Александър Въчков и неговите 15 хиляди комикса

15 хиляди комикса. Трудно е да си го представи човек, но толкова наброява колекцията на Александър Въчков. Няма държава от която да му липсва представител на деветото изкуство. Някои от най-старите в колекцията му са още отпреди Първата световна война. Самият Въчков е историк, но и художник с над 30-годишен опит. Любовта му към комикса е от ранна детска възраст, а и самият той има издадени редица с хиляден тираж. 

"Единият ми чичо, който говореше френски език, беше абониран за списание "Пиф", което за онези години беше доста рядко. Мисля че 94 лева беше годишният абонамент, което за тогавашните пари си беше сериозна сума. Но все пак излизаха 52 броя в годината, всяка седмица. Когато му ходехме на гости ми даваха няколко "Пиф"-а и аз ставах най-кроткото дете на света," спомня си Въчков.

Като дете е имал само две издания на списание "Пиф", а до 1990 година колекцията му продължава да е скромна. След това се появяват много възможности през антикварни книжарници, които започват да продават всякакви издания. И така постепенно натрупва колекция от около 15 хиляди комикса. От "Пиф" има 1600 броя, от които най-ранните са от 1954 година.

"Практически няма държава от която да нямам комикс. Аржентинците, например имат много силна школа, имам някои бразилски комикси, кубински," казва Александър Въчков.

Според него е много трудно в момента за българските автори на комикси да се препитават от деветото изкуство: 

"За сравнение мога да кажа - някога в "Дъга" са плащали около 40 лева на кадър, а на една страница има 6-8 кадъра, а един епизод е от 5-6 страници. При тогавашните цени и заплати, това са наистина неприлично много пари. В момента най-приличните хонорари за които съм чувал са около 350-400 лева на страница, без значение колко кадъра има на нея. Сумата звучи добре, но трудът, който стои зад изработването на една страница, не се изплаща с такава сума," категоричен е Въчков.

По думите му у нас излизат качествени комикси, но основният проблем е разпространението. Издателите не поглеждат сериозно на деветото изкуство.