Павлин Петков - как се постига качество в образованието

Математическата гимназия „Доктор Петър Берон“ във Варна стана първото училище в България, което получи оценка „Знак за качество“ на Националния инспекторат по образованието. Тази оценка се дава за първи път у нас, каза за Радио Варна бившият директор на училището Павлин Петков. Разговаряме с него, защото качество в каквото и да е не се постига за един ден и този приз е резултат от времето, в което той беше директор на училището – от 1991 година до края на миналата учебна година, след което се пенсионира.

В рамките на инспектирането се оценяват три направления – управление на институцията, учебна среда и образователен процес. В последното направление ние получихме приза „Знак за качество“. За да се постигне такъв резултат се изисква натрупване, а под натрупване разбирам традиции във всички направления на училищния живот и най-вече в начина на работа на учителите. Много са важни и въпросите свързани с училищните учебни планове, които трябва да бъдат променени, а след като това стане, трябва да се променят и учебните програми.

Училищният учебен план надгражда рамковите учебни планове, но за да гониш качество се налага да се усвояват часове, които държавата не финансира. Това са т.нар. факултативни подготовки. Там където виждаме, че в рамковия учебен план не достигат часове за целите, които сме си поставили, ние усвояваме огромен брой часове от факултативната подготовка.

Другото е, че през годините съм правил всичко възможно в самия педагогически екип да няма никакви компромиси и назначения, да се създават максимално условия за качествена работа. Разбира се, че има значение и това, че учениците ни са много мотивирани.

Но най-болният въпрос на варненската Математическа гимназия е базата. Ако базата отговаря на съвременните изисквания качеството може още повече да се вдигне. А сега ние физически повече не можем да се развиваме. Ето сега по Плана за възстановяване и развитие ще се появят възможности за кандидатстване и надграждане, а ние нямаме какво да наградим. Ние сме в един константен брой кабинети и класни стаи, поддържаме една и съща бройка паралелки и ученици от 15 години насам.

Какво се случва със строежа на новата сграда – има терен, но докъде стигна развитието?

Крайният резултат до момента е 5 години приказки.

Къде е спънката?

Спънката е, че няма мотор, няма двигател. Даже проблемът не е в това, че няма пари, а има незаинтересована страна, което е ужасно необяснимо.

Да се върнем на приза „Знак за качество“ – радва ли Ви?

Разбира се. Бих казал, че заслужаваме тази оценка.

Днес отбелязваме Деня на народните будители. Ккаво означава този ден за Вас?

Това е един чудесен празник. Ако разсъждаваме на малки дози – всяко едно действие на човек, което води до напредък, изпълва съдържанието на думата будител. Ако учителят си обича професията, обича учениците и е отдаден, започва да придобива качествата, които са разпознаваеми за будителите в наше време.

Какво ще пожелаете на учители, ученици и родители в Деня на народните будители?

Просто тези ценности и неща, които са натрупани, да се задълбочават и освен това да бъде по-пълноценно взаимодействието между общностите в смисъл на партньорство. Това бих пожелал, защото имаме случаи при които безпричинно си пречим.