Живеем във времена, в които конспиративните теории са своя апогей. Все повече се засилва ужебдението сред хората, че определени събития и ситуации са манипулирани задкулисно от някакви мощни сили с недобри намерения.
Сериозните катаклизми, които човечеството преживява - първо с пандемията, а сега и с войната, водят до скоростно разпространение на теориите на конспирацията. Оттук обаче следва да си зададем и въпроса защо все повече хора вярват на подобни теории?
Според психиатъра проф. Христо Кожухаров, който е ръководител на Катедра "Психиатрия и медицинска психология" към Медицинския университет във Варна, българите вианги са имали склонност към конспиративното мислене.
"Българинът винаги е имал "магично" мислене. Връщам се в моите детски години, когато се вярваше, че Христо Ботев не е бил убит, че Юрий Гагарин не е умрял. Т.е, дори във времето на комунизма, българите имаха потребност от теории, че дадено нещо не се е случило по начина, по който се представя, а по някакъв друг", обясни експерта.
Конспиративното мислене се засилва във времена на криза и несигурност
Професор Христо Кожухаров обясни повишения интерес към конспиративните теории във време на криза и хаос, с факта, че именно те са инструмента, с който хората си дават някакво обяснение за случващото се.
"Ние вярваме на теории, в които има външен фактор. Т.е, някой друг е виновен за ситуацията и ние сме жертва. Логично е след пандемията, когато хората бяха подложени на стрес и изолация и бяха лишени от основни потребности, да търсят външен виновник за това, без значение дали ще е Бил Гейтс, американците или някой друг", коментира проф. Кожухаров. Според психиатъра, същата тенденция се наблюдава и при войната в Украйна.
Българите не вярват на официалните източници на информация
Професор Христо Кожухаров е на мнение, че и преди и сега, българите не вярват на информацията, предоставена от официални източници.
"Ако в западния свят, институцията е нещо свято, в България информацията от институциите се приема като нещо, което е за "замазване на очите" или "за пред хората". Ние винаги търсим подтекст във всяко нещо. Търсим между думите и изреченията", коментира проф. Христо Кожухаров.
Не проверяваме източниците на информация
Един от основните проблеми според проф. Кожухаров е липсата на проверка на информационните източници.
"Попадаме на някоя публикация в социалните мрежи или в някоя жълта медия и я приемаме за чиста истина. А след това дори я разпространяваме", допълни психиатъра.
Разбираме от всичко
"Въпросът е къде сме ние специалистите. Аз откривам ярка свързаност между различните гледни точки по време на пандемията, а сега и при войната. Проблемът е, че едни специалисти, които даже не са и лекари, тогава коментираха ваксините, а сега същите хора коментират събитията в Украйна. Не можем да разбираме от всичко", коментира проф. Кожухаров.
Как се отразяват конспиративните теории върху психиката ни?
Конспиративните теории съвсем не са безобидни за нашето нормално психично функциониране. Според професор Кожухаров, колкото повече слухове и конспиративни теории има, толкова повече хората стават несигурни.
"Започваме да не вярваме на нищо. По този начин ние губим основата, на която да стъпим и това води до състояния на тревожност, депресии, страх, безсъние и други. Тогава пък търсим начини да преодолеем тези състония като пием повече алкохол или пък преяждаме с храна", обясни специалиста.
"Колкото човек е по-малко склонен да се образова, да се учи, да чете или да се усъвършенства, е толкова по-голяма вероятността да се поддаде на конспиративно мислене", допълни още проф. Кожухаров и посъветва да проверяваме всяка информация, която четем.
Хората на крайностите
Много често хората с конспиративно мислене и тези на крайностите са едни и същи.
"Те живеят в стремеж постоянно да има виновен, някой лош, който "дърпа конците". Има хора, които постоянно търсят конспирациите и фалшивите новини. На тях никой не може да им повлияе, те просто функционират по този начин, защото така се чувстват значими. Те не приемат чуждите доводи", обясни професор Христо Кожухаров.
Психиатърът е на мнение, че абсолютно крайното в едната или другата посока не е вярно. "Истината не е крайна. Тя има своите нюанси", допълни специалиста.
Чуйте интервюто на Иван Барбов с проф. Христо Кожухаров:
В деня, в който първият български космонавт излетя в космоса през 1979-а, читалището в балчишкото село Гурково даде възможност за среща със странстванията на първия човек от Читалище "Свобода", пипнал с ръка мегалитите в Саксайуаман, скитал из Андите, тъкал текстил по оригинална кечуанска технология, видял агротехническа лаборатория на инките и плавал..
Оч аква се много сериозен ръст на цените на п лодовете , за ради щетите на всички трайни насаждения от застудяването, които са над 70%. Много големи проблеми със студове и проблем с реколтата има и в страни, които са традиционни доставчици за България на плодове като Турция и Гърция.Това коментира Синан Вейсал, който има..
Изложбата “В огледалото на Рембранд” гостува в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ във Варна. Тя е проект на Нов български университет и е насочена към младите публики. Създадена е от екип от преподаватели и студенти. „В огледалото на Рембранд“ предлага висококачествени репродукции на хелиогравюри от колекцията на Нов български..
Видеорегистраторът трябва да бъде част от задължителното оборудване на автомобилите, а записите да служат като доказателство в съда. Това мнение изрази Ивайло Желязков от Европейския център по транспортни политики. Според него е необходимо въвеждането на изискване за наличие на устройството в колата, както за аварийния комплект, тъй като това ще има..
До 10 – 20 % ще са щетите по овощните дръвчета заради снеговалежа и ниските температури през април. Това прогнозира агрометеорологът Мирослав Ганчев, който работи във варненския филиал на Националния институт по метеорология и хидрология. По неговите думи във Варна няма да има унищожена реколта, но в Силистра и Търговище, където снегът е..
В продължение на две десетилетия Европейският съюз прави полетите по-лесни и по-справедливи за потребителите, като либерализира цените и въвежда в законодателството основни права на пътниците. Сега на лице е обратният процес - преразглеждане на Европейския регламент относно правата на пътниците с въздушен транспорт. Авиокомпаниите редовно..
Седем души са включени в Управителния съвет на новосформираната Асоциация на инфлуенсърите у нас. Целта им е да дават добър пример на подрастващите, а и на по-възрастните си последователи. С дейността си те планират организиране на кампании за показване на историческата памет на България, за популяризиране на красивите местности у нас, за необходимостта..
Предимно облачно
Разкъсана облачност
