Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Аристократизъм, финес, усещане за вечност или какво търсят хората в антиквариат

Снимка: Татяна Обретенова

Аристократизъм, финес, усещане за вечност, за дълготрайност - това ли търсят хората, когато прекрачват прага на антиквариат? Този въпрос задаваме на хаджи Ламбрин Сотиров, който от дълги години събира паметта на града ни в музея "Стара Варна". Съветва преди да изхвърлим нещо първо да потърсим дали не би свършило работа на някой друг. "От най-неочаквани места излизат най-неочаквани истории и предмети. Да ги запазим, защото тези предмети са опорни точки в родовата ни памет."

Какво търсят хората в антиквариат?

Хората, които обичат да търсят антикварни предмети, са не само колекционери, но и ценители. Те са ценители най-вече на едно състояние на духа, на стремежа към вътрешно спокойствие. Старинните предмети носят магически послания за този, който може да ги разчете и да ги разбере. Има всякакви колекционери, на всякакви предмети - въпрос на личен избор и на вътрешно усещане. Големите предпочитания са към работещи предмети. Мога да дам пример с предмети от колекцията на музея "Стара Варна" - всички старинни часовници работят, работи и кафемелачката, която е на 105 години. Самата къща на музея е на 120 години, фотоапаратите, които са на 100 години, работят - това е много ценно.

Имало е време, когато къщите са се проектирали по звука и вибрацията на името на собственика. Можем да изброим десетки домове във Варна, които са строени по приблизателно този начин. И досега имат такова излъчване, че човек като минава покрай тях, той не може да не спре или поне да забави крачка, за да погледне.

В материалното време, в което живеем, стремим ли се към красивото?

За голямо съжаление животът стана много сложен, а е уж много лесен -  т.е. все по-лесно става, а все по-лошо живеем. За мен това означава само едно - в хармонията на духа липсват устои. Ставаме податливи на елементарни внушения, започваме да губим част не само от усещането си като хора, но и от собствения си интелект. Губим част от отношението си към действителната среда, и дори започва да ни напуска усещането си за принадлежност към този град и към България. Както и към гравитацията - непрекъснато забравяме, че ние сме тук и сега. Нека засега да оставим полета в едно много деликатно, крехко, нежно пространство - това да е полетът на човешкия дух. Той винаги е възможен за този, който умее да мечтае.

Как подхождат хората, има ли респект към античните предмети?

Повечето от хората, които доближават античните предмети, се отнасят с много голям респект към тях, независимо дали са специалисти, изследователи, ценители или хора, които просто искат да притежават един екзотичен предмет. Повечето от тях излъчват вътрешна красота, най-вече за това, че са правени не на конвейер, а за конкретни хора. Ако има възможност, е добре да се разбере и историята на този, който е притежавал една газена лампа, да речем. Ще дам пример с камъка, с който натискам киселото зеле у дома - донесен е от дядо ми Хараламби от Охридското езеро. Не е античен предмет, но се предава от няколко поколения и всички знаят неговата история. Предметите колкото стават по-стари, толкова стават по-ценни.


Предметите имат ли отношение към общуването между хората?

Паричната им стойност на тези предмети е само стотна част от това, което носят и притежават. Когато в една стая има антична ваза, обстановката се променя и първото нещо, което човек прави, влизайки, е да се насочи към нея, защото тези предмети носят красотата и ни въвличат в една много приятна игра - това от къде е, какъв е неговият произход, как е дошло тук?

Да запазим патината, резултат от времето или да излъскаме един предмет - кой е правилният подход?

Има две мнения, които са коренно противоположни. Подходите към старинните предмети са два: оставяме натрупаните следи от времето или другият, който е модерен и насочен към бъдещето - да бъде спряна ерозията. Едва ли можем да кажем еднозначно.




Има ли някаква статистика за България какво най-често се колекционира?

