Новият сборник на Людмил Станев - "Избрано", вече е на книжния пазар. Книгата е жадувана от много негови почитатели. Изданието е в джобен формат и е с избрани разкази от автора.
Част от предговора на книгата гласи: „… Разказите на Людмил Станев са в различен емоционален регистър – освен бравурно смешни, те са и меланхолични, и романтични, но винаги човечни. Тъкмо в тази широка палитра на настроенията, конкретизирана литературно с неподражаем стил, се корени широкото читателско любопитство към творчеството на Людмил Станев. Бил съм свидетел как нови и нови поколения предимно образовани читатели го откриват и той наистина ги „покорява“. Тоест творчеството му, макар и не голямо по обем, притежава качествата на онази добра белетристика, която остава в историята на националната ни литература“ /Младен Влашки.
Каква е ролята ти в тази книга?
Петър Желев: Последнатa книга на Людмил "Рязко" излезе 2015 година. През 2010 година излезе първата събрана с нещата, които бяха дотогава и вече след 12 години решихме, че е хубаво, че е време да допълним събраните му съчинения с последната книга и с още четири никъде не излизали разкази. От две години имаме идеята да го направим. Искахме тази книга вече да е в друг формат. Аз имах и преди съображения да не я правим в голям формат, защото произведенията на Людмил са толкова въздействащи, че те винаги трябва да са с човека, който чете книгата. Джобният формат е много по-удобен. Другите книги могат да стоят в библиотеката.
Людмил Станев: Като пейсмейкър.
Петър Желев: Мисля, че този път ударихме шестицата и с формат, и с това, което подбрахме. Там Людмил имаше най-голяма роля - да махне някои разкази.
Людмил Станев: Аз считам, че гаврите с комунизма някак си не са смешни, защото отдавна мина времето на комунизма и на младежите изобщо не им дреме за тази работа. Макар че комунистите са тук и още са на власт. Има известна разлика между събрано и избрано. Ако се замислите малко, това са различни думи.
Петър Желев: В началото искахме да се казва "Избрани разкази", но после Людмил много добре забеляза, че е по-добре да е "Избрано".
Преди две години може би. Единият е за проф. Живко Иванов, една странна фигура, която може да пътува през времето. Другият е исторически - за Кастручо Кастракани. Той е тосканец, напълно фикционална личност. Бил е близък приятел с Ел Греко, с когото стават приятели на остров Крит. Третият разказ е за порцелановите хора.
Има и едно либрето, което ще предложа на варненската опера. То е достатъчно налудно, казва се "Кретенщина". То е една страница, но при добри усилия може да стане една грандиозна опера. И по-скоро за мюзикъл може да стане за Летния театър и може да се водят глухи хора на посещение. Но това е шега, разбира се.
Това означва ли, че можеш да направиш нова книга с текстове, които не са излизали?
Людмил Станев: Може. Аз не съм спрял да пиша, но съм спрял да публикувам, защото смятам, че средата е много зловонна - и литературната, и медийната среда. И не намирам смисъл такива изящни текстове да ги подхвърлям да ги чепкат неграмотни хора от тия литературни среди. Засега имам много работа и искам да си почина. Когато реша да публикувам, ще чуете.
Людмил Станев: Те са ей такива като мен.
Какво означава "такива като мен"?
Людмил Станев: Това е състояние човек да прави това, което му харесва. Да не говори с хора, от които няма какво да научи или пък които са му неприятни. Просто си живее в собствен свят.
С колко души говориш с желание?
Във Варна - с четири - пет, в Пловдив и в София - още по толкова. И есемеси не чета, държа да се разберем. Нито пращам, нито чета. Нямам Фейсбук.
Но имаш много хубави текстове, които сме излъчвали и в навечерието на Коледа, които много ме вълнуват. Сега имаш ли нещо такова, което те е развълнувало и искаш да го напишеш?
Не, тази година не. Истината е, че като видят хората човек, който може да им помага, искат всякакви неща от него. И ако могат да го разчепкат, да го разкъсат. Това е много уморително, да си възпитан. Не се усещат хората. Затова аз имам един социален аутизъм. Моята мечта е да съм невидим за целия свят, но да съм видим за всички хора, които обичам и са ми поносими. За другите искам да съм празно пространство.
