С всяка година расте броят на природните бедствия и щетите от тях в световен мащаб. Според Нина Колчакова, главен секретар на Асоциацията на българските застрахователи, ако в периода от 70-те години на миналия век до 2005 година общият брой на щетите от стихии в света е достигал до 30 милиарда евро, то в последните 2-3 години тази цифра е скочила неколкократно.
"През 2020 година щетите възлизат на 175 милиарда евро. През 2021-ва са били 91 милиарда, а от началото на тази година щетите са около 72 милиарда евро. Това е феномен, който принуждава някои правителства по света да направят имущественото застраховане задължително", поясни Колчакова.
В България също не ни подминават природните бедствия, а едно от последните беше в Карловско, където все още се възстановяват от щетите от наводненията. Случилото се там извади на дневен ред темата за имущественото застраховане – нещо, което не се нрави особено на българина. Според Нина Колчакова, тази тенденция е притеснителна на фона на нарастващия брой на природните бедствия.
"В България все още разчитаме повече да ни помага държавата и близките. Когато се случи някое бедствие и журналистите попитат хората, чиито имоти са пострадали, дали са застраховани, най-често чувам отрицателен отговор, защото застраховките били много скъпи, а застрахователите не плащали. Това не е вярно", категорична беше Колчакова.
От Асоциацията на българските застрахователи са провели проучване чрез една от големите застрахователни компании у нас. Оказва се, че застрахованите имоти в Карловско в тази компания са само 20, а в същото време застрахованите автомобили са 3700, сподели Нина Колчакова.
Тя поясни, че автокаското е по-скъпо от застраховката на къща или имот.
"Застраховката на автомобила струва 300-400 лева, а застраховката на една къща е 100 лева. Според мен този нисък интерес към имущественото застраховане се дължи на едни трайни нагласи, че застраховането е скъпо, че застрахователите не плащат. Земеделските производители тръбят след всяка градушка, че не са си направили застраховка, защото застрахователите не плащали. Това няма нищо общо с действителността", каза Колчакова.
Людмил Николов е земеделски производител от ветринското село Средно село, който обработва 15 хиляди декара земя. Правил си е застраховки, но вече се е отказал.
"Плащал съм застраховки по 5 лева на декар. Когато се наложи ми изплатиха 5 лева и 16 стотинки и така приключих със застраховките", каза Николов.
Много от лозарите също не застраховат своите масиви. Според Петьо Бошнаков, собственик на над 6 хиляди декара лозя във Варненско, причината за слабия интерес към застраховането е разминаването в предложенията на застрахователите и очакванията на лозарите.
"Мисля, че застрахователите не са узрели да застраховат в земеделието. Аз дълги години съм застраховал, но когато се случат някакви събития има проблеми с разплащането. Начинът, по който се оценяват щетите също не удовлетворява производителите. Давам ви пример с една градобитно ударена чепка грозде, на която са спукани 10 зърна от 50, застрахователите ви казват, че имате 20% щета. Пренебрегва се обаче фактът, че това грозде е градобитно и минава като второ качество или въобще не може да се реализира", поясни Бошнаков.
Нина Колчакова разкри, че е направено проучване, според което при природно бедствие застрахователите плащат в рамките на месеца, докато държавните помощи идват чак след година и са много по-малко по думите й.
Чуйте подробностите в репортажа на Иван Барбов:
138 са дърветата в парковата част до сцена "Филиал" на Драматичен театър "Стоян Бъчваров"-Варна. Едно от тях ще бъде премахнато по препоръка на еколозите на район „Одесос“. Те са преценили, че това дърво е станало опасно. Това каза за Радио Варна Янислава Шопова, кмет на район "Одесос". Тя коментира и наличието на два високи дънера до..
Разруха, боклуци и графити, навяващи асоциации с постапокалиптичен сериал - така може да се опише бившето военно поделение на Строителни войски във варненския квартал "Владислав Варненчик". Мястото тъне в разруха от години, парчета бетон са хиляди, остатъците от кенчета от бира, безалкохолни и енергийни напитки поне няколкостотин. Следите от престой на..
"Дух и форма" е заглавието на втората сборна изложба на преподаватели и служители на ЦПЛР - Общински детски комплекс, Варна, която ще бъде открита официално от 17:30 часа на 7 април във фоайето на първия етаж на Фестивалния и конгресен център. В експозицията са включени маслени платна, графики, акварели, фотографии, приложни занаяти и др...
Добротата е едно от най-хубавите човешки качества, които би било добре да проявяваме по-често. В изобилие от това качество притежава един млад германски шофьор на такси, който се прочу по света с една благородна инициатива. Оливер Бекман предлага безплатни превози с такси всеки петък и събота вечер, но услугата му е достъпна само за дами, с които..
Във Варна няма специализиран център за почасова грижа за пълнолетни с разстройство в аутистичния спектър. Това каза за Радио Варна Йорданка Ненчева, председател на Асоциация „Да съхраним жената“, която създаде Център за социална рехабилитация и интеграция за деца с увреждания от аутистичния спектър „Живот под дъгата“. 25 деца на възраст..
За девета поредна година в навечерието на Великден в Добрич обявиха започването на кампанията „Споделен хляб“. Тя се организира от Клуба за народни танци „Жътвари“ и Фондация „Милостиво сърце“. Целта на инициативата е да се подпомогнат за предстоящите празнични дни най-нуждаещите се в област Добрич. Кампанията „Споделен хляб“ е насочена към..
Напълно завършени и готови за провеждане на занимания на открито са осем детски площадки и едно спортно игрище в двора на детска ясла №2 „Моряче“ в на ул. „Рупи“ №2 в кв. „Чайка“. Бившата санаториална ясла е една от последните във Варна, където досега липсваха сертифицирани според европейските стандарти за качество и безопасност открити зони за..
Облачно
Значителна облачност с дъжд
Предимно облачно
