Иван Савов и любовта му към фотографията

Иван Савов е роден във Варна, дълги години е офицер, а едновременно с това и снима. Той е завършил  Висшето народно военно артилерийско училище „Георги Димитров“ в Шумен. Служил е в гарнизони в Кюстендил и Балчик, като след това близо 20 години служи във Военноморските ни сили във Варна, където и се пенсионира  като офицер от резерва през 2020 година. Въпреки това, той все още работи като цивилен служител във ВМС.

Любовта на Иван Савов към фотографията не спира да гори, той споделя, че тя не е негово служебно задължение, а най-голямата му страст, като всички знания за това изкуство научава сам.

Иван Савов беше гост на рубриката "ОбективНо" в предаването за култура "Гравитация нула". Светлана Вълкова и Любомир Бенковски-Бенджи разговарят с него:

Как започнахте да снимате?

Започнах да снимам съвсем случайно, благодарение на службата. В самото начало, когато отидох във Военноморските сили, бях военен комендант на гарнизона и по тази линия се налагаше да участвам в различни мероприятия, свързани с духовия оркестъра на ВМС. Възможността ми да ходя с оркестъра по неговите турнета в чужбина ме накара да започна да снимам по-активно. След това неусетно страстта ми се прехвърли върху всички възможни военни събития, като идеята ми беше да покажа на обществото какво се случва във флота. Така фотографството при мен започна като хоби и така  продължава и до ден днешен.

Как хората в чужбина приемат Представителния духов оркестър на ВМС?

Имах възможността да заснема фестивалите в Германия, Франция и Турция и смея да твърдя, че са на много високо ниво. Успях да сравня работата на другите оркестри с нашия и дори кадрите, които съм направил, не могат да пресъздадат напълно атмосферата, която създава оркестърът при появяването си в една зала. Хиляди хора  стават на крака и започват пламенно  да аплодират, както на „Велик е нашият войник“, така и на „Ботевия марш“. Оркестърът ми е най-любим, при тях винаги е интересно, а публиката им винаги е много цветна. Те са невероятни професионалисти и не случайно ги наричат  „най-старата жива емблема на Варна“, на 28 февруари тази година формацията навърши 138 години от създаването си.

От колко време се занимавате с фотография?

Активно снимам от 2004 година, като  продължавам да се занимавам и  до ден днешен. Стремя се да запечатам всички възможни моменти, случващи се във Военноморските сили, може снимките ми да не са най-добрите, но се надявам нещо да остане в съзнанието на хората.

Периодът, в който Вие сте започнали, съвпада с по-голямата прозрачност на дейността на армията за обществото. Вероятно това предлага повече сюжети за снимане?

Това е точно така, развитието на социалните мрежи през годините също оказва голямо  влияние, тъй като те успяват да  популяризират още повече дейността на военнослужещите. Използва се сайт на Военноморските сили, социалните мрежи работят активно, за да  разпространят това, което се случва, и на тази база  вярвам, че работата ми е полезна. Отделно, успях да се включа в обучения и в други военни упражнения, които ми предоставиха възможността да заснема много интересни кадри, които да станат общодостъпни и да успеят да покажат на обществото труда и същината на тази професия.

Ученията ли са по-сложни за снимане?

Може би да, тъй като при тях има повече динамика, докато при  традиционните общоградски ритуали, в които участват Военноморските сили, са по-статични. При едно учение винаги има момент на изненада, при него присъстват реални стрелби с ракетното оръдейно въоръжение на корабите, това е дейност, която остава невидима за широката публика. Тези неща ми дават допълнителен мотив да продължавам да снимам.

Какво точно снимате по време на едно учение?

Учението е сбор от различни елементи, старая се да успея да запечатам усилията, които полагат участниците в него, тъй като то  е свързано с много труд, подготовка и знания. Причината винаги да знам накъде да насоча обектива е в това, че съм бил военен и точно знам предварителния план на едно обучение. Основно ученията се случват на море, когато се правят международните учения „Бриз“, които са традиционни вече толкова години или ученията „Черно море“ на флотилиите, които са тук на нашите две военноморски бази.

Има ли някакъв интересен случай в кариерата Ви, който сте запомнили и бихте споделили с нас?

Труден момент за мен беше, когато катастрофира вертолета от авиобаза „Чайка“ на 9 юни 2017 година на учението „Черно море“. Тогава имах възможността да бъда на борда на фрегатата „Дръзки“, която също беше участник в учението и за съжаление станах пряк свидетел на трагедията, развила се през този ден. Доста време ми бе нужно, за да отлежи преживяното, много трудно преживях тази гледка, заради всички последици от нея, и доста по-късно си дадох сметка, че аз съм продължил да снимам по време на цялото това събитие.

Твоите снимки не помогнаха ли след това при разследването на инцидента?

Предполагам, че са били от помощ, тъй като бяха използвани от разследващите органи. Надявам се работата ми да е била полезна, кадрите, които съм заснел, са запечатали усилията на колегите да спасят хората.

Снимате ли за удоволствие, извън армията?

В един момент си дадох сметка, че апаратът е неразделна част от мен и когато нещо ми направи силно впечатление, успявам да го заснема. Също така аз имам прекрасни племеннички, две дъщери и един малък син, които са обектите, които винаги снимам с удоволствие.

Мислили ли сте да направите изложба като ретроспекция от работата Ви във ВМС?

Мислили сме го с колегите и е възможно да се осъществи. Беше ми предоставена една таква възможност от командира на Военноморските сили за 140-годишнината на флота. Съвместно с Вонноморския музей направихме изложба с мои кадри на входа на Морската градина, като по мое мнение, се получи много добре. Може би след някоя друга кръгла годишнина ще направим  по-голяма ретроспекция с повече кадри, по-различни, динамични и лични.