Замърсяването на околната среда и водите е проблем, с който човечеството се сблъсква от години. Тази тема е и във фокуса на международната работна среща "Сътрудничество за намаляване на отпадъците в Черно море", която се провежда днес във Варна.
Във форума участват експерти от България, Румъния, Турция и Грузия, а целта е обмяната на информация и опит между съседните черноморски държави в борбата със замърсяването. Това каза за "Радио Варна" доцент Виолин Райков от Института по океанология към БАН, който е организатор на събитието.
"Единият акцент в тази работна среща е публичната осведоменост за проблема с отпадъците, управлението и борбата с тях. Ще се коментират възможни решения, работа със заинтересуваните страни и евентуални промени в международното законодателство в тази област. Другият акцент е по-скоро научен - как се движат тези отпадъци, как попадат в морето и кои са "горещите точки", на които се трупат най-много отпадъци", каза доц. Райков.
Основният проблем е замърсяването с пластмаса.
"След като бъде използвана, пластмасата остава в околната среда и се разгражда на микрочастици. Тези микрочастици влизат във всички нива на биологичната организация, в това число и в човека. Вече има доказани научни данни, че в човешкия организъм има наличие на натрупани микропласмаси, които влияят негативно", коментира още доц. Виолин Райков.
Тази пластмаса може да попадне в организма ни чрез храната или чрез питейната вода, която по думите на доц. Райков също е замърсена с микропласмасови частици.
"Подпочвените води също са засегнати", разкри още експерта.
Сериозен проблем са нерегламентираните сметища, с които общините и особено по-малките, се затрудняват да се справят, каза доц. Райков и допълни, че тези отпадъци попадат в подпочвените води, реките, другите водоеми и най-накрая в морето.
Чуйте разговора на Иван Барбов с доц. Виолин Райков:
На 14 октомври ще стане ясно кой от двата града - Варна или София, ще бъде домакин на Европейското първенство по волейбол през 2026 година. Новината за поисканото домакинство от София и одобрените средства днес от страна на столичния Общински съвет беше приета с разочарование от страна на Варна. Среща с медиите беше организирана в сградата на Община..
Защитата на кмета на Варна Благомир Коцев внесе две искания за изменение на мярката му за неотклонение - задържане под стража. Едното е подадено до Софийския градски съд с искане за незабавно ново заседание, а другото - до Софийската градска прокуратура, в което се настоява тя сама да поиска освобождаването на Коцев от ареста. Благомир Коцев остава..
Представители на земеделската общност в България, включващи фермери, браншови организации и преработватели, излязоха с декларация, в която изразяват своята категорична подкрепа за министъра на земеделието и храните д-р Георги Тахов и неговия екип. Декларацията, адресирана до ръководството на Народното събрание и Министерския съвет, остро осъжда..
Жена на 76 години е починала при пожар в нейния дом тази нощ в добричкото село Свобода, съобщават от пресцентъра на Областната дирекция на МВР в Добрич. Сигнал за инцидента е подаден на телефон 112 в 2:00 часа тази сутрин. Пожарът е бил предизвикан от отоплителен уред на твърдо гориво. По-рано днес от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на..
България е на шесто място в Европа по заболеваемост от рак на маточната шийка. Изключително малко са обаче у нас ваксинираните срещу това заболяване - близо 3-4 процента. Това стана ясно по време на 16-ата Национална онкологична конференция СОНМ-Море, която се провежда в курорта "Златни пясъци" край Варна с участието на 200 медици и още толкова..
Около 3 000 шахти във Варна са почистени през септември, като дейностите по поддръжката продължават. Това съобщи заместник-кметът на общината Димитър Кирчев. По думите му, рамковото споразумение за почистване и поддръжка на дъждовните шахти е сключено през 2022 г. и е в сила до май 2026 г. Всяка година по него се подписва конкретен договор с..
С 14 гласа "за", 4 "против" и 1 "въздържал" се Комисията по конституционни и правни въпроси прие предложените от ИТН промени в Наказателния кодекс , предаде БНР. Те предвиждат затвор до 6 години и глоби, които започват от 2000 до 8000 лв. за всеки, който чрез медии, електронни информационни системи или по друг начин разпространява информация за..