Charlotte Wessels (екс-DELAIN): "Когато си сам, победите са по-лични, но това се отнася и за провалите"

Интервю с Charlotte Wessels (екс-DELAIN)

Вторият самостоятелен албум на бившата вокалистка на DELAIN Charlotte Wessels отново се казва „Tales From Six Feet Under“ с допълнението - част втора. И той е резултат от творческата енергия на певицата, след раздялата й с бандата. Отново е записан в мазето и е продължение на самостоятелното пътешествие на Charlotte Wessels – хем в същата, хем в по-различна посока. По повод „Tales From Six Feet Under Vol II“ певицата даде специално интервю за „От другата страна“.

Интервюто с Charlotte Wessels (екс-DELAIN) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 28.11.2022 година, както и в предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” на БНР.


От другата страна - Привет, Charlotte, защо реши да направиш и втора част на „Tales From Six Feet Under”?

Charlotte Wessels - Двата албума си принадлежат, защото са създадени по едно и също време, което за всички нас беше доста странно. Живеехме в ограничения, аз се разделих с DELAIN. Живеех във времена на ретроспекция. Също така всеки месец правех по една песен тук в мазето, в което се намира студиото. За това вярвам, че песните си принадлежат. От едно и също тесто са. От друга страна мога да кажа, че вторият ми солов албум е много по-различен от първия. След първите ми концерти тук в Нидерландия, чувствам, че най-накрая ще напусна мазето. Отново се обградих и започнах да работя с хора. Мисля, че времето на ретроспекция, в което живеех до момента, бавно стигна до, не бих казала постоянен и окончателен край, но от този момент нещата ще бъдат различни, ще се променят. Надявам се, че няма да има повече ограничения. Заради всичко това смятам, че двата ми албума си принадлежат един на друг. В същото време и двата са сборни издания от песните на месеца в платформата „Patreon”. Ако направя следващ албум след тези двата, със сигурност ще постъпя по по-традиционния начин. В предишния и сегашния всичко е създадено в мазето. Ударните са програмирани, а за следващото издание със сигурност ще настоявам барабаните да са записани в студио от жив музикант. Дори и музиката в двете части на „Tales From Six Feet Under” да не си прилича, те се допълват взаимно заради всичко казано. Разбира се, че двата диска и се различават. Основната причина за това е, че при първата част бях още част от Дилейн. Не се притеснявах, че в някакъв момент вече няма да съм част от групата. За това и по-тежките идеи ги пазех за бъдещи звукозаписни сесии за DELAIN. За втората нямаше защо да пазя истории и започнах да ги използвам по предназначение. Някои от тях влязоха и в албума. Той също е много еклектичен, в него има много електронни и поп прогресив ориентирани песни, и също така по-симфонично отнесени метъл композиции, с които ме свързват феновете. Това всъщност е основната разлика между двата ми солови албума.

От другата страна - Защо все пак се завърна към по-метъл ориентираната музика?

Charlotte Wessels - Не съм си представяла, че отвън нещата изглеждат по този начин. Никога не съм се отдалечавала от метъла. В крайна сметка съм работила по тези идеи, просто ги бях задържала за известно време, защото все още бях в DELAIN и се надявах, че те може би ще станат част от следващия албум на групата. Това беше причината тези песни да видят бял свят сега. И след като стана ясно, че раздялата ми с бандата е окончателна, започнах да ги издавам, защото нямаше причина да ги задържам повече. Така че не чувствам, че се завръщам към нещо. Винаги съм се занимавала с него, просто за извесетен период от време не издавах подобна продукция.

От другата страна - Успя ли всъщност да преживееш раздялата с DELAIN година по-късно?

Charlotte Wessels - Положението е по-добре. Разбира се, понякога е по-добре, но в същото време е и доста странно, защото групата е доста активна днес. Понякога се вдръщам в миналото, друг път – не. Това е искреният ми отговор. Смятам, че въпреки всичко съм добре.

От другата страна - А по-свободна ли се чувстваш днес?