До края на 20 век колекционерството в България не беше много развито, хората колекционираха най-обикновени неща, които им доставяха лична радост - пощенски марки, употребявани фонокарти, лимки за игра, кибритчета, картинки от дъвки. Защото повечето от времето, което човек е с колекцията си, той я съзерцава и тя му носи някаква градивност. Разбира се, има колекционери на оръжия, на антични предмети, но е много важно да се познава закона, особено по отношение на античните предмети. Те са приоритет на придобиване първо от самата държава и всеки е длъжен, ако изкопае нещо от земята, да отиде първо в музея и да го покаже. Да се разбере има ли смисъл от това, музеят притежава ли го и ако го притежава и се откаже, тогава той има свободата да го прави каквото прецени.
Интересна е историята на варненския бог на познанието и плодородието Дарзалас. Тази малка статуетка попадна при мен преди повече от 20 години, разбира се показах я веднага на специалисти от музея. Направиха необходимите изследвания, разбра се значимостта на находката, но се оказа, че музеят няма пари да я закупи. Тогава направихме една много бърза акция, събрахме пари, откупихме я. Дарихме я на музея и досега в Археологическия музей във Варна се пази статуетката на бог Дарзалас и Варна има собствен бог. Трябва да има познание и съвместна работа - експерти, изследоватeли, историци и тези, които имахме желание да помогнем, се обединихме и много бързо успяхме да стигнем до щастлива развръзка.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Изложбата "Цветя, машини, облаци, органи" - Александър Габровски с поглед към битието във всичките му форми и прояви

"Цветя, машини, облаци, органи" се нарича третата самостоятелна изложба на 22-годишния Александър Габровски, варненец, който е студент във Виена. “Можете да очаквате пърформанс, трансформърс, световъртеж, цъфнали картофи, винтове, болтове, гайки, музика, лъчи, кактуси, корали, кръв, подскоци на един крак, кръстословици и други ритуали “-това бе..

публикувано на 04.08.25 в 07:00

Мая Бочева, илюстратор и автор на детски издания: Интерактивните книжки подкрепят четенето

Варна е домакин на литературния фестивал „Море от книги“. Събитието започна в събота и ще продължи до 10 август на централната пешеходна зона на бул. „Княз Борис I“. Организатор е варненско издателство за детски книжки и игри, с подкрепата на Община Варна. Целта им е да не остава градът без такова събитие изобщо. Специално внимание е отделено на..

публикувано на 03.08.25 в 16:25
Йонка Господинова с деца в Силистра

Педагог: СИП "Религия" през 90-те беше желан предмет. Той е необходимост за по-висока нравственост

Йонка Господинова е педагог и културолог, преподава в българското училище в Париж, преди това дългогодишен учител в България. Това лято тя представя у нас своята образователна програма „Слънчеви руни“ за българските деца и за децата, посещаващи български училища в чужбина, която се радва на топъл прием от колегите й в различни държави. Йонка..

публикувано на 02.08.25 в 15:20

Венета Тодорова: Август ще е горещ, с минимални валежи

Август месец няма да се различава съществено от предходния – юли и ще е доста топъл и с изключително малко валежи, каза в интервю за Радио Варна Венета Тодорова, ръководител „Прогнози“ в НИМХ-Варна. Ще е горещо, като второто и третото десетдневие се очакват температури на въздуха до 39 градуса, особено около 20-23 август...

обновено на 02.08.25 в 11:54

Международният джаз фестивал „Варненско лято“ започва тази вечер

Международният джаз фестивал „Варненско лято“ ще се проведе от 1 до 3 август  в двора на Археологическия музей, съобщи за Радио Варна Вероника Вапирова, дъщеря на Анатолий Вапиров – основател на фестивала. Събитието започва в 20:30 часа. В рамките на тридневната програма любителите на музиката ще чуят 6 концерта. Както винаги, ще..

публикувано на 01.08.25 в 14:05

„Българско графити училище“ отдава почит на пожарникарите с нов графит

Графит, посветен на пожарникарите, е изобразен на трафопост във варненския квартал "Вл. Варненчик". В контекста на пожарите, обхванали различни градове в страната, от сдружение "Българско графити училище" решава чрез изкуство отдават почит към огнеборците, рискуващи всекидневно живота си.  Артистите Дамян Николов и София Тарасенко разказват..

публикувано на 01.08.25 в 07:05

Симеон Нейчев за изкуството и медитацията и първата му самостоятелна изложба: "Щастието идва от тишината"

Балчиклията Симеон Нейчев - Вибути с първа изложба "ОТВЪД ЗВЕЗДИТЕ В СЪРЦЕТО". Мястото е "Учебен център по изкуства", до главния горен вход на Двореца в Балчик и може да се види от 2 до 16 август, откриването е на 2 август от 18.00 часа. Срещата ще започне с кратка беседа за изкуството и медитацията, последвана от концерт с медитативна музика,..

публикувано на 31.07.25 в 07:00