Лесна работа: Идеално време за старт

За много силни, здрави, мирни и благодатни години!

Предполагам, че еуфорията от новогодишната нощ още блести в очите ви. Поне с мен е така.

Има нещо, което в общи линии се повтаря, без значение коя година посрещаме, къде го правим и в тиха или шумна компания се случва това. В празничната нощ си поставяме амбициозни цели и си представяме как дръзко тръгваме към тях. Дори в първите минути на Новата година, докато в чашите с шампанско закачливо танцуват светлинки, а кристалният звън поставя изящна рамка на всички останали гръмки звуци, успяваме набързичко да спретнем смарт план.

Може дори да се каже, че 31 декември е денят на желанията. Понякога много по-ярък дори от собствените ни рождени дни. Денят, в който изпращаме изключително важни и много конкретни послания до бъдещото си Аз. Като писмо в бутилка. Адресирано до себе си и то не след някакъв солиден период, а след точно 12 месеца.

В стил:

„Здравей, мое бъдещо Аз!

Преди година си пожелах ти да бъдеш по-щастливо, да напреднеш в кариерата, да направиш първия или седемнайстия си милион /в зависимост от обстоятелствата и биографията на автора/, да помъдрееш и да влезеш най-сетне в час с живота, да си купиш вила на Хаваите, да смениш завесите в дневната, да научиш рецептата за киш, да отслабнеш с двайсет килограма“...

И още, и още конкретни самопослания, в чест на които в най-добрия случай след година пием наздравица и благодарим, че сме се справили. Във всички останали случаи пием наздравица в чест на предстоящото сбъдване и отново изпращаме заветното послание до бъдещото си Аз за през следващите 12 месеца.

Така.

Накратко: какво пишат в дебелите мъдри книги за тези новогодишни послания, които си изпращаме отново и отново?

Ами... Да се вземем в ръце и да действаме, вместо само да си повтаряме едно и също напразно декември след декември, наздравица след наздравица. Ако само си мислим за нещата, боя се, че колкото и да визуализираме, ще бъде ядец. Трябват и ежедневни практики по съответния наболял за нас въпрос.

Запретваме ръкави и действаме.

Разбира се, по пътя към целта винаги има лишения и жертви. Например: ако сме свикнали да изяждаме по едно печено пиле на хранене, а сме си изпратили послание за отслабване с двайсет килограма, задължително е да се жертваме и да намалим порцията, иначе след дванайсет месеца отново ще повтаряме същата мантра.

Освен жертвите, по пътя към целта, трябва да следим напредъка си и да се самонаграждаваме за него. Всяка малка награда от себе си за себе си е добре дошла. Или голяма награда. Отразява се приятно, мотивиращо и подобрява настроението.

Специалисти твърдят, че след като си кажем: „Давай, мое бъдещо Аз! Ще успеем!“, трябва да дефинираме желания краен резултат, да определим най-важните ценности и най-важните цели. Защото не подкрепим ли знанието с конкретни действия, то си остава да виси напълно безполезно там някъде... Като коледна украса през юни.

И ето ги трите стъпки:

1. Когато поставим точна дата на една мечта, тя се превръща в цел.

2. Щом разбием една цел на конкретни стъпки, тя става план.

3. Когато подкрепим този план с ясни действия, това позволява мечтата да се сбъдне.

Сега ви оставям да си представите всичко, което искате да бъдете и да имате в навечерието на следващата Нова година. И да действате. Втори януари е идеален ден за старт.

Желая ви успех!