На Деня на независимостта на България - 22 септември, гост в предаването "Златното сечение" е Румен Леонидов. Писател, журналист и преводач е и водещ на предаването "Премълчаната история" на програма "Христо Ботев" на БНР. Валерия Василева разговаря с писателя за историята на написването на неговото есе "Духохранилище" преди 19 години, за ценностите от миналото, за духа на съвремието и за премълчаното около Деня на независимостта, попаднал за половин век в сянката на антифашисткото въстание от 23 септември... Целия разговор с писателя Румен Леонидов можете да чуете в звуковия файл. Публикуваме и есето на Румен Леонидов - актуално и силно като послание днес, както и преди две десетилетия.
По турско в град Елена нямало черква. Местните хорица поискали разрешение от Стамбул, но оттам не им дали съгласието да си вкопаят храм, макар и в земята. Тогава отишли с прошение до валията в Русчук. И там им отказали.
Ония мъже обаче са били истински. Събрали се, повъртели се около чорбаджиите, подумали си като българи и един от най-богатите отсича: „Грабвайте се и започвайте строежа, аз ще имам грижата да оправя нещата!”
Събират се мало и големо, деца, жени и старци и за 40 денонощия изкопават дупката за черквата, изграждат стените й, вдигат я малко над повърхността и я освещават. Кога точно са изрисувани странните й стенописи не се знае със сигурност, но и днес първият еленски храм „Св.Николай”, макар и превърнат в музей, топли душата българска не с чутовен подвиг или с черешово гърмене, а с незабравимия праведен пример за единението на народа ни - чорбаджията с парите, бедняците с ръцете си, майсторите с майсторлъка си...
Турските власти веднага пратили хора да проверят като каква е тази работа, дето гяурите са я подхванали, но били пресрещнати отдалеко с по някоя и друга кесийка с жълтички, а на валията цяла капа пари била проводена... Доложи ли му, че еленчани градят не храм, а житохранилище...
Къде отвя вятърът на историята това семе, това животоспасително жито на духа? Защо остана само плявата? Защо превърнахме вярата в хляба в най-висшата потребност, а когато закъсахме и за хляб, вярата ни не възкръсва...
По турско ли българите са били по-гладни за своите светци, или днес сме по-жадни за залъка на ближния? Къде е разпятието - единствено във всекидневието ни, в което гаснем като лоеници, или в онова нарочно „въпреки всичко”, чрез което дишаме и ходим изправени по земята...
Толкова наведени май скоро не сме били, да крачим с поглед, забит в пръстта... Носим не хорски души, а озверение на българи срещу българи... Днес като никога нямаме никаква идея, която да ни обединява, нямаме кауза, която да ни сбира, нямаме обща цел за пожертвувание...
Превърнали сме се в биомаса от мърморещи човекоподобия, оплакващи се взаимно от цените и собствената си неоценена безценност. Защото си подменихме ценностите с целите. Докато търсим вината у другите, в съседите по двор и граница, в малцинствата, в другите етноси и народи, докато липсата си на воля оправдаваме с кретенизма на околната среда, няма да вдигнем храм нито в себе си, нито над себе си.
По-лошо е, че нашето отрицание на отрицанието не работи. А трябва. Иначе вреди на националната ни енергия, която е сбор от споминалите се народни будители, от съвестта на убитите ни учители, от стойността на българските ни стоици, светци и стражници – три синджира рожби на родината, доброволни носачи на съдбините й, сияйни синове и щерки на земята ни – всичко това плюс нашето лошо настроение и отвращение от солта на всекидневието, вкарва в небето над България само мрак, мизерия и мерзост...
Та кой, казвате, днес има нужда от житохранилището на българското семе? Живите, които спят като мъртви или мъртвите, чиито дух не спи?
Над 20 предложения са включени за разглеждане в дневния ред на заседанието на Общински съвет - Варна. Репортаж на Александър Йорданов; Вятърните генератори отново бяха на фокус на заседанието на Общински съвет в Балчик. Подробности в репортаж на Албена Иванова; Проблем на отводнителните съоръжения в района на трета буна на крайбрежната..
Тази есен Регионален исторически музей - Варна беше домакин на четвъртата международна конференция на мрежата "Перспективи за Балканската археология". За идеите и целите на тажи мрежа от учени от всички държави на Балканите и от цяла Европа разказват д-р Марио Гавранович - заместник-директор на Археологическия институт към Австрийската академия на..
Деца бяха оставени да чакат среднощен автобус отвън на варненсата автогара, на път за международен певчески конкурс в Молдова. Без достъп до вътрешния салон и до санитарния възел. А автобусът закъснява с два часа. Това разказа за Радио Варна вокалният педагог Атанаска Липчева, създател и ръководител на Angel Voices . Обяснили им: „Автогарата..
„Сутрин е полезно да се пие по една чаша кафе, а ако нямате с кого, може и две“, казал един мъдър човек. Най-добре обаче е да изпиете вашето сутрешно кафе в компанията на Радио Варна и „Новият ден“. Още преди изгрев слънце с добро утро ви приветстват Иван Барбов, звукорежисьорът Недялко Добрев и Емилия Николова, която ще ви държи в течение..
На 25 ноември в "От другата страна" по Радио Варна Специално интервю с Björn Johansson (ARCTIS). Представяне на дебюта на ПАРАДОКС "Краят" – разговор с Преслав Кателиев, Камен Дочев, Иван Иванов и Светослав Димитров. Gigashadow за дебюта на GIGASHADOW "Gigashadow". В предаването ще звучи музика на: МРАКОБЕС, TERRAVORE, BODY COUNT,..
Социални предприятия от Варна и региона ще могат да договарят коледни поръчки с представители на бизнеса в рамките на Варна ЕКСПО 2 „Купи с кауза“, което се провежда днес и утре на ул. „Цар Симеон I” №26 във Варна от 10 до 16 часа; 40 години откакто „ДКЦ 5 – Св. Екатерина – Варна“ ЕООД изпълнява дейността си в настоящата сграда и освещаване на..
Жители на Добрич се обявиха срещу включването на междублоковите пространства в обхвата на Синята зона в града, след като Община Добрич публикува на страницата си в интернет проекта. Беше внесена и първата подписка срещу него от живеещите по ул. „Дунав“. Срещу какво недоволстват добричлии и каква ще бъде реакцията на общинската администрация, която..