Лесна работа: Българска работа

Днес в една институция гражданин обяви, че „Това е то! Българска работа!“ и ми даде основание да поразсъждавам. Очевидно няма как да обхванем цялото богатство, което крие в себе си българската работа, но се поддавам на изкушението да пробваме.

Бихме могли да започнем от старото изпитано правило: „По-добре легнал пред бара, отколкото прав зад струга“ и да продължим през заклеймяването на всички производители, докато се мъчим да отворим консерва или бутилка вино, които иглеждат запечатани за вечни времена, сякаш съдържанието им е призвано да преодолее хилядолетия и пространства, за да пренесе вкуса, цвета и аромата на националната памет и продукция и ако там, някъде в края на безкрайността съществува някой, той да получи безценно знание за българската работа и предметен пример за нея.

От друга страна, когато се връщаме с прогнили зеленчуци от пазара, отново обобщаваме: „Българска работа!“ и продължаваме напред, с орязано настроение, бюджет и грамаж на салатата.

Българска работа е, когато радиаторът е прекалено горещ, или когато парното е по-слабо, отколкото предпочитаме. Когато водата тече едва-едва. Но също така, когато се излива като Ниагарски водопад. Българска работа е винаги, щом кюфтетата на скара са недопечени. А в противния случай, когато са прегорели? Разбира се, това също е българска работа.

Пощенският клон не работи поради кибер атака: „Подиграват се с нас!“. На въпрос: „Кой се подиграва?“, отговорът е обобщаващ, категоричен и непременно включва „българска работа“.

Автобусът се бави заради задръстване? Някой задължително огласява мнението, че това е непоносимо и само в България е така!“. Сериозно? Не казва нищо за Рим или Истанбул.

Българска работа е когато хората са изнервени и това не ни се нрави, но също така, когато са твърде мили, подозрително някак. Когато се съберем да направим нещо хубаво или не се събираме. Когато крушката е изгоряла или свети прекалено силно. Когато по празниците всички потеглят нанякъде, защото имат прекалено много пари. Или пък не мърдат от града, защото ние сме най-бедни от всички и пари няма. Българска работа е, когато намалим консумацията на хляб, защото живеем зле, обаче си купуваме имоти, защото по принцип сме нация на собственици.

Българска работа е, когато сме доверчиви, но също ако проявяваме скептицизъм. Когато сме старателни. Или напротив. Когато самоуверено започваме свой бизнес, но и когато ни е страх да правим резки движения, за да не прецакаме нещо. Българска работа е всичко умно, глупаво, смислено, нелепо, талантливо и не толкова.

Всичко е българска работа. Добро, лошо, красиво, смешно, сериозно, ново, старо, възхитително. Абсолютно всичко.

Цяла вселена от българска работа!

А в нея: ние - критикуващи или приемащи, доволни и не толкова, щастливи или не още, работещи или в тиха пауза преди големия скок.

Има ни! Тук сме. Ярки, колоритни, настояващи, искащи, търсещи. Може оценките ни не винаги да са обективни. Може понякога да се заблуждаваме в категоричността си и да не подхождаме с желания оптимизъм. Но сме тук и продължаваме. А има ли продължение, винаги има шансове нещата да стават по-добри, успешни и смислени.

Без значение какво казваме, ще помогнем на страдащия, ще съблечем жилетката си, за да наметнем нечии премръзнали рамене, ще подслоним замръкналия, ще сложим трапезата и ще нахраним прегладнелия.

Без значение как я определяме, всъщност българската работа е прекрасна, защото работата е каквито са хората, които я вършат, а ние сме хубави хора!