Атанас Далчев - поетът на тихата културна революция

"Известен факт от психологията е, че чувството отслабва толкова повече, колкото по се съсредоточава върху него вниманието. За това, струва ми се, грижите на поетите трябва да се насочат не върху чувството, а върху формата."

Тове е цитат от сборника с поетично-философски афоризми и критически размисли „Фрагменти“ на Атанас Далчев. Един от най-видните български поети и преводачи на XX век, който днес е някак си позабравен и винаги е бил далече от славата особено в онова, другото време. На 17 януари се навършиха 44 години от кончината на Атанас Далчев. Припомнихме си за него с варненската писателка Десислава Неделчева.

"За Далчев да се говори е предизвикателство 44 години след смъртта му. Когато аз отидох в Университета 90-91 година в началото, тогава все още младите поети и студентите в Софийския университет говореха за Далчев като за гуру или поне за поет, когото да следват. Това е много характерно за живота на Далчев след Далчев, за неговата поезия. Защото в своето време той е бил по някакъв начин леко в страни от конюнктурата тогава. Успял е да остане в страни от комунистическата идеология. Успял е да не се включва в онова многогласие, което не е било според мен особено поетическо, особено професионалистко. Уникалното е, че следовниците на Далчев остават много години след това. По някакъв начин това е като таен приемник, таен родител. За неговата поезия е много характерно това."

Атанас Далчев е роден на 12 юни 1904 в гр. Солун. През 1914 година със семейството си се установява в София. Силно е повлиян от западната философска мисъл.

"Далчев придобива една европейска културна рутина. И връщайки се в България до 1947 година заема административни дейности в образованието. След това ясно е защо комунистическата идеология не мое да хареса една такава много професионална позиция с европейска насоченост. Тогава Далчев се насочва към преводите. Едва по-късно става редактор в списание "Пламъче".

Атанас Далчев никога не получи истинско признание.

"Общо взето това, което христоматийно се знае за Далчев в училище, са няколко стихотворения, които се преподават. Самото преподаване на Далчев тръгва късно. Самите му творби влизат късно в учебната програма. И това, което се знае и обикновено се казва, че творбите му имат диаболистичен характер, че това е предметизъм, предметна поезия. Няколко клишета, които се въртят. А той е много повече от това." 

Десислава Неделчева е родена на 9 април 1973 година във Варна. Завършва "Българска филология" в СУ "Св. Кл. Охридски" през 1997. Има многобройни публикации в "Литературен вестник", "Култура", "Литературен форум" и др. Автор е на стихосбирките "Прози в края на века" (1998; 2000) и "Източно време" (2012). През миналата година издава и първия си роман „Черните обувки“.

Целия разговор с Десислава Неделчева за Атанас Далчев чуйте в звуковия файл.