Аспарухово или Ченге, както местните жители си го наричат, не е от типичните български села. То се намира в Община Дългопол, на пътя Провадия-Айтос. Селото е разположено в подножието на Стара планина, до река Луда Камчия и на северния бряг на язовир Цонево. Аспарухово е оживено село, което целогодишно привлича много туристи от България и чужбина. Тук се намира природния феномен "Чудните скали", местностите "Манастирът" и "Градът", които са обвити в исторически легенди. Развити са селският и риболовен туризъм.
С колегата Лъчезар Лазаров пропътувахме разстоянието от 85-90 километра от Варна и посетихме селото в делничен ден, когато беше доста по-спокойно. "Елате събота и неделя да видите какво става", ми каза кмета на село Аспарухово Мария Георгиева. Населението наброява около 700 души, но по думите на кмета в почивни дни и по празници то нараства до 2000 човека. Няма проблем с настаняването на туристите, тъй като хотелите и къщи за гости тук са над 30 на брой.
Още с влизането в Аспарухово ми направи впечатление колко чисто и спретнато е селото. Тревните площи почти навсякъде бяха окосени. Точно на входа на кметството видях и табела с призив "Да запазим природата на Аспарухово чиста".
Казах си "грехота е такава красива природа да не се пази". И наистина, хората си пазят чисто.
Населението е предимно българско, но има и чужденци.
"Имаме англичани, германци, дори и една филипинка", каза кмета Мария Георгиева, която ни посрещна в своя кабинет. Тя е вече втори мандат начело на селото, в което е родена и в което е отраснала. Това обяснява и любовта и ентусиазма, с който говореше за родното си село.
Основният поминък на населението са туризмът и земеделието. В селото има двама големи арендатори. Основно заетите са в туризма.
"Почти нямаме безработица", разкри Мария Георгиева. Тя благодари за подкрепата на Община Дългопол за реализирането на различни проекти за облагородяването на селото.
Освен със селския, Аспарухово се гордее и със сватбения туризъм. Селото е популярно с изнесените сватбени ритуали, които привличат туристи от цял свят.
"Тази година заявените сватби са 50 на брой", заяви с гордост кмета, който води и ритуалите. Мария Георгиева ми показа справка за сватбите. През 2016 година са били едва 6. И броят им се увеличава с всеки следващ сезон. Кмета очаква идния летен сезон да бъде по-успешен от предишните два, които бяха белязани от пандемията.
В момента в селото има и украински бежанци. Около 45 украински граждани са настанени в хотела до общинския спортен комплекс. Там преди много години е имало училище, което обаче е било съборено. В момента, учениците от село Аспарухово учат в Дългопол, като за тях има осигурен транспорт. През селото минава ЖП линия с удобни влакове до близките големи градове, а и чак до София. В Аспарухово от няколко години си има и зъболекарски кабинет, разкри още кмета Мария Георгиева.
Точно срещу кметството се намира местното читалище „Добри Иванов Недев”. То е голямо по площ с много стаи и зали. Сред тях е и ремонтираната зрителна зала, която е с капацитет от над 100 места и се провеждат различни мероприятия.
Сърцето и душата на читалището са дамите от певческата група за автентичен фолклор. Усмихнати и енергични, около 20 жени ме посрещнаха на входа на читалището, наредиха се, хванаха се за ръце и запяха любими песни от нашия фолклор.
"И как няма да се влюби. Я вижте каква природа, какви планини имаме. ЖП линия, вода и балкан - това никъде другаде го няма", каза Иванка Михалева, която също е част от певческата и от танцовата група. Според нея има какво още да се желае в развитието на село Аспарухово, което определи като "огледалото на Община Дългопол". Оплака се от липсата на канализация в селото, както и на банкомат.
Въпреки тези проблеми и Иванка Михалева и другите хора, с които се срещнах бяха изключително усмихнати и приветливи. И всички казват с подчертана гордост, че са родом от Ченге. Както и баба Петя. С нея се срещнах на входа на читалището. Тя също е родена и отраснала тук. Баба Петя е професионален готвач с над 40-годишен опит, а в свободното време пее във фолклорната група. Спомни си колко много отличия е печелил състава от различни състезания и фестивали. Въпреки че е пенсионерка, тя продължава да работи в кухнята. Всекидневно приготвя вкусни ястия в хотела до спортния комплекс, в който са настанени бежанците. С вълнение и сълзи на очи, пожела на всички здраве, любов и мир.
След срещата с прекрасните баби от фолклорния състав, се запознах и с библиотекаря Румяна Петрова.
Румяна Петрова и кмета Мария Георгиева отговарят за поддръжката на голямото по площ читалище. В него има репетиционни зали, както и компютърна зала, в която обаче се оказа, че устройствата не работят. Румяна Петрова ме заведе и до етнографската сбирка, където акцент са носиите и занаятчийските оръдия. Преди години, в селото е имало етнографски комплекс, по думите на хората, еквивалент на "Етъра" в Габрово, който обаче е бил закрит. Имало тъкачи, грънчари и други занаятчии.
Точно пред входа на читалището имаше голяма табела с обяснение за най-известните ченгенски носии. Оказа се, че тя е дело на ученици от СУХНИ "Константин Преславски" във Варна. Преди време, те са разработили и проект за облагородяването на една от чешмите в близост до селото.
