Винарството е традиция с дълбоки корени в миналото. Традиция, която започнала началото си от първите цивилизации. За пръв път вино е култивирано в Близкия Изток. Още в Омировата “Илиада”се споменава за елинското сладко вино и за това как то е било произвеждано. Прясно набрано грозде се е поставяло върху постелка на слънцето. Чакало се е да изсъхне точно преди да се превърне в стафида и тогава се е смачквало. Свидетелства за този ритуал намираме на „Яйлата“ така наречените „шарапташ“ (винени камъни), които в по ранни времена са се използвали с култови цели в последствие са преупотребени за мачкане на гроздето и направа на вино. Съществувал е и друг вариант за подслаждане на виното. Гроздето се е сварявало, като по този начин се сгъстявало и ставало по удобно за пренасяне по море с кораби.
Според елинските поети най-добрите вина са били тези от Киос, Кос, Лесбос, Наксос и Тасос. Археологическите данни от подводните проучвания в Каварненския регион потвърждават търговията на колонията Бизоне (Чиракман) със тези градове. Елините разреждали своето вино с вода. За тях разреждането било символ на цивилизованост. Смятали, че само варварите пият виното си неразредено. По време на дипломатически преговори се е назначавал специален виночерпец, който отговарял за степента на разреждане на виното в зависимост от сериозността на преговорите.
Освен за търговия, виното имало и специално място в религиозните обреди. В Микенска Гърция се е чествал "Празникът на Виното". Той отбелязвал "месецът на новото вино". Култът към Дионис бил много силен. Няколко пъти в годината се провеждали празници в негово име. Единият от тези празници бил Антистерия. Той се провеждал през февруари. Тогава се отваряли каците с есенното вино. Този празник включвал голяма процесия из Атина, в която се носили каците, а след това са се надпивали с вино.
В Рим обичаите на правене и на пиене на вино са заимствани от елините. На римските жени е било забранено да пият вино. Много често в римските комедии те са били описвани като пияници, които са готови да се отдадат на всякакви пороци. Жените са били най-бележитите участници в ритуалите на Бакхус.
Античните автори са единодушни, че траките приготвяли най-хубавото вино. Както гърците, така и траките използвали различни добавки, за да подобрят вкуса на виното. След като обирали гроздето, траките го изсипвали в корито и го мачкали с крака. Полученият сок бил изливан в специален съд, където да ферментира.
Един от продуктите, с който тракийците търгували, е виното. Още от Омир знаем, че те са се занимавали с износ на тази напитка. Виното има специално място в тракийското ежедневие. По време на пиршествата, то е било поднасяно неразредено от виночерпец. Обичайна практика е било пиенето да се съпровожда от наздравици.
В един от митовете се споменава как тракийките са били ядосани на Орфей, защото заради него мъжете им не се прибират у дома. Те взели нетрезвото решение да го убият, за да могат мъжете им да се приберат. Да не говорим за това, че и Пан, и Бакхус, и Дионис, и кои ли не балкански оргиастични божества, които гърците са си присвоили, са вероятно родни братя на Трифон Зарезан, предтечи или следовници... Във всеки случай обичаят именно в деня на светеца да се празнува първия пролетен празник със зарязването на лозите идва да ни подскаже, че сме много-много древен народ.
Не случайно от 1971 г. на 14 февруари се отбелязва и Денят на археолога. Връзката между виното и любовта е тясна и неразривна, но кой освен археологът може да открие и покаже онова древното, античното, пренесло през вековете тайните и мъдростта на живота.
Десетки хиляди поклонници се очакват във Ватикана в неделя за канонизацията на италиански тийнейджър, наречен „Божият инфлуенсър“ заради усилията му да разпространява католическата вяра онлайн. Карло Акутис, който почина от левкемия през 2006 г. на 15-годишна възраст, ще бъде провъзгласен за първия светец на хилядолетието от папа Лъв XIV на..
Борбата със замърсяването на въздуха е жизненоважна за опазването на здравето и за смекчаване на неблагоприятните последици от климатичните промени. По данни на Health Effects Institute / State of Global Air, замърсяването на въздуха е причина за почти 6% от всички смъртни случаи в България през 2021 г., което означава над 11 000 загубени живота ...
Историческа възстановка на събитията от 1885 година ще започне в 18,00 ч. на пл. „Независимост“ в центъра на града. И тази година актьори ще пресъздадат момента, в който княз Батенберг обявява от Варна за първи път Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Организатори са Народно читалище „Стара Варна - 2010“, фондация „Стара Варна“. Това е..
В условията на променлив български климат и нарастващ интерес към самостоятелно производство на храна, оранжерията се утвърждава като незаменим инструмент за градинарите. Тя осигурява контролирана среда за отглеждане на зеленчуци, билки и декоративни растения през всички сезони, независимо от капризите на времето. От компактни парници за..
На 29 септември тази година най-възрастната жителка на Варна Евдокия Чочева ще навърши 106 години. Тя е родена и израснала в сърцето на града - в Гръцката махала, в близост до един от най-старите храмове в града „Св. прпмчца Параскева“. Отгледала е син и дъщеря, а днес се радва на внуци и правнуци, които живеят в Швейцария и далечна Канада. Повече от..
Младите хора на възраст между 15 и 29 години съставляват 15 % от населението на Варна. В национален мащаб са 5.5 % от всички млади хора в страната (след София и Пловдив), което е значим демографски ресурс. Това обявиха днес от фондация „Силогия”, която проведе проучване сред младите хора във Варна. То е по поръчка на Община Варна, обхваща..
С постепенен преход от ваканция към училище родителите могат да помогнат на децата си, ученици в малките класове, да се освободят от излишния стрес преди началото на учебната година. Това каза в сутрешния блок на Радио Варна Валерия Симеонова. Рязката смяна на режима често води до напрежение, казва тя. Родителите могат да адаптират с малки стъпки..