Полъх от ангели в живота на маестро Найден Тодоров

Тази вечер на сцената на Варненската опера ще се състои последният от трите коледни концерта под диригентството на маестро Найден Тодоров. Този път ви срещаме с него в ново амплоа – това на писател. Той е автор на сборник с фентъзи разкази, озаглавен "Полъх от ангели". В него той търси отговори на въпросите съществуват ли светове отвъд границата на видимата реалност, има ли сили, чиито превъплъщения са сред нас и притежават способността да направляват живота ни и да проникват в бъдещето. В сборника са разказани фантастични истории за ангели и хора, дарени с умението да коригират събития, за магическа цигулка в ръцете на млади музиканти, за диригентска палка, която прониква в душите на музикантите и така сътворява пленителна музика… За увлечението си по литературата и музиката диригентът разказва пред Светлана Вълкова.

Казвате, че чрез литературата бягате от музиката. Защо е необходимо?

Музиката винаги е била част от живота ми. Когато вървя по улицата, в главата ми звучи музика, когато говоря с някого - звучи музика, когато сънувам в главата ми звучи музика. Когато бях дете, спечелих няколко конкурса за композиции, но никога не казах как съм ги композирал. В най-фрапиращия случай аз сънувах фантастика и се събудих в някакъв момент, но в главата ми звучеше музиката и аз я написах. И така спечелих конкурса.

Моят проблем е, че бидейки диригент, аз работя с много хора. Всеки от тях има мнение, проблеми, идеи и всеки един трябва да работи с диригента. Проблемът е, че всеки един има мнение и когато диригентът му налага чуждо мнение... И на мен ми се налага цял един живот да се боря невидимо с хората, да ги убедя, че моето мнение може да бъде добро за тях, това, което аз предлагам, може да бъде интересно за тях. Тази битка с хората е много изтощителна. Това е битка за убеждение. И за да избягам от това, аз се старая да остана сам. И тогава пиша. Така съм сам със себе си и нямам нужда да убеждавам някого в нещо. Така писането е за мен едно бягство от работата ми като диригент и директор. Аз от дете пиша и съм имал някои тежки случаи, в които родители или приятели са ги намирали и веднага съм ги унищожавал, защото не съм описвал случки, а усещания към случилото се. Сега ги пиша електронно и кодирано. И много често когато пиша разкази, героите имат моите мисли от дневниците. Това е фентъзи и за това съм спокоен, че никой няма да разбере дали случките и героите са истински.

Тайният живот на Найден Тодоров...

Това прави тези разкази толкова лични. В много от диалозите и размислите на героите има някакъв автобиографичен момент. Тази книга е доста оптимистична. С редакторката подбирахме разказите да бъдат оптимистични, но не всички, които съм писал, са такива. И аз съм изпадал във форма на почти депресия. Депресията по принцип  ми е чужда, но веднага промяната в състоянието влияе на моите разкази.

Вашите ангели видими ли са?

Всеки човек има своите видими и невидими ангели. За мен това е една невидима връзка с нещо извън живота. За всеки това е различно. Това са хора, които се появяват в нашия живот и ние не го осъзнаваме. Те също не осъзнават, че са изпратени в нашия живот с някаква мисия. Аз разпознавам такива хора. Моята съпруга например се казва Ангелина Гаврилова...

Вие дали сте ангел за някого?

Надявам се това да е така. Музиката има нещо много от литературата, от театъра, изобразителното изкуство. Литературата разказва истории, театърът ги пресъздава. Картината ни кара да я харесваме емоционално или да разсъждаваме върху нея. Музиката влияе директно върху сърцето. Музиката е като език на душите ни. Нашите сърца си говорят чрез музика. Ние не разбираме какво си казват, но го усещаме.
Аз съм киноман. Седмично ходя два -три пъти на кино. Ако си представим любим филм и си пуснем този филм без звук, ще видим, че той няма това въздействие. Гарантирам ви, че няма филм на ужасите, който да ви изплаши при липсата на музика. Същото е и при романтичните филми. Няма да ви разплаче при липсата на музика. Много често, когато дирижирам, музиката ми напомня на събития от моя живот. Много често ми задават въпроса защо дирижирам различно едно и също произведение от преди пет години и сега. Просто аз придавам друго значение на тази музика. Ако се замислим за тоталитарните режими, то те винаги са се старали да овладеят изкуствата. Шостакович е описал в своята музика и е постигнал неща, които за едни диктатори са наистина опасни.

Музиката може да бъде един невероятен инструмент.

Каква музика звучи в главата ви в момента?

От един много стар филм " Извънземното". Телефонът ми звъни с различни мелодии за различните хора. Основната мелодия на "Извънземното" е знак ,че ме търси дъщеря ми. Всеки път като се сетя за нея, в главата ми тръгва тази невероятно красива музика.

Значи си мислите за ангел?

Отново за ангел, да. Това е може би един от най-ценните ангели в моя живот, защото тя е в състояние да ме накара да променя жизненоважни решения. И съм го правил.