Тенорът Емил Иванов: В Космоса има невероятни цветове – само човек да има желание и време да ги забележи

Един от седемте най-добри тенори в света - Емил Иванов, представя във Варна изложбата си астрофотография „Виж звездите”. Откриването е на 2 декември от 17 часа на сцена „Ротонда” в Държавна опера-Варна.

Емил Иванов е бил солист и на Държавната опера във Варна. След 30-годишна блестяща кариера той се посвещава на първата си любов - астрономията. Защитава докторска дисертация на тема „Откриване на емисионни кандидати в отворени звездни купове” и си спечелва име на един от добрите съвременни астрофотографи в света. Снимка, направена в неговата лична обсерватория „Ирида“, разположена на връх Рожен, бе обявена за „Фотос на деня" в престижната рубрика на НАСА.

В изложбата „Виж звездите“, част от програмата за 75-годишния юбилей на Държавна опера Варна, Емил Иванов е включил 30 фотографии на звездното небе, които са направени в периода от 2009 до 2022 г. За да се получи всяка от тези астрофотографски снимки, са били необходими дълги часове на заснемане. Най-дългата експозиция е отнела 96 часа.  

Астрофотографските творби на звездния тенор в неговата изложба „Виж звездите” висят свободно във високото пространство на Сцена „Ротонда”. Това е една специално търсена локация, в кореспонденция с плафона на Милко Божков „Четирите годишни времена”.

С Емил Иванов разговаря Светлана Вълкова:

Каква е предисторията на тази любов, на тази страст към Космоса, към астрофизиката?

Тази страст е много стара. Започна във Варна, в една светла, звездна нощ, не толкова светла като в наши дни. Тогава баща ми ми показа Млечния път... и оттогава се влюбих в астрономията. И така в един хубав ден реших да стана астроном. Кандидатствах в Софийския университет, бях приет и започнах да уча. Изкарах четири семестъра, но се оказах на кръстопът. Трябваше да избирам между астрономията и музиката. А операта е моята първа любов... След това започнах в Консерваторията, завърших, дебютирах и така – астрономията остана малко на заден план, за съжаление. Но временно. По-късно се оказа, че като магистър по пеене мога да завърша и образованието си по астрономия, което остана незавършено. 

Какви са фотографиите, включени е изложбата?

Това са различни обекти – остатък от избухването на свръхнова звезда, галактика, мъглявина...Единственият обект, който е в Слънчевата система, е тази комета, която се появи през 2015 г.  И даже една от моите снимки стана астрономическа снимка на деня на сайта на НАСА. Действително в Космоса има невероятни цветове – ако човек има желанието, и преди всичко – времето, да ги забележи. 

Казахте, че всичко е извън Слънчевата система – как се правят тези снимки?

Това е т.нар. "дълбок Космос". Ние приехме малко дословно превода от английския – той всъщност е далечен. Тези снимки изискват много време. Има снимки, снимани 30-36 часа. Рекордът ми е 96 часа експозиция за една снимка. Това се прави с различни филтри – камерата е черно-бяла и наличието на филтър дава възможност тази снимка да се оцвети. Получава се цветно изображение, зависи с какви филтри се снима. Голяма част от експозицията съм я правил от центъра на Варна. Някои снимки искат абсолютно тъмно място, каквото е Обсерваторията в Рожен. За съжаление, съвсем малко остават тъмните места.

Какво търсите в дълбокия Космос?

В дълбокия Космос има много интересни неща – зависи каква задача си поставиш да ги откриеш. Тези снимки са правени по-скоро с художествена цел.

Цялото интервю на Светлана Вълкова с Емил Иванов за предаването "Гравитация 0" чуйте в звуковия файл:

Емил Иванов е роден в Рим, в семейството на дипломат. Увлича се по атомната физика, следва 2 години астрофизика в СУ „Св. Климент Охродски”, след което съдбата го отвежда в Музикалната академия при проф. Асен Селимски. Дебютира на сцената на Софийската опера в ролята на Дон Карлос от едноименната опера на Верди, следват Алфред (“Травиата”), Форесто (“Атила”) и др. След спечелването на прочутия конкурс „Белведере“ талантът и яркото му артистично присъствие не остават незабелязани от чуждестранните импресарии и скоро името на Емил Иванов трайно се вписва в афишите на големите европейски оперни театри.

Завладява оперните сцени в Италия, Швейцария, Австрия, Франция и други страни в Европа, където е един от водещите тенори във Вердиевия репертоар. Пее на сцените на Арена ди Верона, Терми ди Каракала, Мачерата, в продължение на десетина години е солист на Виенската Щатсопер. През есента на 1992 г. дебютира в Метрополитен опера като Каварадоси в „Тоска”, с Гена Димитрова в ролята на Тоска. В Миланската Ла Скала изпълнява Енцо Грималди от „Джоконда” на Понкиели, под диригентството на Роберто Абадо през 1997 г. Репертоарът на Емил Иванов включва централните тенорови партии от опери на Верди, Пучини, Леонкавало, Маскани, Дворжак и други композитори. Аплодират го като Отело, Радамес, Дон Карлос, Ернани от едноименните опери, Ричард в “Бал с маски”, Дон Алваро в “Силата на съдбата”, Херцогът в “Риголето”, Туриду в “Селска чест”, Полионе в “Норма”, Манрико в “Трубадур”, Принцът в “Русалка” (Дворжак), Калаф в “Турандот”, Канио в “Палячо”, Дон Хозе в “Кармен” и др. Партнира си с оперни знаменитости като Фиоренца Косото, Мирела Френи, Агнес Балтса, Мария Гулегина, Пиеро Капучили, Ренато Брузон, Матео Манугуера, Лео Нучи, Николай Гяуров, Руджеро Раймонди и др. Пял е под палката на диригенти като Клаудио Абадо, Нело Санти, Антон Гуаданьо, Фабио Луизи, Вацлав Нойман, Густав Кун, Владимир Федосеев и др.

В класацията на реномираното австрийско списание „Festspiele“ Емил Иванов е посочен сред седемте най-добри тенори в света.

Живее във Варна, гостува в редица постановки на Варненската опера, а след 2010 г. става и неин солист. След бляскавата си 20-годишна кариера на световната оперна сцена, наред с майсторските класове, които води в ММФ „Варненско лято“, Емил Иванов се посвещава на изследването на космоса и защитава докторантура по астрономия в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”.