"На село" в Кривини

Село Кривини е от онези села, за които си мислиш, че са много малки и няма нищо в тях. Е, почти е така, но и не точно.  И там годините са оставили своя отпечатък – днес от обществените сгради са останали само читалището и пенсионерският клуб. Кметството се помещава в една от стаите на читалището. Преди е имало училище, от което сега  е останала само събарящата се сграда. Също преди години е имало джамия, но и тя е била напълно разрушена. Никога не е имало църква, затова  местните събират пари, запрятат ръкави и с помощта на община Долни чифлик построяват параклис.  Сградата е завършена, остава само да се дорисуват иконите и да се купят свещници. Камбаната е поставена на електрически стълб, но когато му дойде времето ще направят и камбанария както му е реда.  В селото няма магазин. Има две пейки пред читалището, където местните се събират когато идва инкасаторката за водата, за да си платят сметките. Веднъж на ден минава микробуса, който вози хляб. Няма определен час - може да мине в 9, 10 или към 11 часа. И няма престой. Ако си там ще си купиш хляб, ако не  си - месиш питка, разказват жените. Местната забележителност е горящото минерално изворче, което се намира в местността Ботево. Имат и етнокомплекс, в който родолюбиво семейство е възродило български занаяти. Гостоприемни и добри хора са кривинчани. Гордеят се, че макар и само 90-ина души цяло село, са само българи. Гостувах им в деня, след падането на правителството на Кирил Петков. Коментираха и политическата ситуация.

Село Кривини се намира в Източната част на Стара планина. Разположено е върху хълмиста местност, заобиколена от долина, през която тече река. Обградено е с гора, въздухът е чист, а тишината се нарушава от преминаващите по главния път коли и камиони. От къде идва името на селото разказа Иванка Кънчева, която е родом от Варна, но от 12 години живее в селото. Заедно със съпруга си купуват място, построяват къща и се радват на живота пред тях. Преди да изберат селото, Иванка Кънчева дълго време е проучвала неговата история и сега заедно с кметския наместник Параскева Любчева подготвят книга с работно заглавие „Корените на Кривини”.

Животът в село Кривини не следва ритъма на големия град. И макар, че и там всичко е като навсякъде в държавата, човек остава с усещането, че и най-големите проблеми и катаклизми могат да се преодолеят, стига човек да е достатъчно умен и да се учи от грешките си. Разговарях с Минка Райкова, Марийка Любенова и Петра Кирова, които дойдоха, за да разкажат за родното си село.

Жените в селото освен гостоприемни и работливи, са и талантливи. Имат певческа група и изпълняват само автентични песни от Кривини, без съпровод. Групата е сформирана още през 1970 година и пеят и до днес.

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''На прощаване''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Още една среща - с 46-годишния лесовъд Васил Любенов.

Продължавам разходката си в село Кривини в търсене на най-важните места, които формират живота на местните. Признавам, че бях доста учудена, че в селото никога не е имало църква. Разбрах, че когато селото е било изцяло с турско население е имало джамия, но след като българи отиват да живеят там, всички турци се изселват и не остава нито един. Така и до днес. Естествено турската джамия остава неизползвана и след време напълно се разрушава. Но пък през всичките години никой не се хваща да построи църква. До преди 10-ина години. Историята разказа Иванка Кънчева.

Не може да отидеш до Кривини и да не видиш горящото минерално изворче. Тази природна даденост днес би трябвало да е добре устроена, да има табела, която да указва мястото, за да е достъпна за всички, защото водата, която тече освен, че е минерална, е и лековита. И да ...водата гори, защото съдържа метан и когато доближиш до нея огънче пламва. Подобни природни дарове се тачат по цял свят. Но не и у нас. По време на соц-а мястото е било пригодено за отдих, но демокрацията променя нещата. Сега изворчето е изоставено и построеното започва да се руши. И колкото и местните жители да го почистват, не е  същото. Местните разказват, че изворът попада в земя, която вече е частна собственост. Жените от Кривини разказаха.

Друга местна радост и забележителност е етнографският комплекс, който е построен в близост до селото през 2014 година. Местните много харесват това място, защото в него са представени български занаяти с автентичните инструменти към тях. Благой Граменов е собственик на комплекса.

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Благой Граменов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Завършвам с думите на хората за политическата ситуация в България видяна през село Кривини, община Долни чифлик.