След като разбрах какво е чумбер, сминяна китка, подбраник и смоче, отидох и до пенсионерския клуб. Там имаше петима пенсионери, които тъкмо подемаха следващата ръка игра на карти. Казаха ми, че играят чист бридж. На въпроса ми за историята на село Аспарухово, дядовците ми посочиха Христо Облаков. Казаха, че е истинска енциклопедия. Той е бивш директор и преподавател по история и БЕЛ в събореното вече училище, а освен това е и дядо на известния на нашите радиослушатели Християн Облаков от предаването „Архитектурата на Стара Варна”. След края на партията бридж се срещнах с дядо Христо. Той ми разказа, че историята на Аспарухово датира още от византийско време. Основно развити тук са били скотовъдството и свинарството. Ченгенци се бият на страната на цар Ивайло срещу византийците. Името Ченге идва от крепостта. В началото на 20-ти век, Карел Шкорпил посещава селото и остава впечатлен от местните жители, които определя като истински потомци на прабългарите. И кръщава селото Хан Аспарухово или само Аспарухово. Христо Облаков ми разказа как през миналия век, когато е започнало изграждането на язовир Цонево, голяма част от населението се е преместило в по-високата част, а някои са се преселили в сегашното село Тополи. Разказа ми и как жителите са преместили камък по камък църквата "Света Петка".
След срещата с дядо Христо, се отправихме надолу по улицата към хотелите, намиращи се на първа линия на брега на язовира. Влязохме в хотела, в който се провеждат голяма част от изнесените ритуали.
Собственикът го нямаше, но ни пуснаха да се качим на една от терасите с прекрасна гледка към езерото и Стара планина. Останахме като омагьосани от тази панорама. Беше толкова тихо, че муха да бръмне щеше да се чуе... случая дочухме едно пате в езерото. На излизане се срещнахме с главния готвач в хотела Любомир, който е кореняк аспаруховец.
След хотела, тръгнахме към общинския спортен комплекс, който е голям и модерен със зали за бокс, плувен басейн, игрища за баскетбол, волейбол и футбол.
До него беше хотела, в който бяха настанени украинските бежанци. Някои от тях бяха излезли в градината и се наслаждаваха на хубавото време. Бяха предимно майки с деца. Реших да не ги притеснявам. Кметът Мария Георгиева ми каза, че спортният комплекс е посещаван от много ученици и спортисти, а всяка година тук идва и голямата ни шампионка по борба Станка Златева. До комплекса се намира и детската градина. В нея има една група с около 30 деца. На всяко дърво на алеята пред градината имаше къщички за птички с храна и вода. Оказа се, че са изработени от децата.
Изобщо не ни се тръгваше с колегата Лъчезар Лазаров. Преди да си тръгнем, отидохме да видим църквата "Света Петка", която впечатлява с автентичния си вид. Наскоро е бил направен ремонт на покрива. Тъй като нямаше никой и беше заключена, успях да я заснема отвън.
След това слязохме на брега на язовира, където имаше няколко понтона и лодки. Рибари обаче нямаше, въпреки че така ми се искаше да попитам верни ли са легендите за огромните чудовища в язовира – над 200-килограмови сомове. Така и не разбрах. Но разбрах друго – че не красивата природа, чистия въздух и хубавите къщи, а хората са душата и сърцето на едно село.
На втория ден след Великден според православната традиция започва Светлата седмица - време, в което се прославят светите апостоли и Света Богородица. Светлата седмица е време, в което Възкресението на Исус Христос донася просветление за всички и надежда за вечен живот. Седмицата се свързва и с първите появи на Христос сред..
След известно прекъсване тази година FameLab или мястото, където всеки може да види и чуе как на живо как се да обясниш научна тема по разбираем и атрактивен начин само за 3 минути, се завърна в България. FameLab е най-големият международен конкурс с обучение по комуникация на науката. Той е създаден през 2005 год. във Великобритания, а България е..
В следващите редове ще стане дума за един архитектурен паметник на културата във Варна – на някогашната централна варненска улица – „Преславска“, а днес „Преслав“, за къщата на общественика Иван Драсов. Познат на всички ни от учебниците по история като един от съратниците на Васил Левски и на Христо Ботев, член на БРЦК и участник в борбата за..
Покритието със задължителни ваксини в България става все по-добро през последните години, сочи публикация на Института за пазарна икономика. В нея се цитират данни на Националния център по обществено здраве и анализи, които показват, че нивата на ваксиниране с основните задължителни ваксини у нас приближават 95% от населението и се възстановяват до..
2.2 млн. лв. за археологически проучвания и теренна консервация на обекти е одобрил Министерският съвет с постановлението за изпълнение на държавния бюджет. Парите ще бъдат преведени като допълнителен трансфер към общините, на чиято територия са обектите, съобщава "Сега". Това става ясно от публикувания на сайта на МС текст на постановлението за..
Ученици от Училището по изкуства „Св. Климент Охридски“ в Добрич се научиха как да правят ръчно изработени свещи. Желанието на децата е всички заедно, точно в 12 часа, по време на празничната обедна великденска трапеза да запалят свещичките в домовете си и да пожелаят с тях здраве и светлина за себе си и своите близки. В уютното пространство на..
На Велика събота в храм "Св. Архангел Михаил" във Варна деца боядисваха яйца. Момичетата, които присъстваха, се оказаха срамежливи, но по-малките момчета с охота застанаха пред микрофона на репортера ни Ваня Славова и споделиха своите размисли за вярата и за Бог: Към храм "Св. Архангел Михаил" във Варна от 2003 г. действа..