Станчо Станчев – в името на честта, достойнството, истината и свободата

Мемоарната книга на един от водещите режисьори на Варненския драматичен театър Станчо Станчев "Монолог на режисьора" е художествено-документално произведение, което надхвърля характера на жанра. Увлекателен автобиографичен разказ за театралния и обществено-политически живот в България от 30-те години на миналия век до наши дни, придружен от над петстотин снимки, писма, интервюта, откъси от рецензии за спектакли и други свидетелства. Книгата ще бъде представена на 2 юни 2022 от 17 часа в ДТ "Стоян Бъчваров". Събитието е част от програмата на 30 МТФ "Варненско лято".

4 септември 1955 г., софийската гара. Заминавам по разпределение за Коларовград /Шумен/. Изпраща ме приятелят Георги Калимеров. Той е разпределен като актьор в Силистра. Край на студентския живот. Обещаваме си да си пишем. Пътувам цяла нощ и на другия ден ошмулен, с ново, но поизгубило вече блясък яке и старателно изгладен от майка ми панталон се изтърсвам на коларовградския перон. Поемам по централната улица на провинциалното градче. Обед е, септемврийското слънце припича, но не свалям велуреното яке. Геройски го нося, понеже съм си наумил, че с него изглеждам по-солиден. Надписът "Драматичен театър „Васил Друмев” ме отвежда в дълъг, тъмен тунел. Зад гърба си чувам глас:

- Ей, момче, къде бе?

- Това не е ли театърът?- питам с тайната надежда да не е.

А възпълничкият портиер ми отговаря:

- Да, това е, но не може да влезеш!

- Защо? Аз съм новоназначеният режисьор – разкривам гордо самоличността си.

От портиерната изскача Бай Петър и се усмихва дружелюбно:

- Добър ден, другарю режисьор. Подранили сте. Днес е почивен ден.

На другата сутрин сърдечно ме посреща директорът Емил Кьостебеков. Преди месец ми е изпратил в София пиесата „Салемският процес” на Артър Милър, която е превел от руски, и ми предлага готовото разпределение на ролите.  Художник ще бъде Любен Петков, с когото вече сме се срещнали в София и сме  уговорили бъдещото декоративно оформление. Впечатлен съм от Емил. Така е организирал всичко, че без никакво протакане ще вляза в репетиции.  После отивам при секретарката, която ми връчва 200 лв. и обяснява, че ще бъдат удържани от първата ми заплата. Неприятна изненада. В театралното училище се говореше, че ще получим по една заплата - ей така, даром. С прикрито разочарование подписвам назначението: стажант- режисьор с 600 тогавашни лв. месечно възнаграждение. Под подписа се мъдри датата 5 септември 1955 г.  Забравил съм, че днес  навършвам 23 години.

Поставил съм над 100 пиеси, от които 53 български и  47 чужди. В драматургията винаги ме е привличала темата за конфликта между човешката личност и обществото, стремежа на човек да отстоява позициите си в името на честта, достойнството, истината и свободата. И тази тема интуитивно съм следвал в постановките си - казва режисьорът. 

За книгата Светлана Вълкова разговаря в предаването за култура "Гравитация нула" със съставителя Теменуга Станчева – дъщеря на режисьора, Сия Папазова – театровед и дългогодишен драматург на Варненския театър и Петя Михайлова – редактор и издател:

Станчо Станчев е роден на 5.09.1932 г. в Пловдив. Завършва Първа мъжка гимназия в родния си град през 1951 г. Дипломира се в класа на проф. Боян Дановски, специалност „Режисура“, в Държавното висше театрално училище „Кръстьо Сарафов“ – София през 1955 г. През 1959 г. специализира в Москва при Евгений Сѝмонов в театър „Вахтангов“ и при Валентин Плучек в „Театър на сатирата“ на „Малая Бронная“. Работи в ДТ „Васил Друмев“ – Шумен от 1955 до 1959 г. и в ДТ „Сава Огнянов“ – Русе от 1959 до 1962 г. От 1962 до 1992 г. е режисьор в ДТ „Стоян Бъчваров“ – Варна. На този театър посвещава своя професионален и житейски път. Поставя над сто пиеси от наши и чужди автори, сред които се открояват спектаклите: „Криворазбраната цивилизация“ от Добри Войников, „Следствието“ от Петер Вайс, „Прокурорът“ от Георги Джагаров, „Стогодишно смешно театро“ от Васил Стефанов, „Добрият войник Швейк“ по Ярослав Хашек, „Влиянието на гама лъчите върху лунните невени“ от Пол Зиндел, „Сако от велур“ от Станислав Стратиев, „Полет над кукувиче гнездо“ от Кен Киси и Дейл Васерман, „Малки комедии“ от А. П. Чехов, „Архангелите не играят флипер“ от Дарио Фо, „Сирано дьо Бержерак“ от Едмон Ростан, „Хиляда метра над морето“ от Петър Маринков, „Ревизор“ от Н. В. Гогол, „Последната лента“ от Самюъл Бекет, „Кой се страхува от Вирджиния Уулф“ от Едуард Олби, „Учителят, или Сянка върху дъската“ от Жан-Пиер Допан.

Умира на 23.10.2017 г.

Още информация и снимки: Автобиографично | Stancho Stanchev (wordpress.com), Режисьорът Станчо Станчев | Facebook