Charlotte Wessels - По някакъв начин е точно така, но никога не мога да се освободя от напрежението вътре в мен. Много е хубаво да премина през целия творчески процес от А до Я, докато единственият съдник по отношение на него съм си самата аз и няма други, които да дават мнение. Но от друга страна понякога трудно работя със себе си. Може би така е по-добре, може би по този начин нещата се получават по-добре, не знам.

От другата страна - Сблъска ли се с някакви недостатъци като солов артист?

Charlotte Wessels - Когато правиш нещата сам, със сигурност има и недостатъци. Чувствам победите по-лични, но това се отнася и за провалите. И двете страни на монетата са на лице.

От другата страна - Спомена, че ударните в записа са програмирани, но има барабани в студиото ти?

Charlotte Wessels - Те са за репетициите, които правим заради концертите. Барабанистът си ги остави тук. Исками се да имам собствен комплект ударни. Обаче, дори и да ги имам, не бих могла да свиря на тях. Може би трябва да опитам, за да видя дали ще се справя. Барабаните са на барабаниста ми, защото тук правим репетициите. Имам много добри съседи, така че всичко е страхотно.

От другата страна - По какъв начин дигиталната ера промени мисленето на музикантите при създаването на музика?

Charlotte Wessels - Дигиталната ера промени много мисленето на музикантите по отношение на композирането на музика. Появиха се страшно много възможности. В същото време стана много по-лесно да се постигнат определени резултати, да се мине по-преките пътища, по-бързо да се стигне до крайния резултат. Преди време разговарях с музикант, който ми е приятел. Слушахме JEFFERSON AIRPLANE. Темата на разговора ни беше защо вече нищо днес не звучи като тяхната музика. Тогава се замислих за начина, по който аз работя. От тогава се опитвам да избягам от много чистия, от клиничния звук. Когато програмирам ударните, винаги се опитвам да ги накарам да звучат, като песните ми, като мои ударни, все едно аз съм ги изсвирила. Но звукът им се дължи на едни и същи плъгини, а източниците за тяхното създаване са едни и същи. В тяхнта основа стоят едни и същи удари и семпли. Така се губи идеята за пространство. Същото се отнася и за китарните семпли или останалите инструменти. С дигиталното създаване на музика се губи влиянието на средата. Има много елементи, които са изчистени до съвършенство, което е страхотно и фантастично, защото не бих могла да направя два албума в мазето си без тях. В същото време обаче съществува и обратната страна. За това трябва здрава работа, за да предложиш музика, която да звучи специално.

От другата страна - В дигиталната ера липсват граници. Ти, обаче, как се самоограничаваш?

Charlotte Wessels - Точно това си го отбелязвам постоянно. Разбира се, че съм експериментирала по много начини, за да създам тези два албума. В един момент осъзнах, че през последните няколко години съм използвала много семпли и лупове. Достигнах до момента, в който се замислих, че песните щяха да се почувстват по-добре, ако не го бях правила. Същото е, когато съм била в положение, в което съм искала да имам малко повече време за музиката, вместо да се занимавам с други неща. Защото тогава наистина можеш да направиш всичко да е супер лично, да оставиш пространство, песните да звучат различно. Самата аз не си поставям някакви ясни и точни ограничения по отношение на песните. Защото това зависи от тях самите. В емоционален аспект обаче, границите са поставени. Те променят начина, по който се усеща една песен, в зависимост от това как е създадена.

От другата страна - Заради използването на едни и същи програми, губи ли се индивидуалността на отделните музиканти?

Charlotte Wessels - Наистина не знам. При мен подходът се променя постоянно. Композирането идва с думите, мелодията,обикновено акордите, които им подхождат, са вече в главата ми, след което често са готови и аранжиментите, и трябва да отида до студио, където да реализирам намеренията си, но винаги трябва да разчитам на някой друг за да осъшествя идеите си. По тези причини първите ми два албума са продуцирани от мен. Така че за мен наличието на дигиталните инструменти ми позволява да правя каквото пожелая. Което означава творческа свобода. Но след като вече две години правя точно това, с времето забелязвам и онова, за което спомена – само за пример - когато използвах синтезатор в началото бях много въодушевена от възможностите, защото можех сама да изградя звука, който исках. Първата песен, която направих много ме въодушеви. Вдъхнових се, използвах го и създавах музика с него. Но колкото повече се занимаваш с това, толкова повече искаш да променяш детайлите, да звучиш като себе си. Разбира се, че можеш да погледнеш на процеса от две страни. И двете предоставят свобода и инструменти за композиране. Със сигурност съм по креативна благодарение на тези програми. Но знам, че има безброй начини тези звуци да бъдат направени по-индивидуални и колкото повече се занимавам с тях, толкова повече се стремя към това.

