Почитаме Свети Антоний Велики - един от първите християнски подвижници

Свети Антоний Велики се родил около 251 г. в Среден Египет в заможно семейство, но когато станал на 20 години останал без родители. Те му оставили богатството си и грижата за по-малката му сестра.

След като чул в храма думите на Спасителя към богатия момък: "Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене", (Мат. 19:21), св. Антоний раздал своето имущество. С остатъка от наследството той поверил сестра си на един девически дом и започнал подвижнически живот.

Отначало той се заселил в една изсечена в скалите египетска гробница, където не спял и не се хранел с дни с разбирането, че "силата на духа укрепва, когато слабеят наслажденията на тялото".

На 35 години свети Антоний преминал от другата страна на река Нил и живял 20 години на планината при пълно усамотение и мълчание в една изоставена постройка, като зазидал входа за влизани и излизане. На това място негов приятел идвал два пъти в годината, за да му спусне от покрива запас от хляб, без да види лицето му.

Свети Антоний бил удостоен с дара да лекува болни  и ги учел да благодарят на Бога за изцелението си. Антоний Велики преживял до 105-годишна възраст, когато на 17 януари 356 година умира. Още за това разказва отец Ясен Шинев.

В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести.

Една легенда разказва за двама братя близнаци Антон и Атанас, които изобретили ковашките клещи. Затова именните им дни се честват един след друг и на тези дни празнуват всички ковачи, железари и ножари

В българския народен календар Свети Антон се представя като по-големия брат на Свети Атанас. Вярва се, че на Антоновден се събират всички болести, за да тръгнат по хората. За братята близнаци Антон и Атанас се смята, че са ковачи, ножари или железари и че са изобретили ковашките клещи. Затова двамата покровителстват ковачите и железарите.

В много краища наричат Антоновден Лелинден или Чуминден. „Лелята” – това е чумата, която трябва да се прогони, както и всички болести като шарка, синя пъпка и др. Има забрани за жените да не плетат, предат или шият, да варят леща или боб, защо иначе ще разгневят болестите. Правят содени питки, които мажат с мед или маджун. Отгоре ги дупчат с вилица или масур, за да не се надупчат лицата на децата от шарката. Питките се раздават за здраве, като една се оставя на тавана „за лелята”.

В Пиринския край жените носят дарове за болните си деца в църквата, а тези, които са бездетни, за да измолят рожба.

Възрожденската църква „Св. Антоний Велики“ в Мелник е единствената у нас, носеща името на светеца-лечител, когото почитаме на 17 януари. Еднокорабната базилика е построена през 1846 г.Частично е опожарявана, но никога не е била разрушавана до основи. 

В нощта на 16 срещу 17 януари храмът се изпълва с вярващи, които цяла нощ се молят за спасение и изцеление.