Манол Пейков: У нас расте едно ново поколение, започна да заяква истинско гражданско общество

Дистанцията не е голяма, бих се върнал въпреки напрегнатата обстановка. Срещите с хората бяха топли и вълнуващи. Близкият досег с войната - там,  където ходехме ние, е значително по-малко засегнато. В Одеса не са толкова директно засегнати от бойните действия. Нещата си личат, те са във въздуха. Пристигнахме в пълен мрак - аз такъв мрак в градска среда, и то в град с размерите за София, никога не съм виждал и дано да не видя, зaщото е потресаващо. На сутринта, като се събудихме, на дневна светлина, видяхме, че хотелът е точно срещу Операта, прочутата Одеска опера. Буквално една улица ни отделя. Мракът беше пълен, посрещнаха ни хора с челници, с лампи, които се ползват в пещери. Чувството е много особено. Войната се хронифицира, нормализира заради това, че продължава много дълго. Човешкият ум е устроен така, че не може дълго време да функционира в такива крайни състояния. Говоря не за хората, които се бият, които живеят това нещо от първа ръка. Говоря за нас, страничните наблюдатели. Хубаво е да си припомняме какво значи войната. От друга страна, срещите ми в Бесарабия бяха много затрогващи, много вълнуващи и за мен това е нова житейска страница. Връзките, които създадох, ми отвориха нов житейски хоризонт. Знаех, че там има българи, но не съм знаел нищо за тях и не съм усещал, че ще усетя толкова моментална и близка душевна връзка с тези хора

Спомняте ли си, още в началото на войната се говореше нещо от сорта: "А вие къде бяхте, когато украинците избиваха българи?". При положение, че там в момента загиват българи, които защитават Родината си Украйна, според вас къде са тези хора сега?

Това са за жалост опорки, които са изковани в специално развита за това ковачница. Това е доказано - страшно много платени тролове, някои от които изключително високо платени. Този тип политическа манипулация е много характерна за тази част на света. Така че тези опорки са внимателно премислени и по изкусен начин се въвеждат в житейското, мисловното пространство, и след това проникват в душите на хората. И тези хора, които са обсебени от тези опорки, се характеризират с това, че се чувстват застрашени по някакъв начин от западната цивилизация - било защото самите те не успяват да се адаптират. Има много дълбоки подсъзнателни процеси, които работят на всички нива и това не трябва да се подценява. Ако се върнем назад във времето и четем Симеон Радев, ще си дадем сметка, че този вид руска хибридна война се води последователно повече от 150 години... Те още тогава са вярвали, че българите толкова обичат Русия, че ще свикат тогавашния референдум - плебисцит, и ще кажат: "Ние искаме император да е нашият император, не искаме собствен княз, ние искаме да сме част от руската империя". Това не е от вчера. Така че, тези въпроси, които задават хората, на тях същината им е различна,. Когато ме питаха: "Защо не помагате на българите в Карловско?". След това те видяха, че помагаме на бесарабските българи. Къде бяха тези хора - защо един не дойде да каже: "Аз допуснах грешка"? Защото за тези хора опорките са по-важни от истината. Фронтът им на действие непрекъснато се променя - това са методи, изпитани в годините, изковани в една адска ковачница, и тези хора не се срамуват. Говоря за хората, които измислят тези лъжи и опорки, за тях думата съвест не съществува. "Разделяй и владей" е политика, която още от римско време е изключително ефективна, когато става дума за империя, а Русия продължава да си бъде и като мисъл, и като действие, една класическа завоевателна империя.

Връщам се към посещението Ви в Украйна - украинците уморени ли са? 

Не са. Те са пълни с живот, с надежда. Те вече, когато говорят за след войната, не казват думата "война". Всички казват "след победата". Всички вярват, че правдата е на тяхна страна и че победата неизбежно ще бъде на тяхна страна. Аз също като тях вярвам. 

А българите умориха ли се да подкрепят Украйна?

Това е много интересен въпрос - аз и в съня си не съм допускал, че кампанията през ноември ще има такъв отклик. Моята теза беше такава, когато започнах кампанията от четвъртия ден на войната, още преди да се активизират големите и сериозни организации. Тогава аз в лично качество, с помощта на една украинка Наталия Елис, която живее в Пловдив, започнахме да събираме всичко нужно и да изпратим един тир, после още един камион - много нещо! После започнахме да събираме пари. Тогава бях уверен, че до втория, третия месец хората ще забравят за Украйна, ще се върнат към своя обичаен живот, че ще им се струва банално. Обаче за моя огромна изненада подкрепата продължава да се излива, даже с още по-голяма сила, отколкото преди. До ноември бях събрал 270 хиляди лв. , което считах за огромно постижение. От 26 ноември досега - написах един пост, сме събрали над милион и 300 хиляди лева, и сме купили и получили като дарение общо 438 генератора. Изпратили сме вече 316, останалите чакат път до нас - това са над 4 хиляди индивидуални дарители. Това е огромен комплимент за България и българите. Това показва, че расте ново поколение, че в България започва да заяква едно истинско гражданско общество. Гражданското общество е единствената сигурна съпротива срещу автократичните режими. Това е гаранция за демокрацията, и това е голямата новина. Че тези хора ги има, че тези хора са там! Моята роля беше да драсна само една клечка, а всъщност горивото го е имало, то е било във въздуха, то е чакало този пожар да се разгори. Просто енергията я има - това е голямата новина!

