Винарството е традиция с дълбоки корени в миналото. Традиция, която започнала началото си от първите цивилизации. За пръв път вино е култивирано в Близкия Изток. Още в Омировата “Илиада”се споменава за елинското сладко вино и за това как то е било произвеждано. Прясно набрано грозде се е поставяло върху постелка на слънцето. Чакало се е да изсъхне точно преди да се превърне в стафида и тогава се е смачквало. Свидетелства за този ритуал намираме на „Яйлата“ така наречените „шарапташ“ (винени камъни), които в по ранни времена са се използвали с култови цели в последствие са преупотребени за мачкане на гроздето и направа на вино. Съществувал е и друг вариант за подслаждане на виното. Гроздето се е сварявало, като по този начин се сгъстявало и ставало по удобно за пренасяне по море с кораби.
Според елинските поети най-добрите вина са били тези от Киос, Кос, Лесбос, Наксос и Тасос. Археологическите данни от подводните проучвания в Каварненския регион потвърждават търговията на колонията Бизоне (Чиракман) със тези градове. Елините разреждали своето вино с вода. За тях разреждането било символ на цивилизованост. Смятали, че само варварите пият виното си неразредено. По време на дипломатически преговори се е назначавал специален виночерпец, който отговарял за степента на разреждане на виното в зависимост от сериозността на преговорите.
Освен за търговия, виното имало и специално място в религиозните обреди. В Микенска Гърция се е чествал "Празникът на Виното". Той отбелязвал "месецът на новото вино". Култът към Дионис бил много силен. Няколко пъти в годината се провеждали празници в негово име. Единият от тези празници бил Антистерия. Той се провеждал през февруари. Тогава се отваряли каците с есенното вино. Този празник включвал голяма процесия из Атина, в която се носили каците, а след това са се надпивали с вино.
В Рим обичаите на правене и на пиене на вино са заимствани от елините. На римските жени е било забранено да пият вино. Много често в римските комедии те са били описвани като пияници, които са готови да се отдадат на всякакви пороци. Жените са били най-бележитите участници в ритуалите на Бакхус.
Античните автори са единодушни, че траките приготвяли най-хубавото вино. Както гърците, така и траките използвали различни добавки, за да подобрят вкуса на виното. След като обирали гроздето, траките го изсипвали в корито и го мачкали с крака. Полученият сок бил изливан в специален съд, където да ферментира.
Един от продуктите, с който тракийците търгували, е виното. Още от Омир знаем, че те са се занимавали с износ на тази напитка. Виното има специално място в тракийското ежедневие. По време на пиршествата, то е било поднасяно неразредено от виночерпец. Обичайна практика е било пиенето да се съпровожда от наздравици.
В един от митовете се споменава как тракийките са били ядосани на Орфей, защото заради него мъжете им не се прибират у дома. Те взели нетрезвото решение да го убият, за да могат мъжете им да се приберат. Да не говорим за това, че и Пан, и Бакхус, и Дионис, и кои ли не балкански оргиастични божества, които гърците са си присвоили, са вероятно родни братя на Трифон Зарезан, предтечи или следовници... Във всеки случай обичаят именно в деня на светеца да се празнува първия пролетен празник със зарязването на лозите идва да ни подскаже, че сме много-много древен народ.
Не случайно от 1971 г. на 14 февруари се отбелязва и Денят на археолога. Връзката между виното и любовта е тясна и неразривна, но кой освен археологът може да открие и покаже онова древното, античното, пренесло през вековете тайните и мъдростта на живота.
Върховният административен съд даде ход на дело за промяна статута на Камчийски пясъци като защитена зона. Четири фирми, собственици на терени, получени по линия на т.нар. заменки по време на правителствата "Сакскобургготски" и "Станишев", заведоха дело, с което обжалват решението за обявяване на Камчийски пясъци за защитена зона през април..
По произход те са чехи, но голяма част от живота си отдават България. Пристигат в България през 80-те на XIX век. Започват пътя си на учители по математика и биология в Източна Румелия. Написват и учебници по предметите, които преподават. По-късно стигат до Варна и се установяват тук. Херман и Карел Шкорпил са археолози, учители, изследователи на..
До края на 2025 г. предстои поставяне на нова паметна плоча на музикантите Асен и Найден Найденови – едни от основателите на Международният музикален фестивал "Варненско лято". Знакът ще бъде сложен в близост до мястото, където се е намирал техният дом – на бул. "Осми Приморски полк". Изработката и поставянето на плочата са финансирани от дирекция..
Изнасяне на урок, посветен на Антон Новак, в часовете на класа във варненските училища предлага експертът Крум Сотиров от Първо орхидеено общество - България. Децата трябва да знаят за този човек, за неговия пример, за ценностите, които предава на следващото поколение. Антон Новак е гениален, а най-гениалното е, че е създал нещо, което се грижи..
Хиляди последователи и милиони гледания в YouTube. Това е статистика, която не вълнува толкова младия Крис Ламбов от Варна - първото лице на фондация "Живот със синдром на Даун" , син на Силвена Христова и Красимир Ламбов, основатели на фондацията. За Крис и неговото семейство най-важна е каузата - хората с този синдром да бъдат приемани без..
Тази година Варна отбелязва 165 години от рождението, 130 години от установяването му в града и 80 години от кончината на Антонин (Антон) Ян Новак. Той е създателят на зелената корона на Варна – нейната приморска градина. Антон Новак е член на многобройното семейство чешки интелектуалци и предприемачи, оставили трайни и ярки следи във всички аспекти на..
6. 10 .2025 г. – За шеста поредна година образователната кампания „Пресичам безопасно с TEDI” гостува във Варна. Домакин на инициативата бе основно училище "Петко Славейков", където първокласници придобиха ценни знания за пътната безопасност от представители на Главна дирекция „Национална полиция“. Техен верен спътник в уроците бе и..