Бежанци от Одеса: Мислите ни са постоянно към всички, които остават в Украйна

Войната в Украйна, започнала само преди дни, накара хиляди хора да потърсят убежище в съседните държави. Тези хора, оставили домовете си, близките си, работата си, целия си досегашен живот, успяха да вземат със себе си малко дрехи, домашните си любимци и да тръгнат, в повечето случаи, без да знаят къде отиват, просто знаейки че това някъде е далече от военните действия. Първите автобуси, тръгнали от Одеса с български и украински граждани, пристигнаха рано сутринта в събота, 26 февруари. На границата беше и нашият кореспондент Мая Щърбанова, която е срещна с тях и записа споделения страх, несигурност и тревога у тях.

• Първите българи, евакуирани от Украйна, пристигнаха у нас

Само ден по-късно, с обявяването на пълна мобилизация в Украйна и забраната мъжете между 18 и 60-годишна възраст да напускат пределите на Украйна, се промени и потокът от пътници през границата и в колите и автобусите се возят предимно жени и деца. След 15 часа път от Одеса до границата с България пристигнаха и първите организирани от външното ни министерство автобуси. Уморени, уплашени, притихнали по седалките – така изглеждаха пътниците на двата автобуса.

Пътят беше ужасен, но се наложи да изберем друг маршрут, за да осигурим безопасност на хората, споделя вторият шофьор на автобуса Гешо Любенов, който тръгва два дни по-рано, за да прибере семейството си.

„Пътуваме към България, но мислите ни са постоянно към всички, които остават в Украйна“, споделя българска учителка, която преподава езика ни на украинските деца в Одеса.

Студентка по медицина разказва, че до последно не е искала да напусне Одеса, тъй като целта й е да завърши образованието си, но в крайна сметка шумът на бомби, взривяващи се в непосредствена близост до нея, я карат да размисли.

Разговаряйки със студентката, забелязвам, че жената, седнала на следващия ред с момиченцето си, не спира да ме гледа и сама ме заговаря.

Докато ми разказва, не спирам да си задавам въпроса за съпруга й и дали да я попитам и за него. Събирам смелост, но отговорът й, ме сварва неподготвена.

Докато сме на границата, в обратна посока, от България към Румъния, минава украински автомобил. Спира до нас, а хората вътре ни обясняват, че са били на почивка в Турция, когато войната започнала. Решили веднага да стегнат багажа си и да се върнат в Украйна, защото, по думите им, домът им е там, техните сънародници са там, а техен дълг е да помогнат с каквото могат.

Илюзия е да смятаме, че в която и да е война, има победители, със сигурност обаче човешкото страдание е реално и го виждаме с очите си. За щастие виждаме и вълната от съпричастност и готовност в много от нас да помогнат с каквото могат