Казахте, че е голяма гордост за българите и България. Не споменахте политиците с техния един генератор. 

Политиката е една особена територия. Аз бях в парламента, два мандата, кратки. Благославям момента, че съм извън парламента, защото това, което свърших през това време, просто чисто физически нямаше да мога да го направя. Щях да стоя, да търкам едни скамейки, да не мога да излизам и да репликирам безумствата на политическите опоненти. Това прахосване на енергия е чудовищно, но все някой трябва да води и тази битка, нали разбирате? Трябва да има читави хора, за да не минават децата ни през същите битки, превъзмогвания, разочарования, през които минахме и продължаваме да минаваме. Те ще си водят техните битки, това е неизбежно. Но нека са различни. Но Дай Боже, нека ги изведем до едно ново цивилизационно стъпало. За мен също фактът, че има енергия на промяната в Парламента, е страхотна новина. Политическите битки се случват по друг начин, на друго място. В момента съм в личен етап на действие - то е съпроводено с говорене, но водещото е действието.

Това, че се появиха съобщения, че генераторите, които се изпращат в Украйна, са обект на спекула - част ли е от дезинформацията в момента?

О, да, със сигурност. Не мога да кажа дали това идва от някой просто заблуден или недоволен човек, който е разочарован от това, че нещо в България се случва и някаква енергия някъде избуява - това със сигурност е част от тази дезинформационна война. Защото е много лесно за човек, който има глава на раменете си, да види, че сниманите генератори са купени с фактура, което означава, че не са дарени и че тези фактури, публикувани в интернет, са от 6 ноември. Това е 20 дни преди да започне изобщо нашата кампания. Отделно от това, генераторите са от марки и видове, които ние и нашата кампания изобщо не сме имали - повечето са китайски марки. Тях не ги интересува истината, не ги интересува факта, че всичко минава през фондация, че всичко се подпечатва с мокър печат, че има ред и документи, през които трябва да се мине. От украинската фондация, през която трябва да се мине, знаят, че трябва да са изрядни, защото рано или късно ще започнат проверки. А да спекулираш по време на война - това са много сериозни неща! Ние правим огромни усилия нещата да са чисти. Единствената истина от цялата работа е, че в Украйна има спекула - навсякъде в света, където има война, спекулата избуява. В такива моменти най-хубавото и най-лошото в човешкия характер изведнъж изпъкват на този фон на войната. Но аз бях длъжен да разкажа за тези неща, за да могат хората, които откъсват от подаръците на децата си, от хляба си, от почивките си, да не се чувстват омърсени. Защото тези хора, които ги пишат тези неща, тях не ги интересува истината. Тях ги интересува да хвърлят кал, да създават колебание, да намаляват общата енергия - това е играта им, това е начинът, по който се работи. Те използват и гнева на много хора, тяхната необразованост, лични вражди, които са си създали през годините, за да дълбаят и да прокарат между нас един ров, един окоп, да ни хвърлят от двете страни на барикадата. Но това не променя нашите усилия и желание да бъдем полезни и смислени, защото това, което правим, е да даваме светлина и надежда на хората.

Както правите с книгите в момента.

Да, с книгите се получи малко спонтанно, и беше резултат от посещение в Болград, където срещнах страхотни хора. Това са хора, които в домовете си говорят един много красив старинен български език, който постоянно събужда у мен спомени за баба ми, за дядо ми, за техни изрази и фрази. Там разбрах, че от 84 хиляди тома, които имат в Болградската библиотечна система (само в този район има над 100 хиляди българи), само 1 200 тома са български. Това са неща, които са доста остарели, няма художествена, както и детска литература. Тези хора, които в семействата си говорят български, са принудени в учрежденията да говорят украински, руски. Идеята да има такива книги е да имат връзка с езика, културата и историята, на равна нога. Тези три неща са много важни, затова реших да стартирам тази кампания. Хората, от които получаваме книги, са много на брой и изданията са изключителни като качество. Хората отделят любимите си издания. Това е пътешествие, което е много смислено, и ще продължи поне до 14 февруари. Книгите ще ги изпращаме на етапи към Болград.

Цялото интервю на Мартин Николов с Манол Пейков чуйте в звуковия файл: