Приключи 12-годишният фискален надзор на Гърция от Евросъюза

Днес, 20 август, приключи 12-годишният фискален надзор на ЕС над Гърция, наложен за спасяването й от съкрушителна дългова криза.

През ноември 2009 г. Атина разкри рязко покачване на своя държавен дълг, което в крайна сметка доведе до финансова криза в еврозоната и предизвика хаос в гръцките финанси за десетилетие. В замяна на спасителна помощ от 289 млрд евро, а и за да спре Гърция от излизане от еврозоната, "тройка" на Международния валутен фонд, ЕС и Европейската централна банка (ЕЦБ), поиска всеобхватни реформи от Атина. Те включваха съкращения на огромните държавни разходи и на заплатите, повишаване на данъците, приватизация и други мащабни реформи, насочени към коригиране на публичните финанси. Икономиката се сви с повече от една четвърт, безработицата скочи до почти 28%, а квалифицираните специалисти масово емигрираха.

„Приключи цикълът от 12 години, който донесе болка на гражданите, доведе до икономическа стагнация и раздели обществото“, обяви премиерът Кириакос Мицотакис. „За всички се появява нов хоризонт, изпълнен с растеж, единство и просперитет. Днешната Гърция е една различна Гърция. Отбелязахме силен растеж и значителен спад на безработицата от три процента от миналата година и 5 процента от 2019 г.“, изтъкна той.

Прекратяването на надзора ще засили международната пазарна позиция на Гърция чрез увеличаване на нейната привлекателност за инвеститорите. Освен това Атина вече ще има по-голям контрол върху вътрешната си икономическа политика.

Въпреки това Гърция - подобно на другите спасени членки на ЕС Испания, Португалия, Кипър и Ирландия - все още ще бъде наблюдавана от своите кредитори, докато изплаща дълговете си. В случая с Гърция това ще отнеме още две поколения, като последните заеми трябва да бъдат изплатени през 2070 година. Според прогнозите на Еврокомисията гръцката икономика ще нарасне с 4% тази година, много повече от средното за еврозоната от 2,6 на сто. Въпреки това нивото на безработица в Гърция е едно от най-високите във валутния съюз, минималната работна заплата е една от най-ниските, а дългът на страната е 180% от брутния вътрешен продукт.