Определят ги като българските Яни, Вангелис, Хаваши... Но музикантите от Music M. A. G. Project създават съвременна електронна авторска музика, която се откроява на българската музикална сцена със своята автентичност и оригиналност.
На 6 ноември от 19:00 ч. в Зала 1 на Фестивалния и конгресен център във Варна предстои поредният голям аудио-визуален спектакъл на Music M. A. G. Project под надслов "Класика в бъдещето". На сцената ще се качи и камерен оркестър с диригент Георги Зайранов, а специални гости ще бъдат доайенът на българската електронна музика проф. д-р Симо Лазаров, Дамян Димов - един от най-добрите майстори на кавала, както и акордеонистът Йордан Кънев. Публиката отново ще може да се наслади на изключителния съраунд звук, обхващащ залата от всички страни, който, заедно със светлинното шоу и специалната сценография, превръща спектакъла в неповторимо преживяване.
Яница Кънева & Music M. A. G. Project - “See Me In The Silence” (live, 2020)
Създател на Music M. A. G. Project е варненският музикант Мирослав Гочев. Преди около 10 години започва да записва идеите си в своето домашно студио, а преди 5 години тези идеи прерасват в сериозен проект, който започва регулярно да се представя и на живо пред публика. Голяма заслуга за това има Яница Кънева, която, освен че е главно действащо лице на сцената, аранжира и разписва партитурите за струнния оркестър и за останалите музиканти на сцената.
Мирослав Гочев: Когато работиш със синтезатори в областта на електронната музика, на практика няма ограничения. Преди години, съвсем случайно, присъствах на един концерт, в който на живо чух съраунд звук. Останах изключително впечатлен и в резултат на това с Яница няколко пъти ходихме до Германия, за да гледаме още такива концерти. Участвахме и в различни форуми по темата, от които научихме много, за да дойде моментът, в който на родна територия си създадохме собствен екип, с който работим. И ето, че предстои за четвърти път да организираме концерт със съраунд звук.
Как определяте стила си?
Яница Кънева: Стилът ни е широкообхватен. В началото си беше чиста електронна музика. След като добавихме акустичните инструменти, започна да наподобява ню уейв. По-късно започнахме да правим по-пианистични неща, което привнесе смуут джаз звучене. Както и Мирослав спомена, в този тип инструментална електронна музика ограничения не съществуват, така че в музиката си влагаме всичко, което излиза от душата и от емоциите ни, без да се съобразяваме със стилови рамки. А освен всичко това, вплитаме и български фолклор и крайният резултат е наистина интересен.
М. Г.: И все пак в основата е чилаут звученето. Това е любимият ми стил за композиране и на тази база надграждаме, за да се стигне до цялостния завършен облик на Music M. A. G. Project.
Поглеждате ли към музикалните пазари извън България?
М. Г.: Със сигурност. Вече имаме предложение от наши приятели диджеи, чиято музика звучи в цяла Европа и които са част от сериозни лейбъли, да ремиксират наша музика. Особено са впечатлени от концертното изпълнение на "Росни ми, росни, Росице" от концерта ни през 2020 г. и скоро предстои да излезе ремикс на тази песен. А иначе за концерти извън рамките на България, имахме идея да представим музиката си на живо в Румъния и Германия, но Ковид пандемията осуети плановете ни. Разбира се, не сме се отказали от тези идеи и рано или късно ще ги осъществим.
От много години работите заедно. Успявате ли все още да се вдъхновявате един друг?
М. Г.: Яница ме вдъхновява много. Освен в Music M. A. G. Project, тя участва и в други музикални проекти, където е доста дива, и нейният начин на свирене и на себеизразяване чрез музиката няма как да не ме вдъхнови.
Я. К.: Самите концерти с Music M. A. G. Project са голямо вдъхновение за мен. Преди години, когато Мирослав ми сподели идеята си някой ден да се случи подобен концерт с наша музика, му отговорих, че е луд. Четири години и четири концерта по-късно със сигурност мога да кажа, че това е истинското вдъхновение.
Защо решихте да озаглавите предстоящия си концерт "Класика в бъдещето"?
