Днес, докато се измъквах от неудобно преживяване, спретнах кратка класация на нелепите ситуации, в които се случва да попаднем. Не претендира за представителност, но може да е полезна.
Една от любимите ми подобни ситуации: когато приятелка звъни по домофона, аз вдигам и тя ме приветства:
- Минавах наблизо. У вас ли си?
Не зная дали отговорът се брои за нова идиотщина, или минава като бонус към споменатата. Отговорът:
- Да, да! В къщи съм. Ти къде си?
Имам и друго любимо.
Пред лекарския кабинет нервно следим часовника. Имаме да вършим куп други неща. Появява се достолепен пациент, преструва се на фикус в коридора, преминава край всичките двайсет изнервени граждани и се втурва към доктора. Ние хорово ревваме, защитавайки непревземаемата крепост на доброто здраве, а нахалникът хвърля учуден поглед наоколо в стил „Вие откъде се взехте и може ли да сте толкова недосетливи?!“ и невинно обяснява:
- Аз... само да питам...
Това „само да питам“ е великолепното „Сезам, отвори се!“ за всяка институция, пред чийто кабинети се е образувал шарен грозд от изнервени хора, очакващи заветния неотложен документ.
Забелязала съм, че има ли някъде грандиозна опашка, там задължително се появява поне един /а може и повече/, та... поне един тихичък гражданин с невинен вид и с култовото обяснение „Аз само да питам“.
Все едно, че сме се върнали в Средновековието, няма интернет, няма упътващи табели, работно време, сайтове с подробни указания как да се сдобием с необходимите документи и каква подготовка, време, нерви и ресурс ще ни струва това.
В топ пет на идиотските ситуации, в които често попадаме, са моментите, когато закъсняваме за няколко места едновременно, в това число - поне за две съдбовни събития. Намираме време да прелетим през офиса на мобилния си оператор, който току-що, в най-напрегнатия за нас момент е отрязал връзката ни със света поради превишен кредитен лимит и, няма спор, това превишение от няколко лева може да е фатално за един мобилен оператор... Та прелитаме ние през офиса му, за да хвърлим няколко банкноти, изглаждайки нелепата ситуация и мениджърът отсреща започва да ни увещава колко прекрасен нов абонаментен план са подготвили единствено за нас, разбира се... - от любов към зелените ни очи. Ние любезно го подканваме да побърза,
защото това изобщо не е правилният момент да обсъждаме каквото и да било, най-малко абонаментни планове, но той си има своя някаква мениджърска логика, която не съвпада с нашата гледна точка.
И друго любимо: щастливо се излежаваме на плажа, потънали в розови мисли. Съседът решава да изтърси хавлията си. Естествено, в този момент вятърът се преориентира, насочва мощен порив директно към нас и безброй злобни песъчинки амбициозно влизат в очите, носа, устата, покриват тялото и лицето ни и настойчиво се вкопчват в косите ни. Какъв по-забележителен завършек на плажните удоволствия?
О! Освен някоя чайка да излее стомашно съдържание върху главата ни... За да е пълноценно преживяването.
А, да! И точно тогава съученикът от гимназията, в когото тайно сме били влюбени и когото не сме срещали от двайсет години, весело да извика името ни... Вълнуваща среща след толкова време...
Животът предлага още стотици и разнообразни варианти, но спирам дотук.
Желая на всички нас смях и добро настроение и те, по възможност, да не са за наша сметка.
Октомври и морето. За повечето хора тази комбинация звучи немислимо — вятърът хапе, вълните са сурови, а плажът пуст. Но има и други — хора, за които есента не слага точка на морските приключения, а просто отваря нова глава. Те чакат октомврийските ветрове с нетърпение, защото тогава морето им принадлежи — без тълпи, без шум, само те, вълните и..
Студенти от специалност "Съдебна администрация" в Икономическия университет във Варна присъстваха на симулативен конкурс за длъжността "съдебен деловодител" в Административния съд, организиран в рамките на Деня на отворените врати. Съдебният администратор Деница Станкова ги информира за спецификата на тази отговорна професия. Студентите..
Под целият център на Варна лежи Древният Одесос. Т.е. където копнеш, вадиш артефакти. Археологията е навсякъде и ние буквално ходим върху нея. Всяко едно строително намерение в центъра на града, е почти винаги свързано с разкопки. Както стана на улица "Козлодуй". Където при изкопни работи за строеж на нова сграда, строителите попадат на част древен..
Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“ във Варна открива тази вечер изложбата „Галактики: от Земята до Космоса“, посветена на творчеството на Текла Алексиева – една от най-ярките фигури в българската илюстрация и художничка, оформила визуалния свят на научната фантастика у нас. Експозицията показва оригинални илюстрации, рисунки и редки..
Чрез сканиране на QR кодове с личното си електронно устройство посетителите на Градската художествена галерия "Борис Георгиев" получават достъп до синтезирани изкуствоведски текстове за автора на произведението и неговия принос в българското изкуство, както и кратки биографични данни и стилови характеристики в контекста на съответните исторически..
На 26 октомври - неделя - преминаваме към зимното часово време. В 4 часа сутринта стрелките се преместват с час назад. През март 2019 Европейският парламент гласува за отпадането на сезонната смяна на часа. Държавите членки решават дали преминат изцяло на лятно или зимно часово време.
Мозайката "Хората и морето", която красеше чакалнята в сградата на старата автогара, вече има нов дом. Официалното откриване на паното, като част от фасадата на СУХНИ “Константин Преславски, ще се състои на 29 октомври. Мозайката „Хората и морето“ е създадена през 1971 г. от пловдивския художник Чавдар Пашев, в сътрудничество с архитектите Матей Матеев..