Нали се сещате за обобщението, което се прави винаги в края на календарна година: за водещата реплика на отминалия период, за популярни думи и фрази, оглавили класацията в търсачките?
Големият шанс за първото тримесечие е на страната на основополагащата реплика „Момент, бе!“, съчетала изнервеност на един човек с необходимост на множество хора да получат хляб и зрелища.
Преди това, в една мартенска вечер, зрелищата бяха поети заедно с вечерята и с късното питие за лека нощ. Не се спирам на темата за кого съответната мартенска нощ е била лека и за кого не, а имам предвид, че интересът към зрелищата си е чиста човещинка.
И репликата „Момент, бе!“ е квинтесенция на дълъг период. Единият прави крачка напред, другият е разтревожен, публиката плакне очи в суматохата на събитията и се появява телцето на информацията – онази от кафенета, форуми и седенки. В началото телцето е крехко и неясно, после постепенно заяква, защото в краткия му житейски път всеки добавя по нещичко от себе си, украсява, гримира, дооформя, дооцветява, придава визията, в която той самият предпочита да вярва. И информацията се оказва обрасла с дълга, гъста, бухнала коса от несъществуващи детайли и не е много трудно човек да се обърка, да се припознае.
Тогава?
Всеки се оказва със собствено мнение, в което няма нищо лошо, стига въпросното мнение да се основава на потвърдени факти, преди напористо да отвори вратата на публичното пространство и да се хвърли в яростен двубой с противоположната гледна точка.
Но... „Момент, бе!“.
Животът е цветен, динамичен и повърхностен от гледна точка на кръчмарска информацията. Бързаме да не пропуснем нещо по пътя, преодоляваме каквото ни падне и изобщо няма време да търсим фактите, а какво остава да се интересуваме кои думи са свързани с тях и кои са си просто човешки фантазии и подмятания. Така във форумното кафе пространство се заформя яростна битка между мнения, предположения, думи.
Учтивите преглъщат културно, дори когато са по-близо до истината, но възпитанието им пречи да бъдат резки в тона и в термините. Хората от другия тип, колкото повече не знаят, толкова по-уверени се чувстват в категоричните си изявления.
И така репликата „Момент, бе!“ се превърна в заглавие на панаир.
За децата панаирът е увеселително място, където въртележката те понася в един прекрасен свят, после се люлееш до изтощение, викаш, смееш се и оставяш сладоледа да се разтече по брадичката ти, защото мигът е фантастичен, денят е великолепен и ти си обгърнат от неповторимо щастие.
После?
Животът променя значението и панаирът се превръща в много шум, дюдюкане и олелия, с които обикновено някой иска да се спаси от нещо, да привлече на своя страна повече привърженици и да се окъпе в любов... Е, не чак всенародна, но колкото повече, толкова повече.
Животът променя значения.
И постепенно с годините панаирът преминава от забележително и очаквано увеселение, в също толкова очаквана изложба на мостри, където се надяваме да сключим добри търговски сделки, а накрая се превръща в зрелище, което поглъщаме с вечерята. Или не го правим? Въпрос на избор.
Лично аз предпочитам проверени факти. Предпочитам също любими песни, хубави книги, разговори с близки хора и приятели и всички онези прекрасни неща, които добавят стойност към живота.
Определено предпочитам тях пред яростните кръчмарски двубои, превърнати в панаири от хора, които носят страха като значка на ревера... Панаири, от които нищо не следва.
Октомври и морето. За повечето хора тази комбинация звучи немислимо — вятърът хапе, вълните са сурови, а плажът пуст. Но има и други — хора, за които есента не слага точка на морските приключения, а просто отваря нова глава. Те чакат октомврийските ветрове с нетърпение, защото тогава морето им принадлежи — без тълпи, без шум, само те, вълните и..
Студенти от специалност "Съдебна администрация" в Икономическия университет във Варна присъстваха на симулативен конкурс за длъжността "съдебен деловодител" в Административния съд, организиран в рамките на Деня на отворените врати. Съдебният администратор Деница Станкова ги информира за спецификата на тази отговорна професия. Студентите..
Под целият център на Варна лежи Древният Одесос. Т.е. където копнеш, вадиш артефакти. Археологията е навсякъде и ние буквално ходим върху нея. Всяко едно строително намерение в центъра на града, е почти винаги свързано с разкопки. Както стана на улица "Козлодуй". Където при изкопни работи за строеж на нова сграда, строителите попадат на част древен..
Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“ във Варна открива тази вечер изложбата „Галактики: от Земята до Космоса“, посветена на творчеството на Текла Алексиева – една от най-ярките фигури в българската илюстрация и художничка, оформила визуалния свят на научната фантастика у нас. Експозицията показва оригинални илюстрации, рисунки и редки..
Чрез сканиране на QR кодове с личното си електронно устройство посетителите на Градската художествена галерия "Борис Георгиев" получават достъп до синтезирани изкуствоведски текстове за автора на произведението и неговия принос в българското изкуство, както и кратки биографични данни и стилови характеристики в контекста на съответните исторически..
На 26 октомври - неделя - преминаваме към зимното часово време. В 4 часа сутринта стрелките се преместват с час назад. През март 2019 Европейският парламент гласува за отпадането на сезонната смяна на часа. Държавите членки решават дали преминат изцяло на лятно или зимно часово време.
Мозайката "Хората и морето", която красеше чакалнята в сградата на старата автогара, вече има нов дом. Официалното откриване на паното, като част от фасадата на СУХНИ “Константин Преславски, ще се състои на 29 октомври. Мозайката „Хората и морето“ е създадена през 1971 г. от пловдивския художник Чавдар Пашев, в сътрудничество с архитектите Матей Матеев..