На Деня на независимостта на България - 22 септември, гост в предаването "Златното сечение" е Румен Леонидов. Писател, журналист и преводач е и водещ на предаването "Премълчаната история" на програма "Христо Ботев" на БНР. Валерия Василева разговаря с писателя за историята на написването на неговото есе "Духохранилище" преди 19 години, за ценностите от миналото, за духа на съвремието и за премълчаното около Деня на независимостта, попаднал за половин век в сянката на антифашисткото въстание от 23 септември... Целия разговор с писателя Румен Леонидов можете да чуете в звуковия файл. Публикуваме и есето на Румен Леонидов - актуално и силно като послание днес, както и преди две десетилетия.
По турско в град Елена нямало черква. Местните хорица поискали разрешение от Стамбул, но оттам не им дали съгласието да си вкопаят храм, макар и в земята. Тогава отишли с прошение до валията в Русчук. И там им отказали.
Ония мъже обаче са били истински. Събрали се, повъртели се около чорбаджиите, подумали си като българи и един от най-богатите отсича: „Грабвайте се и започвайте строежа, аз ще имам грижата да оправя нещата!”
Събират се мало и големо, деца, жени и старци и за 40 денонощия изкопават дупката за черквата, изграждат стените й, вдигат я малко над повърхността и я освещават. Кога точно са изрисувани странните й стенописи не се знае със сигурност, но и днес първият еленски храм „Св.Николай”, макар и превърнат в музей, топли душата българска не с чутовен подвиг или с черешово гърмене, а с незабравимия праведен пример за единението на народа ни - чорбаджията с парите, бедняците с ръцете си, майсторите с майсторлъка си...
Турските власти веднага пратили хора да проверят като каква е тази работа, дето гяурите са я подхванали, но били пресрещнати отдалеко с по някоя и друга кесийка с жълтички, а на валията цяла капа пари била проводена... Доложи ли му, че еленчани градят не храм, а житохранилище...
Къде отвя вятърът на историята това семе, това животоспасително жито на духа? Защо остана само плявата? Защо превърнахме вярата в хляба в най-висшата потребност, а когато закъсахме и за хляб, вярата ни не възкръсва...
По турско ли българите са били по-гладни за своите светци, или днес сме по-жадни за залъка на ближния? Къде е разпятието - единствено във всекидневието ни, в което гаснем като лоеници, или в онова нарочно „въпреки всичко”, чрез което дишаме и ходим изправени по земята...
Толкова наведени май скоро не сме били, да крачим с поглед, забит в пръстта... Носим не хорски души, а озверение на българи срещу българи... Днес като никога нямаме никаква идея, която да ни обединява, нямаме кауза, която да ни сбира, нямаме обща цел за пожертвувание...
Превърнали сме се в биомаса от мърморещи човекоподобия, оплакващи се взаимно от цените и собствената си неоценена безценност. Защото си подменихме ценностите с целите. Докато търсим вината у другите, в съседите по двор и граница, в малцинствата, в другите етноси и народи, докато липсата си на воля оправдаваме с кретенизма на околната среда, няма да вдигнем храм нито в себе си, нито над себе си.
По-лошо е, че нашето отрицание на отрицанието не работи. А трябва. Иначе вреди на националната ни енергия, която е сбор от споминалите се народни будители, от съвестта на убитите ни учители, от стойността на българските ни стоици, светци и стражници – три синджира рожби на родината, доброволни носачи на съдбините й, сияйни синове и щерки на земята ни – всичко това плюс нашето лошо настроение и отвращение от солта на всекидневието, вкарва в небето над България само мрак, мизерия и мерзост...
Та кой, казвате, днес има нужда от житохранилището на българското семе? Живите, които спят като мъртви или мъртвите, чиито дух не спи?
В Деня на лозаря - Трифон Зарезан /нов стил/ ще говорим за любимите сортове на българите днес, за допирните точки между виното и любовта и за българския обичай в празничния ден - зарязването на лозето за плодородие. Традицията и днес ще спазят в село Звездица до Варна. Как избират Царя на виното и за една почти неизвестна традиция от варненския..
В навечерието на празника на виното и любовта и в Световния ден на радиото, сутрешният екип на Радио Варна ще се погрижи за усмивките и доброто настроение на всички влюбени в радиото, които ще посрещнат деня на любимите честоти. Ден нов, ден леко студен, но и с интересни теми, актуални новини и хубава музика подсладен. Иван Барбов,..
Интерактивна аптечна карта ще улеснява достъпа до информация за аптеки по местоположение и дейности. Тема с продължение: ботокс – истерията, резултатите от проверките на РЗИ-Варна до момента. Ученици от варненската Първа езикова гимназия са победители в тазгодишния конкурс „Млад благотворител“. Експерт по безопасност с коментар по темата..
Българските деветокласници са най-силни по биология (но само в три области на страната), а по химия в половината области дори трудно "връзват" дори тройка. Физиката е малко по-добре от химията, но и там, както по математика средните оценки на близо 49 хил. ученици в 9-ти клас са около 3.00. Данните са от тестовете по природни науки, който Министерство..
Репортаж по темата за безопасния интернет, как да защитим личните си данни в социалните мрежи и да предпазим децата от пристрастяване към онлайн средата. Община Варна проверява инвестиционните намерения за Алея Първа - крайбрежната зона на морската столица. Липсват жизненоважни медикаменти за болните от епилепсия. За почитателите на..
За пореден път посещаваме село Генерал Колево, община Вълчи дол. За пореден път изпитваме разочарование, пътувайки по пътя, осеян с дупки. Тук нищо не се променя, независимо от това кой е на власт. Хора и животни стоят в безвремие. В село Генерал Колево се срещнахме с младия кмет Хасан Хасанов и със случайни хора, които бяха до единственото..