Дори най-тъмната нощ ще свърши и слънцето ще изгрее

На този ден преди 220 години светът ни дарява с един от най-видните класици и ярки фигури на френската литература- Виктор Юго. Поет, писател, драматург, романист, художник и общественик, оставил вечен отпечатък, както върху литературата, така и върху обществения живот. Неговия завет са богатото разнообразие от литературни творби, като най-емблематичните му произведения са: „Парижката Света Богородица“ и „Клетниците“. Освен с литературните си изяви Виктор Юго ще бъде запомнен и с приноса си като член на Националното събрание на Франция, където се бори за премахване на смъртното наказание, край на бедността, безплатното образование на всички деца и още редица други благородни каузи.

Този велик човек оставя вечен отпечатък на земята, а името му, не ще престане нивга, да сгрява нашите сърца!

Ето и някои от най-незабравимите му цитати:

„Смехът е слънцето, което пропъжда зимата от лицето на човек“.

„В живота на всеки човек има моменти, в които изглежда, че света ни се срива. Това се нарича отчаяние. Душата ни в този час е пълна с падащи звезди“.

„Някои мисли са молитви. Има моменти, когато каквото и да е поведението на тялото, душата е на колене“.

„Да обичаш или да бъдеш обичан, това е достатъчно. Не питай нищо по-нататък. В тъмните гънки на живота няма друга перла“.

„Бъди като птица, отдъхваща  от полет на клонка твърде крехка и при все че усеща пречупване под нейните крачета, неспирно пее тя, знаейки, че има си крила“.