НА СЕЛО в Сенокос

В предаването „На село“ тази седмица се отправяме към Сенокос. Поводът – след две години на ковид ограничения, селото отбеляза своя празник на 2 юни, започнал още предната вечер с тържествена заря, изпъстрен с изпълненията на деца, самодейци от местното и гостуващи читалища от община Балчик, професионален фолклорен ансамбъл "Добруджа“.

В Деня на Бо­тев ученици и учители от ОУ „Георги Сава Раковски“ отдадоха почит към за­ги­на­ли­те за сво­бо­да­та на Бъл­га­рия.

Сенокос се намира точно по средата между Балчик и Добрич. Основано е по турско време, през 1573 г. Първите заселници са били турски занаятчии, които са изградили чифлик, в който са работили основно български мъже и жени. Старото име на селото е било Черли Гьол. Нарекли са го така, защото цялата местност е била блатиста, затова основният поминък на населението тогава е грънчарството. С течение на времето чифликът се е разраснал и превърнал в едно средно голямо село.

Живка Канева, която е родена и живее в селото си, бивш читалищен секретар, пазител на традициите, ни споделя, че животът и винаги е бил свързан със Сенокос. 

„Откакто се помня 2 юни винаги е бил празникът на селото, свързан с Деня на Ботев и признателността към загиналите за свободата на България. След две години възстановихме традицията. От името на кмета, настоятелството, благодарим на колегите от читалищата, които участваха в програмата. Благодарим на децата на Балчик. Нека да са здрави и да няма пандемии“ – пожела тя.

Читалище „Христо Смирненски“ е създадено 1941 година и е с много богато наследство. Както навсякъде, и тук демографският срив е дал своето отражение. „Започнах през 2008 година като читалищен секретар. Групата ни за народни песни „Сенокоски славеи“ беше от 20 човека, а групата за стари градски песни – от 9 души, но сега са съвсем намалели“ – разказа Канева, че трудно се възстановяват нещата след пандемията. Новопостъпилите млади са само четирима, а много от възрастните са се отказали.

Директорите полагат големи усилия за младия живот на село, нужна им е подкрепата на всички – и на институции, на родители, общественост.

„От две години нашата детска градина се посещава от децата на четири села, общо 25. Срещаме трудност с това, че децата пътуват, че трябва да се изпращат и посрещат в автобуса. За да е живо селото, трябва да има училище и детска градина. Няколко села останаха без училища и детски градини, ние трябва да запазим нашите“ – коментира директорът Караиванова – която е от 6 години на поста. Живее в Балчик, но си обича децата и хората в Сенокос. Пожелава си повече раждаемост и по-отговорни родители.

По думите и на двете директорки сегашната мярка за спиране на детските надбавки за една година, ако детето не е редовно в училище, не дава добър резултат. „Как да накарам родителя след това да доведе детето си?! Още по-зле става. Старата мярка, за един месец спиране, беше по-добра“ – смята Вълчева.

Балчишкото Сенокос е едно от селата, където по думите на кмета Красимир Георгиев населението се увеличава – постоянните жители са около 600, но реално в него живеят 800. Казва, че престъпността е сведена до минимум.  В селото има кооперации, консервна фабрика, кланица, кравеферма и др. Най-честите проблеми, за които се подават сигнали до кмета, са инфраструктурата и лятното безводие, посочва Георгиев.

През този период от годината кметството е насочило усилията си в косене и почистване на паркове, алеи, гробищен парк. В очакване са тази година да бъдат изкърпени дупките в селото, според уверенията на общинския кмет Николай Ангелов. Очакват също и средства от Министерство на финансите за  „лунния пейзаж“ по шесткилометровата отсечка Сенокос – Държавна психиатрична болница – Карвуна.

Земята на равна Добруджа е много плодородна. Село Сенокос в община Балчик е част от този край, известен като житницата на България.

Очакваме добра реколта, това коментира след последните дъждове (от около 20 л/кв.м) в землището на село Сенокос, община Балчик, председателят на земеделска кооперация „Вихър“ Илия Илиев. Земеделската структура отглежда пшеница, рапица, фасул, царевица, слънчоглед.

"Дъждът ни зарадва. Доволни сме засега. Пшеницата е подсигурена до жътва, но може да падне още малко. Засега очакваме добра реколта, но докато не я приберем, нищо не можем да гарантираме" - каза Илиев.

Както и в други селища в Североизточна България, по-близо до морето, и тук картината от етноси, националности е пъстра – чужденците са от различни точки на Европа, от Нигерия, Ливан, село Сенокос има и своите украински приятели. Настроенията и исканията на местните са в различни нюанси, но пък всички милеят за селото си по свой начин.