Новото в хибридната война са мащабите и бързината, с която се разпространяват фалшиви новини, смята експерт

"Хибридната война не е нещо ново. Новото е, че мащабите са много по-големи, както и бързината, с която се разпространяват фалшивите новини, дезинформацията и пропагандата". Това каза днес във Варна директорът на Софийския форум за сигурност Йордан Божилов, който участва в конференцията "Хибридните рискове за сигурността, цитиран от БТА. Хибридните атаки срещу демократичните държави и необходимостта от изграждане на устойчиви общества“, която се провежда във Военноморското училище в града.

Експертът каза, че по тази причина ние първо трябва да осъзнаем риска от тези явления, след това да подготвим обществото и хората, така че да можем да неутрализираме тези рискове. Виждаме и на фона на войната в Украйна, че тя се води не само на бойните полета, а и за сърцата и умовете на хората, обясни Божилов и уточни, че всичко това става със средствата на хибридните войни. Той припомни, че Русия от 2013 година е въвела официално в доктрината си за водене на война всички методи свързани с кибератаки и заплахи, с използване на икономически средства, дезинформация и др., така че това е риск, който съществува реално.

В отговор на въпрос как можем да се справим с изкуствен интелект, който също генерира подобни заплахи, Божилов коментира, че това са нови явления, буквално от последните години. Изкуственият интелект може да генерира както текстов материал, така и нещо изключително опасно, което специалистите наричат дълбоки фалшиви новини. Експертът обясни, че това е видео съдържание, в което е вкаран глас или думи на хора, които никога не биха ги изрекли. „В такива видеа можем да видим лидери на държави, които говорят неща, които никога и по никакъв начин не биха казали, и е изключително трудно на отделния човек да различи дълбока фалшива новина от реален видео запис“, посочи Божилов. 

Запитан какво би посъветвал хората, за да пресеят истинските от фалшивите новини, той каза, че трябва да се направят няколко неща. По думите му всеки един от нас трябва да има критично мислене. Когато се среща с новина, която поражда съмнения, той трябва да направи проверка, такива възможности има. Новите технологии позволяват да се провери снимка, информация. Именно проверката на информация е следващото нещо, което аз казвам, че всеки един от нас трябва да прави, доколкото това е възможно, обясни Божилов.

Той коментира още, че изключително много всички разчитаме на медиите, на качествената журналистика за справянето с фалшивите новини, а причината за това е, че хората имат нужда да се основават на нещо, да вярват в източник. Останалото са средствата на държавата – обучение, преследването на лица и организации, които генерират съзнателно фалшиви новини с цел да се подведат хората или с цел да се повлияе на решения, смята Божилов. Запитан дали у нас има предвидени санкции за разпространение на фалшиви новини той посочи, че нашият кодекс не е регламентирал някои от заплахите, тъй като те са нови, но предполага, че това предстои. 

Доц. д-р Мила Серафимова, ръководител на програма „Медии и комуникации“ на Софийския форум за сигурност определи като обезпокоителни някои от проучванията на Евробарометър, които показват, че в България има доста голяма уязвимост от фалшивите новини. Започнах да търся каква е причината за това и се оказа, че в сравнение с другите европейски страни доста хора у нас се информират не от традиционните медии, а от социалните мрежи, каза доц. Серафимова. По думите ѝ е особено интересен феноменът да се информираш от приятелския си кръг и това е нещо, което предизвиква по-голяма уязвимост от фалшиви новини. Тя допълни, че всъщност журналистите са хората, но които се разчита за проверка на фактите./БТА