Я. К.: Причините са няколко. Доста от нашите композиции след аранжирането им за струнен оркестър прозвучаха много класически. Тъй като аз съм ги аранжирала, всичко е писано изцяло по законите на класическата музика. Освен това, един от специалните гости на концерта е проф. д-р Симо Лазаров - той полага основите на електронната музика в България, за да можем всички ние след него да вървим по този път. Това също е препратка към миналото - пак говорим за класика, но в жанра на електронната музика. Така че името на концерта много точно описва това, което публиката ше види на 6 ноември.
М. Г.: Преди 45 години Симо Лазаров създава първото студио за електронна музика в България. Това се случва в Българското радио. А един от младежките ми спомени е една висока сцена в центъра на Варна. Когато се приближих, на нея видях един човек, а около него пушеци и страхотни електронни звуци. Това е първият и единствен път, в който съм виждал Симо Лазаров да музицира на живо. Тогава запомних неговото име, а след години имах честта и да се запозная лично с него. Оттогава поддържаме приятелски отношения и планираме да създадем нещо заедно. Все още това не се е случило, но пък го поканихме да участва на нашия предстоящ концерт - покана, която той с радост прие. Ще изпълни няколко свои композиции, в последната от които ще участваме и всички ние на сцената.
Още за специалните гости на концерта, за вдъхновението и за пътя дотук, слушайте в разговора с Яница Кънева и Мирослав Гочев в прикачения звуков файл.
Билети за концерта "Класика в бъдещето" на Music M. A. G. Project могат да се закупят на касите на Фестивалния и конгресен център, както и онлайн ТУК. Проектът се осъществява с подкрепата на Фонд "Култура" на Община Варна.


Валидират пощенска марка с лика на Добри Христов (1875-1941) по случай 150 години от рождението му, съобщават от пресцентъра на ТМПЦ – Държавна опера Варна Марката е израз на почит към бележития варненец, музикален педагог, критик, композитор и академик с огромен принос за развитието на българската музика и българската музикална култура в първите две..
Спектакълът "МУА У ТУПАН", обявен за днес, 12 ноември, 19:00, Сцена Филиал на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" Варна, не може да се състои по технически причини. Билетите, закупени за 12.11.25, важат без презаверка за 12.12.25, 19:00, Сцена Филиал. При невъзможност да гледат "МУА У ТУПАН" на 12.12.25, зрителите могат да презаверят билетите си за..
Учебният музей при Регионален исторически музей – Варна организира беседи по повод годишнината от "Битката при Варна" Беседите са подходящи за организирани групи ученици от VIII до X клас и ще се провеждат от 11 до 14 ноември, с начален час 14:00. За участие е необходимо предварително записване на телефон 052 681 060 (Учебен музей при РИМ – Варна).
"Замислена вода" се нарича изложбата, която може да бъде видяна до 21 ноември във варненската „Галерия33“. Събитието е част от Есенния сезон на изкуствата в морската столица. Експозицията включва 30-тина живописни произведения, рисувани последните четири години от художника Николай Петров. Ваня Славова разгледа вече големите..
Днес от 14.00ч Исторически музей Балчик представя книгата на Георги Казанджиев „Народният съд в град Добрич (21.II. – 8.III.1945 г.)“ . Тя е детайлно документално изследване, посветено на един от най-травматичните периоди в новата история на Добруджа – дейността на така наречения Народен съд. Авторът представя този процес не като акт на правосъдие, а..
Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, представя от 11 ноември до 2 декември 2025 г. самостоятелната изложба на художничката Миряна Пеловска „Къси разкази“. Експозицията включва рисунки с въглен и живописни произведения, изпълнени в смесени техники. Творбите са вдъхновени от литературния свят на Йордан Йовков и Йордан..
Библиотека "Галактика" е легендарна българска издателска поредица за научнофантастична литература. Тя започва през 1979 година от издателство "Георги Бакалов". Създадена е по инициатива на преводача Милан Асадуров и предлага преводи на много чуждестранни автори, включително Франк Хърбърт, Урсула Ле Гуин и Робърт Силвърбърг. И е била много..