Светъл празник! Вторият ден от Коледа, денят на бащата, последният понеделник от 2022 година. Да кажем така: време, в което празникът е на фокус.
След топлината на семейната Коледа, когато разглеждаме снимки, говорим си за отминали роднински неща и посвещаваме време и любов на важните за нас хора, ще побързаме да пренасочим мисли и енергия към новогодишните наздравици. Вече предвкусваме танци, веселие, страхотна храна и прекрасно настроение.
Толкова е хубава тази нагласа, че обикновено колкото и много делови задачи да ни очакват в краткия промеждутък от Коледа до новогодишната нощ, те минават някак по-тържествено, справяме се с тях по-охотно и с повече лекота в сравнение с всяко друго време от годината. Дали причината е в светлинките по прозорците, в украсените елхи, в списъците с подаръци, в магията на песните, които задължително озвучават всеки наш декември, година след година, преживяване след преживяване? Или може да е в очакването нещата да се нареждат по-добре, да започва още по-хубав период, новият календар да донесе нови сбъдвания, успехи, приятни изненади? Или магията е в баланса на всичко това? Вероятно.
Важното е, че сърцата и погледите на хората са в светлина и това е чудесно.
Защото е декември – месецът на пожеланията и наздравиците. Месецът на жадуваните срещи с любими хора, на неочакваните откровения на чаша вино пред камината, на планираните кратки пътувания, на белите покривки, баниците с късмети, зелевите сарми на баба, червените коледни свещи, красиво опакованите подаръци, паричката, която прилежно ще приберем в джоба и желанията, които настойчиво ще повтаряме в мислите си до сбъдване, до успешно и дългоочаквано сбъдване.
Ако има календарен рай, за мен това е декември, рай, в който тихичко пристъпваме по Коледа и от който с неохота се отдалечаваме към средата на януари. Оставяме го зад открехната стъклена врата, за да поглеждаме от време на време към него и да се зареждаме със силния заряд на наздравиците му, със звъна на кристалните му чаши и с високия полет на желанията и мечтите му.
А раят може да е всичко. За земния рай говоря, разбира се! Може да е в нас, или в другите, в направено добро, в получен жест, в приета радост... В абсолютно всичко може да е той. Според мен е въпрос на отношение, на необходимост, дори на момент.
Преди години смятах, че Божието ателие е в Матара - най-южната точка на Шри Ланка, че залезите в Кий Уест изпълват сетивата с приказен дух и истории, че призракът на кочияша дебне край Рундалския дворец в Литва, че в Бруней живеят едни от най-милите хора, а Турку е доброто място да остарееш спокойно. Сега отново и отново го преоткривам у дома и това е вълшебно.
Различно е за всеки човек, различно е във всеки момент.
Октомври и морето. За повечето хора тази комбинация звучи немислимо — вятърът хапе, вълните са сурови, а плажът пуст. Но има и други — хора, за които есента не слага точка на морските приключения, а просто отваря нова глава. Те чакат октомврийските ветрове с нетърпение, защото тогава морето им принадлежи — без тълпи, без шум, само те, вълните и..
Студенти от специалност "Съдебна администрация" в Икономическия университет във Варна присъстваха на симулативен конкурс за длъжността "съдебен деловодител" в Административния съд, организиран в рамките на Деня на отворените врати. Съдебният администратор Деница Станкова ги информира за спецификата на тази отговорна професия. Студентите..
Под целият център на Варна лежи Древният Одесос. Т.е. където копнеш, вадиш артефакти. Археологията е навсякъде и ние буквално ходим върху нея. Всяко едно строително намерение в центъра на града, е почти винаги свързано с разкопки. Както стана на улица "Козлодуй". Където при изкопни работи за строеж на нова сграда, строителите попадат на част древен..
Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“ във Варна открива тази вечер изложбата „Галактики: от Земята до Космоса“, посветена на творчеството на Текла Алексиева – една от най-ярките фигури в българската илюстрация и художничка, оформила визуалния свят на научната фантастика у нас. Експозицията показва оригинални илюстрации, рисунки и редки..
Чрез сканиране на QR кодове с личното си електронно устройство посетителите на Градската художествена галерия "Борис Георгиев" получават достъп до синтезирани изкуствоведски текстове за автора на произведението и неговия принос в българското изкуство, както и кратки биографични данни и стилови характеристики в контекста на съответните исторически..
На 26 октомври - неделя - преминаваме към зимното часово време. В 4 часа сутринта стрелките се преместват с час назад. През март 2019 Европейският парламент гласува за отпадането на сезонната смяна на часа. Държавите членки решават дали преминат изцяло на лятно или зимно часово време.
Мозайката "Хората и морето", която красеше чакалнята в сградата на старата автогара, вече има нов дом. Официалното откриване на паното, като част от фасадата на СУХНИ “Константин Преславски, ще се състои на 29 октомври. Мозайката „Хората и морето“ е създадена през 1971 г. от пловдивския художник Чавдар Пашев, в сътрудничество с архитектите Матей Матеев..