Художничката Мая Манолова за следите в живота

Вероятно няма нищо случайно, че точно в годината, когато Димитър Манолов трябваше да навърши 90 години, неговата дъщеря Мая Манолов най-после се реши да представи пред публика свои творби. Осем поредни години галеристът Ваня Маркова озаглавява изложбата в края на годината, посветена на Димитър Манолов - ”Присъствие”. В тези експозиции връщаше почитателите на изящното към неговото огромно творческо наследство. Тази изложба обаче е наречена „Следи”. Следите, оставени от Димитър Манолов, по които Мая Манолова отдавна върви, но едва сега събра кураж да покаже своите търсения с малка кокетна колекция. 

В творчеството на Димитър Манолов женското тяло и присъствие заемат завидно пространство. Своето любопитство към формата и движението му той предава и на дъщеря си. Мая Манолова избра да следва история на изкуството в Националната художествена академия, където защити и докторантура на тема: „Нови тенденции в изкуството на художниците от Варна в края на ХХ и началото на ХХІ век”. От няколко години творческото ѝ нетърпение „загрява”, изработвайки ръчно рисувани бижута… Сега е започнала да рисува картини с акварел и масло. В малката поредица от фигурални композиции има много грациозност, стил, елегантни преливания, движение, предизвикателство. 

Съвместната изложба "Следи" на баща и дъщеря Димитър Манолов и Мая Манолова в галерия "Арт Маркони" може да видите до 15 ноември. За следите, които оставят хората и за предизвикателството да тръгнеш по пътя си чуйте от разговора на Светлана Вълкова с Мая Манолова:

Май за първи път поставяте свои картини до тези на баща си. Това голяма предизвикателство ли беше? Какво се изискваше за тази стъпка?

Вероятно повечето ви слушатели знаят, че аз бях съпътстващ елемент на всички изложби на татко, аз рисувам от двегодишна, не съм спирала да го правя, продължавам да го правя и до ден днешен, даже непрекъснато си създавам нови провокации, като например това, че тази година започнах да рисувам с маслени бои. Нещо, което беше невъзможно вкъщи, поради спецификата на работата ми.  Имах среща с тази техника, докато работихме с татко. Всъщност, да, трябваше ми да се дистанцирам от изкуството, за да видя, че това е нещото, което ме прави щастлива.

Може би вече 11 години работя в корпорации нещо съвсем различно от изкуство. Занимавам се с езици, но сферата, в която работя е много далечна от изкуството.  Покрай второто си майчинство започнах да рисувам и мисля, че съвсем скоро осъзнах, че това е нещото, което винаги съм искала да правя. Сега като че ли намерих сили да го заявя пред себе си и пред близките си и да взема решение да се насоча изцяло и да се занимавам само с това. 

А може би подсъзнателно по някакъв начин сте се дистанцирали от рисуването заради авторитета на баща си. Защото с бижута сте се занимавали доста време.

Да, имаше един дълъг период, в който се занимавах само с бижута, после преминах към рисувани бижута, фотография. Така че, да, винаги съм експериментирала с различни техники, формати, области и всичко това ми е носило голямо удовлетворение, но най-голямо удовлетворени от всичко това беше рисуването за мен.

Действително има и един такъв момент, че татко беше художникът, големият художник вкъщи. Той си имаше ателие. Там си правеше каквото си искаше - цапаше си, пееше си. Беше щастлив там, там беше меката на изкуството. Аз много обичах да прекарвам там времето си с него.

Даже имахме един много дълъг период, в който работехме заедно. Аз започвах да рисувам някаква картина, много се изнервях на тази цапаемост на маслените бои и това, че не можеха да се пренасят картините. Трябваше да чакаш няколко дена да изсъхнат, а после чистене с тези парцали.  Хамалогия от това да работиш в едно ателие си има, и затова, аз като жена,  като някой, който обича да му е по-чистичко, се насочих към един по-камерален формат и започнах да работя с акварели. Даже се шегувахме с татко, когато сме имали случаи - аз предлагах да подарим моя картинка и татко казваше:  "не, те твоите са много хубави, ще дадем от моите". Някак си той ме подстрекаваше и се опитваше да съхрани всичко, което правя, ценеше го високо.

Даже след време, след като той си отиде и аз разравях всичките архиви, намерих една папка, в която той беше събирал всичко, което бях намачкала. Това бяха намачкани рисунки от различни периоди. Той съвестно беше подредил и беше оценил много високо, той много ценеше това, което правя и ме подтикваше да го правя. Някакси дали аз нямах смелостта, може би става въпрос за узряване, да се срещнеш с публика и да осъзнаеш, че това е нещото, което цял живот си правил, без да оценяваш колко щастлив те прави всъщност.

Димитър Манолов  е роден през 1932 г. във Варна. Работи в областта на живописта – морски пейзаж , актова живопис, фигурална композиция, натюрморт. Член е на СБХ. Неуморимата му четка и търсещ творчески дух, който не го напуска до последния миг от живота му, оставят богато наследство от картини. 80 - годишния си юбилей през 2012 г. отбелязва с грандиозна изложба в галерия „Графит“/ Варна, чиито зали изпълва до краен предел. Във всяко негово платно се усеща свободният творец, необременен от условностите на времето и модните течения, експериментиращ смело и със замах. Почива на 24 юни 2013 г във Варна. 

Мая Манолова е родена през 1981 г. в град Варна. Завършва СУ за ХНИ ”Константин Преславски”, град Варна. През 2005 получава магистърска степен по история на изкуството в Националната Художествена Академия, а през 2009 г. защитава докторантура по изкуствознание на тема: "Нови тенденции в изкуството на художниците от Варна в края на ХХ и началото на ХХI век". Работи като визуален артист на свободна практика. Живее и работи в София.