Михаил Мутафов: Да бъдеш различен от себе си поне за два часа е чудесно преживяване

Завършил ВИТИЗ в класа на проф. Желчо Мандаджиев, Михаил Мутафов идва заедно със своя професор през 1975 г. във Варненския драматичен театър, за да му посвети целия си творчески път. Със своите над 100 роли от българската и световната драматургия, той оставя ярка диря в историята на нашия театър. Предпочитан актьор на Станчо Станчев, Стоян Камбарев и Явор Гърдев - тримата режисьори, белязали израстването на Варненския театър във важни периоди от неговото развитие, Михаил Мутафов създава в техните постановки забележителни персонажи. Сред тях се открояват Индианецът в "Полет над кукувиче гнездо" от Дейл Васерман и Крап в "Последната лента на Крап" от Самюел Бекет на режисьора Станчо Станчев; Перо в "Черна дупка" от Горан Стефановски и Прохор Железнов в "Майката. Васа Железнова 1910" от Максим Горки на режисьора Стоян Камбарев; Марат в „Марат/Сад“ от Петер Вайс и Туполски в "Пухеният" от Мартин Макдона на режисьора Явор Гърдев.

Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Варна започва новата 2023 г. с премиерните спектакли на „Юн Габриел Боркман“ от Хенрик Ибсен. В България пиесата е играна за пръв път през 1905 г. Постановката на „Юн Габриел Боркман“ на варненска театрална сцена (2022/23) е седмият прочит на творба от Ибсен във Варна. Превод от английски и сценична редакция Пламен Марков, постановка Пламен Марков, сценография и костюми Мира Каланова, музика Калин Николов. За ролята на бившия банкер Юн Габриел Боркман е поканен Николай Урумов. В ролята на Вилхелм Фолдал, помощник-писар в правителствено учреждение, влиза доайенът на театъра Михаил Мутафов. 

За театъра, живота и избора да следваш душата си чуйте в интервюто на Даниела Стойнова с Михаил Мутафов:

Новата ти роля предизвика големи овации сред публиката.  Всички мислим, че ти си един от най ярките и най-запонящи се образи. Ролите ти са много - над 100 в театъра и 40 в киното.

Повече са - и в телевизията имам роли -  не съм ги броил, не водя сметка. И в театъра са повече. Аз съм 47 години в театъра. В Димитровград по 4 играех на сезон. 

Не е ли объркващо, толкова текстове, настроения?

Не е объркващо и ще обясня защо. Ако ме попитате за една роля, която съм спрял да играя преди десетина години, една думичка, една реплика не мога да кажа от нея. Идват новите роли. Нищо не се съхранява вече. Като прочета много стара пиеса, се чудя аз ли го говоря това, всичко е като ново. Гледай каква способност има мозъка, да заличава всичко.

Не губи ли човек себе си? Ти кой си в крайна сметка? След толкова много образи в театъра не се ли променя личността? 

Зависи, аз във всяка роля влагам нещо от себе си и така се съхранявам.

А какво от теб има в последната ти роля на Вилхелм Фолдал? Направихте много диалози с Боркман, очите ти светеха, беше усмихнат, изглеждаше по-млад...

Има разбира се. Не си давам сметка за това как изглеждам. В театъра не можете да видите как изглеждате отстрани.

Вече може. Записи.

Това е впоследствие. В момента не можеш. Моят преподавател проф. Мандаджиев винаги е казвал: "Вие не можете да прецените, защото не можете да се погледнете отстрани". Затова е много важно кой е режисьорът, да имаш верен човек, с вкус, с верен поглед - това е много важно за теб, да знаеш какво правиш.

Как реши да станеш актьор от инженер?

Аз от малък съм харесвал това да гледам кино и театър. Правило ми е впечатление как играят.  Тогава съм смятал, че това е нещо, към което няма да се докосна. От друга страна още като малък играех с един приятел, драматизирахме приказки и разкази пред съучениците ни. Скоро си спомних за това и се замислих дали това е реален спомен и било ли е истина. Срещнах наскоро този мой приятел и го попитах: "Играхме ли го това или аз си го въобразявам". Той потвърди.

От Харманли си, а много обичаш морето.

Затова останах във Варна. Винаги, когато съм имал почивка между репетиции, 10-15 минути до морето ми действаше много освежаващо.

Удавяш си умората в него.

Сега ходя в планината. Стана един кръговрат. Идвам от Източните Родопи и сега отново се върнах.

Интересното е, че си известен като спокоен човек, а ролите са пълни с много емоции. Даже казват, че автоматичният часовник на ръката ти е спрял, защото не се движиш с часове.

Това е измислица, имаше такъв часовник, който спря, но той се развали.

Спокоен човек ли си?

Може би излъчвам спокойствие, но не съм спокоен. Спокойствието в тази професия не върви много, така ми се струва.

След толкова много роли, може би е банален въпросът, но коя е тази роля, за която казваш: Това мога да го правя цял живот.

Още от малък като съм гледал актьорите, съм завиждал, за това, че могат за два часа да са нещо различно. Не винаги се получава това с всички роли. Понякога става по-трудно, понякога - по-лесно. Да бъдеш различен от себе си поне за два часа обаче е чудесно преживяване.

Не ти ли е хрумвало да напишеш книга за живота си, има вече филм за теб.

Едно е да пишеш, друго е да играеш. Нямам такова умение.