15 хиляди комикса. Трудно е да си го представи човек, но толкова наброява колекцията на Александър Въчков. Няма държава от която да му липсва представител на деветото изкуство. Някои от най-старите в колекцията му са още отпреди Първата световна война. Самият Въчков е историк, но и художник с над 30-годишен опит. Любовта му към комикса е от ранна детска възраст, а и самият той има издадени редица с хиляден тираж.
"Единият ми чичо, който говореше френски език, беше абониран за списание "Пиф", което за онези години беше доста рядко. Мисля че 94 лева беше годишният абонамент, което за тогавашните пари си беше сериозна сума. Но все пак излизаха 52 броя в годината, всяка седмица. Когато му ходехме на гости ми даваха няколко "Пиф"-а и аз ставах най-кроткото дете на света," спомня си Въчков.
Като дете е имал само две издания на списание "Пиф", а до 1990 година колекцията му продължава да е скромна. След това се появяват много възможности през антикварни книжарници, които започват да продават всякакви издания. И така постепенно натрупва колекция от около 15 хиляди комикса. От "Пиф" има 1600 броя, от които най-ранните са от 1954 година.
"Практически няма държава от която да нямам комикс. Аржентинците, например имат много силна школа, имам някои бразилски комикси, кубински," казва Александър Въчков.
Според него е много трудно в момента за българските автори на комикси да се препитават от деветото изкуство:
"За сравнение мога да кажа - някога в "Дъга" са плащали около 40 лева на кадър, а на една страница има 6-8 кадъра, а един епизод е от 5-6 страници. При тогавашните цени и заплати, това са наистина неприлично много пари. В момента най-приличните хонорари за които съм чувал са около 350-400 лева на страница, без значение колко кадъра има на нея. Сумата звучи добре, но трудът, който стои зад изработването на една страница, не се изплаща с такава сума," категоричен е Въчков.
По думите му у нас излизат качествени комикси, но основният проблем е разпространението. Издателите не поглеждат сериозно на деветото изкуство.
Ниското качество на храните в България е по-голям проблем от тяхната висока цена. Това мнение изрази в предаването „Позиция“ на Радио Варна доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН. Според него, бойкотът на хранителните супермаркети е знак за сериозен проблем в системата. Решението на проблема обаче не е в подобни..
Българите преоткриват позабравените сортове тамянка и димят , особено през пролетта и лятото хората си ги търсят. Навлезе и модерното пенливо вино П ет-нат (съкращение от Pétillant-naturel (естествено пенливо), което вече се прави на много места у нас. Български производители започнаха да правят много качествени пенливи вина по оригиналната..
Бойкотът на търговските вериги заради високите цени на хранителните стоки, обявен за днес в цялата страна, няма да има никакъв ефект, ако изключим неговото медийно отразяване. Това коментира в предаването "Пост Фактум" на Радио Варна доц. д-р Михал Стоянов - ръководител на катедрата по "Икономика и управление на търговията и услугите" в Икономически..
Големият проблем не е точно това, че веригата продава на определена цена и стоката достига до нея на четвърта ръка. Проблемът е, че между земеделския производител и веригата има едно звено, което купува с кухи фирми, не плаща ДДС, не плаща данъци, не попада в контрола на държавата. С едни бусове се разкарва една продукция, ако не е рентабилно в..
65% от жилищата във Варна се купуват с цел инвестиция, като половината от тях се препродават по-скъпо.Такъв е и процентът на купувачите, влагащи лични средства. Това каза Явор Николов, брокер - специалист в сферата на недвижимите имоти, и преподавател в Икономически университет - Варна. 63% от купувачите на имоти във Варна заплащат в брой..
23-ма историци, археолози, културолози, етнографи, хора на перото, архитекти и изследователи на богатото регионално минало на Варна и областта се включиха в новосформирания клуб "Варненски краевед". Краеведският клуб ще организира своята дейност на територията на Народното читалище "Варненски будители - 1926" по график, като в библиотеката на..
Медицинските сестри и акушерките са в готовност за провеждане на масови протести, ако бъде одобрена идеята обучението по тези специалности да бъде намалено от 4 на 3 години. Това каза Милка Василева, председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ). Обучението им сега отговаря на изискванията на европейска директива,..