Цялото интервю с Людмил Станев и Петър Желев може да чуете в звуковия файл:
Людмил Станев е роден през 1959 г. във Варна. Първата му книга излиза през 1991 г., а оттогава той има постоянно присъствие като писател и сценарист: работил е с Теди Москов по епизоди на "Улицата", шоуто "Как ще ги стигнем американците" на Тодор Колев, детската редакция към БНТ, сериала "Клиника на третия етаж". Станев е от малкото български писатели, които не се лутат между романи и поезия, а са фокусирани изцяло върху късия разказ. Автор е на няколко книги с разкази – „Ненакърнимо“ (1998), „Малка нощна приказка“ (1998), „Неприятният татарин“ (2003), „По-малко“ (2004), „Няма такава книга“ (2004), „Приятели мои“ (2008), „Няма такава книга и други разкази“ (2010) и „Рязко“ (2015). Късометражният игрален филм по негов сценарий „Концерт за кларинет и оркестър“ (2019) получи специалната награда на кмета на Варна от XVIII-ия фестивал на червенокръстките и здравни филми и първа награда на конкурса за късометражно кино „Синелибри 2019“. Извън писането той е дългогодишен лекар към Спешна помощ във Варна.
Станев има публикувани над 500 текста в периодичния печат. Носител на Награда „Варна“, Наградата на Съюза на лекарите писатели съвместно с Валери Петров, Националната литературна награда „Чудомир“, Националната литературна награда „Христо Г. Данов“, Националната литературна награда "Стоян Михайловски".
Новата билетна система във варненския градски транспорт, която все още не функционира, можеше да бъде спестена като разход. Това каза в обзорното предаване „Позиция“ общинският съветник от ГЕРБ/СДС Биляна Раева. По думите й интересът на варненци е средства, които могат да не бъдат изхарчени, да бъдат предназначение за нещо друго. Според Раева..
Всяка есен на 19 октомври, когато почитаме Св. Йоан Рилски Чудотворец и отбелязваме деня на българския лекар, по традиция Българският лекарски съюз връчва награди за принос в развитието на медицината. Трима лекари от специализираната АГ болница във Варна бяха отличени тази година от варненската колегия на съсловната организация. Д-р Добрин Николов,..
Суши културата навлезе бързо у нас, благодарение на младите, които са готови да пробват нови вкусове. Това каза суши майсторът Мариела Чобанова, полуфиналист в предаване за кулинария и носител на приза "Бизнес жена на годината" в наградите "Злато токче". Мариела Чобанова обича екстремната кухня и признава, че не ѝ допада да е като всички останали...
Интервю с Jimmy Waldo (ALCATRAZZ) Американската банда ALCATRAZZ основно е свързвана с вокалиста Graham Bonnet и с китаристите Yngwie J. Malmsteen и Steve Vai. Обаче през последните години никой от тях не е част от състава. След поредното си събиране през 2019 година бандата издава един албум с Graham Bonnet, който е заменен от Doogie..
Увеличението на пенсионните осигуровки от следващата година няма да реши структурните проблеми в пенсионната система, а само ще отложи дълбоката реформа, от която тя има нужда. Това каза финансовият анализатор Николай Устамитев в предаването на Радио Варна POST FACTUM. Преди няколко години вноската беше 17,8%, после стана 18,8%, после 19,8%,..
Целият живот и кариера на Силви Вартан са движени от любов. Двигателят ѝ никога не е бил реваншизмът или амбицията, а любовта. Не е желанието да доминира или да бъде център на внимание, както често се случва при талантливи хора. Силви Вартан е дълбоко вярващ, смирен и тих човек. Любовта винаги е била нейният пътеводител. Това казва режисьорът на..
Години наред страната ни води погрешна икономическа политика. Ние взимаме заеми не за да стимулираме икономиката, инвестициите или инфраструктурата, а за да плащаме пенсии и заплати. Това мнение изрази в предаването на Радио Варна "Позиция" Кънчо Стойчев, социолог и заместник-председател на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния..