С всяка година расте броят на природните бедствия и щетите от тях в световен мащаб. Според Нина Колчакова, главен секретар на Асоциацията на българските застрахователи, ако в периода от 70-те години на миналия век до 2005 година общият брой на щетите от стихии в света е достигал до 30 милиарда евро, то в последните 2-3 години тази цифра е скочила неколкократно.
"През 2020 година щетите възлизат на 175 милиарда евро. През 2021-ва са били 91 милиарда, а от началото на тази година щетите са около 72 милиарда евро. Това е феномен, който принуждава някои правителства по света да направят имущественото застраховане задължително", поясни Колчакова.
В България също не ни подминават природните бедствия, а едно от последните беше в Карловско, където все още се възстановяват от щетите от наводненията. Случилото се там извади на дневен ред темата за имущественото застраховане – нещо, което не се нрави особено на българина. Според Нина Колчакова, тази тенденция е притеснителна на фона на нарастващия брой на природните бедствия.
"В България все още разчитаме повече да ни помага държавата и близките. Когато се случи някое бедствие и журналистите попитат хората, чиито имоти са пострадали, дали са застраховани, най-често чувам отрицателен отговор, защото застраховките били много скъпи, а застрахователите не плащали. Това не е вярно", категорична беше Колчакова.
От Асоциацията на българските застрахователи са провели проучване чрез една от големите застрахователни компании у нас. Оказва се, че застрахованите имоти в Карловско в тази компания са само 20, а в същото време застрахованите автомобили са 3700, сподели Нина Колчакова.
Тя поясни, че автокаското е по-скъпо от застраховката на къща или имот.
"Застраховката на автомобила струва 300-400 лева, а застраховката на една къща е 100 лева. Според мен този нисък интерес към имущественото застраховане се дължи на едни трайни нагласи, че застраховането е скъпо, че застрахователите не плащат. Земеделските производители тръбят след всяка градушка, че не са си направили застраховка, защото застрахователите не плащали. Това няма нищо общо с действителността", каза Колчакова.
Людмил Николов е земеделски производител от ветринското село Средно село, който обработва 15 хиляди декара земя. Правил си е застраховки, но вече се е отказал.
"Плащал съм застраховки по 5 лева на декар. Когато се наложи ми изплатиха 5 лева и 16 стотинки и така приключих със застраховките", каза Николов.
Много от лозарите също не застраховат своите масиви. Според Петьо Бошнаков, собственик на над 6 хиляди декара лозя във Варненско, причината за слабия интерес към застраховането е разминаването в предложенията на застрахователите и очакванията на лозарите.
"Мисля, че застрахователите не са узрели да застраховат в земеделието. Аз дълги години съм застраховал, но когато се случат някакви събития има проблеми с разплащането. Начинът, по който се оценяват щетите също не удовлетворява производителите. Давам ви пример с една градобитно ударена чепка грозде, на която са спукани 10 зърна от 50, застрахователите ви казват, че имате 20% щета. Пренебрегва се обаче фактът, че това грозде е градобитно и минава като второ качество или въобще не може да се реализира", поясни Бошнаков.
Нина Колчакова разкри, че е направено проучване, според което при природно бедствие застрахователите плащат в рамките на месеца, докато държавните помощи идват чак след година и са много по-малко по думите й.
Чуйте подробностите в репортажа на Иван Барбов:
Зоопарк - Варна има ново и изключително очарователно попълнение - малко леопардче, което е най-младият обитател на градината. Малкото хищниче вече започва да проявява любопитство към външния свят. Посетителите имат шанс да го видят във външната част на местообитанието, където то живее заедно с майка си. От зоопарка уточняват, че заради крехката..
Община Варна планира да включи ветеринарни клиники в бъдещата си кампания за кастрация на бездомни котки, стана ясно след среща с представители на неправителствената организация "ЛеоЛайф България". Идеята е във всеки от петте района на града да бъде избрана по една клиника, която да извършва кастрация, маркиране, ваксинация против бяс и обезпаразитяване..
Арт център "Арлекин" е една от най-успешните театрални школи за деца и младежи във Варна. Основана през 1998 г., тя е фокусирана в работата с деца и младежи на възраст между 4 и 19 г. Дейността е съсредоточена в сферата на обучението на млади таланти в областта на сценичните изкуства. Нейни възпитаници взимат призови места на национални и..
Със забележително светлинно шоу на артистичната формация „Палячи“ бе открито пилотното издание на елитния международен фестивал Art realm con. Форумът се провежда на 29 и 30 август 2025 г. в х-л „Черно море“ във Варна и е сред одобрените за финансова подкрепа по „Фонд Култура“ проекти. Събитието е естествен наследник на Международния фестивал за..
11-ото издание на Националния събор за автентичен фолклор "Тополи пее и се смее" ще се проведе във варненското село тази събота и неделя. Тази година интересът към събитието е безпрецедентен – постъпили са около 200 заявки за участие, като голяма част от тях са индивидуални изпълнения на деца. Очаква се общият брой на участниците да надхвърли..
Батутът не е просто средство за забавление. Той е ефективен и естествен начин да насърчим децата – а и самите себе си – към повече движение, радост и здравословен живот на открито. С все по-голямото разпространение на детските батути в дворовете, градините и спортните площадки във Варна и цялата страна, тази активност се превръща в част от ежедневието на..
Днес в Министерския съвет ще се проведе заседание на Централния епизоотичен съвет, на който се очаква да се вземе решение дали у нас да започне ваксинация на дребните преживни животни против шарка, предаде БНР. Заразата от шарка обхвана стотици стада и до момента наложи унищожаването на над 15 хиляди овце и кози. Централният епизоотичен съвет..
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица
Разкъсана облачност
Ясно
Предимно облачно
