори цялата руска литература работи за неговата поява. От Пушкин до Лев Толстой следващият е Достоевски. И целият този опит на литературата в пресъздаването и изразяването на руския свят на 19 век, след радикалните реформи на Петър Първи, които по своята същност са крачка напред в развитието на Русия, е описан от Достоевски."
Запознаването с творчеството на Достоевски, може да започне и с "Братя Карамазови", но най-добре е да се започне по реда на романите му, продължава Панко Анчев.
"Може би най-добре е да започне с "Бедни хора". Някои казват, че е повест, но това е роман. Той прави толкова силно впечатление на Белински, на Некрасов,когато малко известният Фьодор Михайлович Достоевски им показва, за да бъде публикуван в тяхното списание. Те са просто потресени от висотата на таланта на този млад писател. Те виждат в него бъдещето на руската литература."
Разговора с Панко Анчев можете да чуете в звуковия файл.
"Бедни хора" е само началото. За да се стигне до апотеоза на литературата въобще (субективно мнение на автора) "Братя Карамазови". Във всяко едно свое произведение Фьодор Михайлович Достоевски изследва все по-дълбоко човека като успява да достигне и до най-микроскопичните части от неговата душа.
Как обаче това многообразие на човешката душевност се пресъздава на театрална сцена? Отговорът потърсихме от театралния режисьор професор Маргарита Младенова.
"Смисълът да бъде поставен Достоевски, заслужава големите затруднения и нечовешкото предизвикателство, да му се намери театрален аналог, да му се намери театралния изказ. На една своя позната, която иска да постави "Идиот" и го пита, може ли да постави неговия текст, той казва, "но ако направиш пиеса от романа". Т.е. първо трябва да се направи драматургична версия, в която не може да се разкаже челия сюжет, но се върви по болната тема, заради която е и театралната акция."
Законът, по който се живее в Достоевски, не може първо да се открие, а после да се опита, категорична е професор Маргарита Младенова.
"Той се открива в опита, в процеса. Поетиката на Достоевски е другата голяма трудност, която си заслужава, когато откриеш тази истина за човека. А тя е, че човекът е идея. Идеята не е абстрактна. Идеята е високата мисъл, до която неговите персонажи, до която развитият човек, който иска животът му тук да има смисъл или да стигне поне до въпросите, ако не до отговорите, ги движи. При Достоевски има доминанта на живеене."
Повече от професор Маргарита Младенова по темата "Достоевски" чуйте в звуковия файл.
"Красотата ще спаси света". Първоначално тази фраза е изглеждала така: "Бог ще спаси света". Фьодор Михайлович Достоевски обаче променя "Бог" с "красота", поставяйки равенство между тях, за да подчертае, че като божие творение, човек трябва да е красив, но преди всичко нравствено.
Във Варна започна 26-ият Коледен музикален фестивал. Тази вечер ще бъде представен спектакълът "Дух" , а в главната роля публиката ще види Балена Ланджева, която ще замести Милица Гладнишка, която отсъства по здравословни причини. Разнообразна е програмата на фестивала, в нея са включени м юзикъл, опера, оперета, балет, детски спектакъл,..
Исторически музей - Балчик спечели проект "Храмът на Понтийската майка на боговете - Кибела от Дионисополис - мобилна мултимедийна изложба. Иновативен метод за популяризиране на културното наследство на Балчик. Средствата са по програма "Създаване и разпространение - големи проекти" 2025 г. към Национален фонд "Култура" с пълно финансиране от 30 000..
В Музея за нова история на Варна утре ще се състои представяне на историческия албум "От Нюрнберг до Варна", посветен на Международния наказателен трибунал в Нюрнберг и Народния съд във Варна. Автори са Траян Димитров - историк, завеждащ отдел "Нова история" - РИМ-Варна и Симеон Кулиш, историк, учител, научен секретар на Тракийския научен институт,..
Нова книга за черноморското крайбрежие на Варненска област през Късната античност излезе от печат. Книгата е на проф. д-р Иван Христов от Националния исторически музей - „Archaeology of the Pontic Coast Coastal. Fortresses, Settlements and Harbour Zones in the Province of Moesia Secunda“. Тя е посветена на тайните на черноморското крайбрежие и..
Ирена Ангелова има над 20-годишен опит в музиката. Заминава за скандинавските страни, когато е едва на 21 години, и изгражда успешна кариера в Дания, където се установява да живее и твори. Копнежът по родината обаче е толкова силен, че един ден тя решава да се върне в България. Завръща се и към красотата на българския език, а след дебютния ѝ..
Детството може би е периодът от живота на човек с най-много вкус на мед и сладко, с най-благи спомени. Чуйте повече от нейната изповед пред репортера ни Ваня Славова: Илияна Кръстева е била дълги години директор в училище в Брегово, Видинско. След като се пенсионира, се връща във Варна и сега работи като старши начален учител в ОУ..
Почит към приноса на Георги Лечев (1949 - 2025) в българското и европейското изкуство е изложбата, която е подредена в Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна. Тя е организирана със съдействието на семейството на художника, а повечето от графичните произведения са предоставени от Галерията за графично изкуство - Варна. Името "Пътят"..