Проф.Попконстантинов: Надписите открити в манастира край с.Равна трябва да бъдат показани на света

Международен проект, който да представи на световно ниво надписите на пет графични системи, открити при разкопките на скалния манастир „Света Богородица” край провадийското село Равна, планира да подготви проф. Казимир Попконстантинов, който ръководи разкопките. Това обяви той за Радио Варна по време на посещението на учени българисти от Европа в Историческия музей в Провадия, за да разгледат откритията. Ще се необходими целеви средства, за да се изработи този проект, допълни той. Българистите гостуват у нас по повод Международен форум, посветен на  кирилицата под мотото „… И ний сме дали нещо на света с организатор вицепрезидентът Илияна Йотова. 

Проф. Казимир Попконстантинов представи пред учените артефактите открити при разкопките на манастирския комплекс край село Равна. Княжеският манастир „Света Богородица” е книжовно средище от края на IX до средата на XI век –  книжовно и духовно средище от зората българската писменост. Манастирът е построен по поръчение на княжеския двор. Църквата му е осветена на 23 април 897 г., четвъртата от управлението на цар Симеон І. В него са намерени над 280 надписа върху камък на старогръцки и старобългарски / кирилица и глаголица/ езици, над 1000 рисунки на животни, ловни сцени, кръстове, фигури на светци и шамани, конници, кораби, геометрични и растителни мотиви, 138 керамични съда /български и вносни от Византия/.

В Равна има руническо писмо, чиито носители са прабългарите, гръцко, латинско писмо, а също така кирилица, глаголица и двуезични надписи.

В България, а и в целия славянски свят, такова количество надписи и рисунки от ранното средновековие, събрани на едно място, се намира за първи път.  Открит е и оловен печат за кореспонденция на цар Симеон І. В манастира са обособени – църква, баня, училище, жилищни и сервизни помещения. Комплексът има водопровод, канализация, а в най-важните помещения – хипокауст /отопление под пода/.

Дървото на славянската култура има много корени и традиции, но най-важната от тях е кирилицата, заяви за Радио Варна проф. Александър Наумов, преподавал български език и литература в Краков, славянски езици във Венецианския университет, сега е пенсионер и живее в Супрасълския манастир в Полша. Откритията в България свързани с кирилицата, показват колко централно място заема страната като държава на духа и на традицията, посочи проф. Наумов. По неговите думи не на всякъде се дооценява тази традиция и приноса на България, на българите и българския дух и не трябва да има съмнения, че от тук излиза кирилицата. Той посочи, че съмнения за произхода на кирилицата има, но те са плод на невежество, в отговор на което учените трябва да показват категорично началото на славянската култура.

„И всъщност всеки трябва да дойде и да се поклони, на това, което се вижда тук.”, каза още проф. Александър Наумов.

Доц.Трайкова: Пътят за утвърждаване на българските каузи трябва да става чрез интелигентни лобита в чужбина.