Лопушна е едно от последните села във Варненска област и всъщност се намира по-близо до Шумен, отколкото до Варна. Километрите са някъде около 90. Лопушна е едно от големите села в община Дългопол по население – повече от 600 души, а землището му е над 27 квадратни километра. С кола пътят до там е около час, ако тръгвате от Варна.
Първото, което прави впечатление тук, е че е заобиколено от гори. Гледката е впечатляваща и много красива. Природата е дала много на района. Около Лопушна се намира водопада Куза скок. Той пада от височина 10 м в малко езерце. До него се стига трудно, но природата е много добре запазена.
За съжаление, обаче, водопада вече е пресъхнал. Такова е положението и с река Лопушанска, която минава през селото. Климатичните промени определено са се отразили. „Пресъхва“ и населението. Справка показва, че преди 36 години тук са живели над 1200 души. На последното преброяване числото е паднало двойно и в момента в Лопушна живеят 623 души. Почти всичките са мюсюлмани. Затова и голямата забележителност в селото всъщност е джамията. Имат си чисто нова, построена с дарения преди десетина години.
До нея обаче е истинската находка в Лопушна. Пак джамия, но съградена през 1802 година. Кметът на селото Халил Насуфов с трепет ни разказва за тази антика. Взима ключовете и влизаме вътре:
Молитвеният дом в Лопушна е сред гордостите на селото. Но най-много се радват на това, че тук е роден олимпийски шампион - Исмаил Абилов. Бивш състезател по борба, който се е окичил със златен медал от Летните олимпийски игри в Москва през 1980 година.
Той също е двукратен сребърен и бронзов медалист от световни първенства. Бил е и трикратен европейски шампион. Абилов е голямата гордост на Лопушна. От дълги години живее в Турция, но си идва в родното село. Сезгин Низам му е племенник.
Местното основно училище все още носи името на малкия партизанин Митко Палаузов. В двора няколко момчета играят футбол, а първото ми впечатление е колко голямо е училището. Тук някога е било пълно с деца. Сега и заради пандемията коридорите са пусти.
В дългополското село има над 600 жители, което означава, че тук кметът се избира, не е назначен. Вече две години тази роля изпълнява Халил Насуфов.
На изборите побеждава опонента си, който е фелдшер на селото, със 100 гласа разлика. Сега и двамата работят в една сграда и се разбират, казва Насуфов. А той всъщност е сладкар.
Халил Насуфов е роден в Лопушна и с прекъсвания винаги е живял тук. Харесва му спокойствието и не би заменил селото си с града в никакъв случай. Но липсата на препитание за неговите земляци го кара да се съмнява в бъдещето.
В „Алея Култура“ на 5 октомври с Мартин Николов - XIX Международен куклен фестивал „Златният делфин“ – разговор с председателя на журито проф. Васил Рокоманов; - XXI Европейски музикален фестивал във Варна започва с концерт на клавирното дуо Аглика Генова - Любен Димитров; - 20 години от смъртта на журналистката..
В дъждовния петъчен ден екипът на Радио Варна потегли към село Страшимирово. Чуйте още: Отново ще посетим Стращимирово, защото хубавите български села са притегателни места, особено за хората, които живеят в града. Кученцето Зара се държа повече от възпитано като за ефир. Нито веднъж не излая. И дари с целувка репортерката. :)
На 29 септември в "От другата страна" по Радио Варна Специално интервю с David DeFeis (VIRGIN STEELE, екс-EXORCIST). Златин Атанасов за турнето по повод 20-годишнината на "The Dawn of Nothingness" на THE REVENGE PROJECT. Нощният експерт по екстремен метъл Албена Цолова – Бета за концерта на OPETH и PAATOS (10 октомври, София). Димитър..
В „Алея Култура“ на 28 септември с Мартин Николов - XIX Международен куклен фестивал „Златният делфин“ – Вера Стойкова, директор на Държавен куклен театър – Варна; - „Made in EU“ на режисьора Стефан Командарев с голямата награда за пълнометражен игрален филм от 43-то издание на фестивала „Златна роза“; - Явор..
В това издание на предаването „На село“ гостуваме на жителите на Войводино. Разположено в пределите на община Вълчи дол, селото е на около 40 километра от Варна. Тихо и спокойно място. На пръв поглед изглежда като всяко друго българско село, но местните хора са тези, което го правят необикновено място за живеене. Във Войводино от край време..