Кинокритикът Деян Статулов представи за първи път във Варна книгата си (Не)възможната свобода. В нея той разглежда основните аспекти на идеологическата цензура в българското игрално кино в периода 1948 - 1989 година и какъв е нейният механизъм.
"Понякога, докато четях някои архивни единици, бях огорчен и смутен да видя чисто документално за творци, които съм харесвал, че всъщност по един или друг начин са обслужвали комунистическата власт. Някои са го правили, защото не са имали избор, но други са го правили с користни цели, за да могат самите те да градят кариера," каза за Радио Варна Деян Статулов.
Официално никъде не са записани цензурни правила, допълва кинокритикът. Имало е приет идеологически наратив, наречен "социалистически реализъм", но на творците не им е било ясно, кое е правилно и кое не.
"Това дава възможност на властта широко да разтвори ветрилото и да преценява спрямо конюнктурата на времето и дори по собствени лични интереси, да преценяват кой филм да бъде спрян, кой да бъде цензуриран, кой да бъде отрязан и т.н. Проблемът на това ветрило е, че те са стимулирали колеги да се докладват един друг пред властта, провокирани от междуличностни вражди," обяснява Статулов.
В книгата му са подробно представени случаите с два емблематични български филма - "Кратко слънце" на Людмил Кирков и "Една жена на 33" на Христо Христов. Коментира се и как са провалени кариерите на млади актьори като Вихър Стойчев и Пепа Николова.
"Там, където има идеология, няма изкуство. Изкуството не може и не бива по никакъв начин да обслужва властта", категоричен е Деян Статулов.
Следващата му книга ще е за пропагандата в българското кино пак в периода от 1948 до 1989 година. Той дава два примера - Хан Аспарух и Време разделно.
Започна приемът на заявки за участие в 34-то издание на Европейския младежки поп-рок конкурс „Сарандев“. Кандидатите могат да подават необходимите документи и записи в Младежкия център в Добрич до 14 април. Информация на кореспондента ни Мая Райнова.
Това, което не струва пари, но трудно даваме – любовта, ознаменуваха снощи приятели на поезията и виното за седми път в Каварна. Творци от крайморските общини на Добричка област се включиха в поетичната вечер "Любов, налей ми чаша вино" с вулкан от слова и гроздови елексири по повод празника на лозаря и деня на влюбените, организиран от каварненското..
Изложбата "Опиянение" е подредена до 15 април в галерия "Арт Маркони" във Варна. Спорната експозиция живопис и пластика е с участието на Ангел Веселинов, Васил Петров, Димитър Манолов , Димитър Кавръков, Ивайло Евстатиев, Лора Маринова, Любен Пашкулски , Мая Манолова, Милко Матеев, Миряна Пеловска, Огнян Георгиев, Светлин Ненов,..
Изложба „Българското Възраждане във Варна“ ще бъде открита от 13:30 ч. в Духовно-просветния център "Св. Архангел Михаил" във Варна (ул. "27 юли" № 9). Темата е избрана в чест на три важни годишнини – 165 години Първа българска община и Първо Българско училище и 160 години Първа българска църква във Варна – "Св. Архангел Михаил". В средата на 19. век,..
Всяка среща с варненската публика за мен е абсолютен празник. Когато дойда във Варна, тук попадам на едно общество от четящи, любопитни, мъдри и много емоционални хора. Това подчерта за Радио Варна съвременната българска писателка Мария Лалева, която е специален гост в зимната "Алея на книгата", открита днес в морската столица. Във Варна..
Народно читалище "Просвета 1927 г." във варненския квартал "Аспарухово" чества своята 98-годишнина през 2025-а. Събитието ще бъде отбелязано с редица инициативи през цялата седмица, съобщиха за Радио Варна читалищният секретар Любка Тодорова и библиотекарят Ж ивка Минева. Дни на отворените врати се провеждат днес и утре, а на 14 февруари..
Сопраното Александрина Михайлова, ученичка на Райна Кабаиванска с участия в Миланската Скала и редица главни роли на родна и европейска сцена, ще влезе за първи път в образа на палавата Норина в операта на Доницети – „Дон Паскуале“, на 19 февруари на Основна сцена на Варненската опера. Ще ѝ партнира американският тенор Самюъл Робъртсън, който живее и..