Авторската програма Windharmonium на пианиста, композитор и аранжор Милен Кукошаров с премиера във Варна. Събитието е на 26 ноември, събота, в Концертното студио на Радио Варна с начален час 20:00 часа.
Написах тази програма специално за Plovdiv Jazz Fest. Това стана в един много труден момент за всички нас и за музиката изобщо. Един от най-тежките локдаун-и.След много перипетии успяхме да го осъществим в крайна сметка. Идеята да го преаранжира за брас инструменти се ражда впоследствие: Поради заболяване на обоистката ни тогава аз се обадих на моя приятел Мартин Ташев, за да дойде да свири тромпет вместо обой. И тогава аз видях, че медния звук има място в тази музика. Впоследствие ми дойде идеята да подновя проекта и да го направя с тези джазови и импровизиращи музиканти, разказа за Радио Варна Милен Кукошаров.
Заглавието на проекта Windharmonium е от една Ваша композиция. Какво означава?
Много е трудно да обясня. Може би звучи леко фантасмагорично и приказно. От wind - духовите инструменти и harmonium- тази хармонична среда, която трябва да постигнем в пиесите. Композицията я създадох после, мислейки какво наистина представлява това нещо. В моите фантазии това е някакъв уред, който възпроизвежда музика по собствена преценка. Аз си го представям като нещо дървено, абсолютно аналогово, но това е в моята фантазия и тя ми послужи като вдъхновение за аранжирането и композирането.
Музикантите, които участват в тази програма ги познаваме и като много добри солисти. Може би ще ги чуем и видим и в тази роля?
О, разбира се, да! В това второ издание имаме голямо предимство, че музикантите са и страхотни солисти. В предишното издание бяха намесени класически музиканти, за които импровизацията за добро или лошо е чужда. Но това даде голям плюс на ансамбловата работа, с която моите колеги се справят чудесно. Те имат своите моменти на свобода да се развихрят и да са страхотни солисти, импровизатори и т.н.
Имате ли определени изисквания към тях за възпроизвеждането на звука?
Да, тук понеже материята е специфична, но нека тези, които ще дойдат на концерта не си представят, че говорим за нещо свръх претенциозно. Мисля, че то е шарено и различно, съвсем слушаемо. Но наистина звукоизвличането, което трябва да постигнем и баланса е доста по-различен от това, което се изисква в типично джазовата музика. Особено в съставите, в които има намесени толкова много брас инструменти. Звукът трябва да е по-мек на моменти, има мелодии, които чисто технически трябва да се изсвирят с по-класическо отношение, изисква по-различна подготовка, друг подход към тона, по-различни встъпления. Аз много се радвам, че на тях им стана много интересно, много се запалиха. Изключително щастие беше за мен да видя, че на репетиции те идваха с удоволствие. Защото всеки от нас е доста зает и обикновено ходим по репетиции твърде уморени. Понякога дори не влагаме сто процента от енергията си, специално на репетициите. Докато сега видях на тези мои дългогодишни приятели и колеги, как очите им изведнъж светнаха по различен начин, което е голям комплимент за мен. Това нещо и до сега се запази. Не мога да се сетя да сме репетирали в подобен състав толкова усилено, вдъхновено и с такова желание (...)
За нас публиката е интересно да чуем такъв проект. За Вас какво е усещането, докато създавате тази музика?
Особено в случаите, в които става извънредно добре, то просто е едно щастие, че си постигнал нещо с тези страхотни колеги и приятели.Това, че сме приятели прави чувството на успехи двойно по-голямо, защото се създава едно още по-голямо чувство на интимност. Музиката също звучи доста интимно на моменти. Ние свирим акустично, с цел да запазим натуралния звук и баланс между нас. Голяма радост е! Тази камерна сработка между нас също помогна ние сами за себе си ансамблово да качим едно стъпало (...) станахме с една идея по-добри музиканти след Windharmonium.
Т.е успяхте да се надградите.
Точно така! Нещо което доста трудно става в наши дни, на тези години, при тази заетост. (Усмихва се)
Освен основните познания по хармония и оркестрация има ли нещо друго, необходимо да притежава един композитор, за да създаде нещо подобно?