От другата страна - Какви приказки разказваш с втория си албум „Tales From Six Feet Under”?

Charlotte Wessels - Историите във втората част на албума „Tales From Six Feet Under” са от една страна – тъжни, други са пълни с надежда, има и странни. Хубавата част от режима, по който работя – да правя песен всеки месец, е, че каквито и идеи имам, каквито и да са новините през периода, всичко, което е във фокуса на вниманието ми, намира своя път в песните. Когато създаваш композиции за албум, за който си наясно, че ще бъде издаден след две години, а в същото време има нещо важно в днешните новини, аз обикновено не бих могла да пиша за него, защото си мисля, че когато на тази песен й дойде времето, едва ли ще е актуална към бъдещия момент, защото новините вече ще са остарели. При мен в момента нещата работя по следния начин – ако видя нещо в новините днес, аз трябва да го претворя до седмица, защото ми се налага да се вместя в крайните срокове. Трябва да пиша за него сега, вместо следващата седмица. Този начин ми позволява да се отдам по добре на чувствата си и наистина да пиша за онова, което ме е докоснало в този момент, в този час, в този ден.

От другата страна - Тогава, обаче и албумите ти са по-скоро компилации от песни.

Charlotte Wessels - По някакъв начин новият ми албум стои като сборен. За мен самата. Ако направя издание по традиционния начин, със сигурност ще помисля повече как тези песни биха звучали една след друга. В същото време в този диск не съм включила всички композиции, които съм издала през последната година. Така че можех да помисля, коя песен ще създаде баланс, коя ще увеличи лекотата на слушане. Обикновено експериментирам с плейлисти, в които подреждам песните в различен порядък и проверявам как стоят в тези временни описи. Как взаимодействат помежду си, как се сработват. Опитвам се да ги подредя по максимално възможни начини, преди да избера окончателния. Разбира се, изхождах от положението, че композициите са много еклектични и не са създадени непременно, за да бъдат събрани в албум. Но ето, че и това стана. И се опитах да намеря най-добрият начин, за да звучат като песни за подобно издание.

От другата страна - Най-трудният урок, който си научила до днес и най-смелата идея, която си осъществила?

Charlotte Wessels - Идея си нямам. Чувствам, че не съм в най-добрата си форма в момента, което ме навежда на мисълта, че съм в процес на усвояване на уроци. Не бих посочила и коя е най-смелата ми реализирана идея, защото ще е странно да се определя като смела. Трудни въпроси. Харесва ми, че ми ги задаваш, но наистина не знам как да отговоря. Ако кажа нещо негативно, едва ли ще си позволя да го определя като смело. Ако обаче кажа нещо, с което се гордея... Не знам. Начинът ми на действие е да кажа високо онова което бих искала да направя, след което трябва да го направя. Така се предизвиквам. Правя го, заради нещата, които искам да направя, но се страхувам да започна. Спомням си, когато създадох страничен проект през 2015 година с PHANTASMA, заявих, че ще напиша и книга. Разбира се, че преди това не съм писала нищо по-серизно, но тогава твърдо заявих, че ще има книга, обещах на лейбъла, че ще има, след което трябваше да го направя и бях много щастлива, че успях. Мисля, че по същия начин постъпвам и с тези песни. При работата по албума имаше момент, в който много исках по някакъв начин да обсъдя идеите. Бях решила, че тези композиции ще излязат от мен и просто ще го направя. Обещах си и го изкрещях толкова силно. Твърдо реших, че трябва да го направя. И вече имам два албума. Щастлива съм. Това е добър трик за хората, които искат да направят нещо, но се нуждаят от подтикване. Просто го кажете високо и се убедете, че достатъчно хора ще Ви чуят. След което ще трябва да го направите.