Това е много труден въпрос, който стои пред всеки композитор. По време на пандемията имах телефонни разговори с големия наш композитор Васил Казанджиев (...) Той веднъж ми каза, че най-важното условие за един композитор е да бъде интересен. И аз смятам, че е абсолютно прав (...) Най-важното условие на това, което композиторът е написал, е да говори нещо на хората. Това, мисля, че го прави интересен.
И да има индивидуалност.
Това със сигурност. Мисля, че в това отношение имам своето постижение с Windharmonium, за което много помагат и колегите (...)
Цялото интервю с Милен Кукошаров чуйте в прикачения файл.
Милен Кукошаров е роден в Пловдив през 1978 г. Завършва Музикално Училище „Добрин Петков“ със специалност пиано. Още тогава печели националния конкурс за млади инструменталисти „Светослав Обретенов“. Продължава образованието си в Националната музикална академия в София. Прочут с виртуозните си импровизации, Милен Кукошаров е един от най-търсените и най-известни изпълнители в България. През годините е работил с различни музиканти и групи: Truth Hurts, De Phazz, Wayne Marshall, Matt Cooper(Incognito), Al Bano, Toto Cutugno, Umberto Tozzi,Стефан Вълдобрев, Графа, Камелия Тодорова, Люси Дяковска, Любо Киров, Jean Marie Ecay (Billy Cobham), Conrad Herwig и много други. Аранжор е на самостоятелните концерти на Мария Илиева и Орлин Павлов. Заедно с Веселин Веселинов – Еко (контрабас) е член на камерното дуо „Das Weltschmerz DueTT“, с което създават албумите „ImproviSatie“ и „Consequences“. През последните години Милен Кукошаров разширява своите професионални интереси, като композитор в сферата на класическата музика, театъра и киното. Негови произведения са „Хромантична Фантазия“ (пиеса за виола и пиано) и музика към театралните представления: "Специални поводи“, София, „ДНК“, Хърватска, „Мюзикъл за деца“, Благоевград). Активно работи с драматургът Яна Борисова, в съвместни театрални и филмови проекти.
Варна е домакин на литературния фестивал „Море от книги“. Събитието започна в събота и ще продължи до 10 август на централната пешеходна зона на бул. „Княз Борис I“. Организатор е варненско издателство за детски книжки и игри, с подкрепата на Община Варна. Целта им е да не остава градът без такова събитие изобщо. Специално внимание е отделено на..
Една от най-красивите плажни ивици у нас - тази край Шкорпиловци, където морето граничи с пясъчни дюни, иглолистни и широколистни гори, се превръща в незаконен паркинг и зона за шофиране на АТВ-та - действия, които унищожават растителните видове в зона, част от Натура 2000. За това сигнализират в редакцията ни плажуващи там. Много сигнали..
Лошото управление на водите води до безводие. Заради аварии в старата водопроводна мрежа и кражбите на вода хиляди домакинства остават на режим. Това коментира инж. Димитър Куманов от сдружение "Балканка". По думите му от НИМХ са оповестили данни пред парламента, че за миналата година количеството на валежите в страната е било в норма, но въпреки това на..
Дългогодишният капитан на ветрохода "Калиакра" капитан Тома Томов остана възмутен от факта, че корабът е превърнат в ресторант на морската гара във Варна. Той смята, че има много други форми "Калиакра" да се издържа. Томов припомни, че миналата година са вложени средства за козметични ремонти на ветрохода. Това е кораб, който може да носи не само..
"Цветя, машини, облаци, органи" се нарича третата самостоятелна изложба на 22-годишния Александър Габровски, варненец, който е студент във Виена. “Можете да очаквате пърформанс, трансформърс, световъртеж, цъфнали картофи, винтове, болтове, гайки, музика, лъчи, кактуси, корали, кръв, подскоци на един крак, кръстословици и други ритуали “-това бе..
Виктор Минчев е сред утвърдените специалисти по копирайтинг в България. Той е от Варна, базиран е в София и обслужва бизнеси от цялата страна. "Копирайт" е термин, произлизащ от английския език (copy – ръкопис, текстови материал; write – пиша). Копирайтър се нарича този човек, който отговаря за текстовата част на рекламата във всичките ѝ форми –..
Йонка Господинова е педагог и културолог, преподава в българското училище в Париж, преди това дългогодишен учител в България. Това лято тя представя у нас своята образователна програма „Слънчеви руни“ за българските деца и за децата, посещаващи български училища в чужбина, която се радва на топъл прием от колегите й в различни държави. Йонка..