Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Проф. Евгений Дайнов:

Очаквам България да преоткрие влечението си към демокрацията, а не към племенния вождизъм

Евгений Дайнов
Снимка: БГНЕС

Българите са половинчати хора, затова всичко остава наполовина. Доброто винаги става наполовина, но и лошото, Слава Богу, става наполовина. Българите трябва да станат по-решителни. Очаквам България да преоткрие демократичната си същност, влечението към демокрацията, а не към племенния вождизъм. Но очаквам това да продължи по-дълго, поради половинчатите решения в България.

Това коментира политологът проф. Евгений Дайнов в контекста на предстоящите избори, политическата обстановка в страната и войната в Украйна и влошената международна обстановка.

Според Дайнов начинът, по който българите могат да излязат от своята боязливост е, когато първо се научат да отчитат собствените си постижения, и второ - да се научат да им се радват.

Къде сме днес една година след 24 февруари - след промените в света, в политиката?

Ако говорим за "ние" - цивилизованите държави в света - ние сме "ние". За жалост украинците плащат цената затова ние да сме много по-добре много по-наясно със себе си с възстановено разбиране кои сме и защо сме такива, отколкото бяхме преди една година. Ние сме много много по-добре от тази гледна точка. Много по-ясно самоосъзнати и уверени в себе си. За жалост украинците плащат с човешки животи за този наш лукс да намерим себе си.

Защо свикнахме с войната и с промените? Защото е по-лесно?

Аз не виждам някой да е свикнал с войната, напротив, цивилизованият свят непрекъснато увеличава помощта си. Някакви много шумни хора, политически невежи, много от тях с проруски дневен ред, вдигат някаква шумотевица в обществото и медиите. Аз не виждам ние, българите, да сме приели, че войната е там някъде. Особено пък вие във Варна. Тук не виждам на основата на какво смятате, че тая война не ви засяга.

Ей сега като се появят 1000 зелени човечета, какво правим? Те няма да дойдат в София. Те ще дойдат тук. Аз знам, но няма да ви кажа, защото варненци ще се обидят. В  края на тази война, а нейният изход Украйна ще я спечели, тя ще победи по простата причина, не само че целият свят - цивилизованият, военно напреднал, е зад Украйна, а по простата проста причинна, че украинците водят война от 21-ви век, а руснаците водят война от 19-ти. 21-ви век ще победи 19-ти век. Оттам нататък ще бъде сложно - как да се направи така, че в процесите на разпад, който е тръгват в Русия, различните фракции да не започнат да се замерят един другиго с атомни бомби. Това много интимно ще ни касае всички. 

Вие опасявате ли се от хардлайнерите, които излизат по-напред в Русия?

Опасявам се от това, че в момента върви една политико-военно каша , която не е за това, кой ще наследи Путин, а за парчетата от разпадането на Путиновата власт. Аз се тревожа от това, че Русия ще направи това, което прави всеки път, когато се разпада империята. Най-ясно е през 1917г.... когато различни атамани ще се появят. А те вече се появиха! Те със собствените си въоръжени сили ще искат да контролират собствени територии и ще воюват с всички останали. Това е тревожното, затова трябва да внимава Международната общност - защото този път ще воюват с атомни бомби, ако докопат такива. Това е големият въпрос. Не стои въпросът кой ще победи на бойното поле - това е очевидно.

Да приемем, че в Източна Европа има хора, които познават мисленето на Русия, генезиса на конфликта. Обаче увеличиха ли се познанията на Запада?

На Запада се увеличиха познанията не само за Украйна и за Източна Европа, но и за себе си. Това увеличи уважението към това, че ние източноевропейците разбираме от Русия повече, отколкото те на Запад. Да си спомним, имаше реч на Мартин Шулц и на Урсула фон дер Лайен, в която двамата казаха едно и също  - покайваме се, че когато източноевропейците 20 години ни обясняваха, че Русия е опасна, ние им обяснявахме, че те са параноици и са останали в Студената война. Ние се покайваме. Те казаха: "Трябваше да слушаме източноевропейците". Това покаяние, че не са ни слушали, когато е трябвало, е част от онова възстановяване на себе си - темата, с която започнахме.

Какво очаквате за България? Чака ни поредица от избори - две години...

Очаквам за България това, което за много други страни се случва - преоткриване на демократичната си същност, на влечението към демокрацията, а не към племенния вождизъм, какъвто имахме и към който залитахме не само ние. Очаквам това да продължи в България по-дълго, отколкото другаде, поради половинчатия характер на българските решения. Българите са половинчати хора, затова в България всичко остава наполовина -  доброто става наполовина и лошото винаги става наполовина, Слава Богу.  Българите трябва да станат по-решителни. Познавам доста народи, живял съм на много места,. Единственият по-страхлив народ от нашия е беларуският.  Време е за решителност и самоуважение. Ти, ако си страхлив, нямаш самоуважение.

Как можем да го постигнем на по-глобално ниво?

Българите ще излязат от тази своя боязливост и половинчатост, като се научат да отчитат собствените си постижения и второ да им се радват.

Цялото интервю с Евгений Дайнов може да чуете в звуковия файл.












По публикацията работиха: Елисавета Илиева, Олга Карова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Радко Мурзов: Изкуството е вечно търсене

Изложбата "Кристализация II" откри в Арт салона на Радио Варна известният художник Радко Мурзов. Експозицията представя 51 творби, изпълнени в уникална технология, откритие на Мурзов.  "Техниката е такава, че работя с акрилни бои и сол. Солта допълнително повторно кристализира и се получават красиви кристали. Отблизо погледнато в картината те блестят",..

публикувано на 09.05.24 в 08:05

Политолог: Не чуваме ясна дефиниция какви са проблемите на гражданите

"Кампанията за изборите започна още през март и компроматите валят един по един". Това коментира за Радио Варна политологът Атанас Радев. По думите му това не е нищо ново за родната политическа картинка и посочи, че кандидатите за депутати не разчитат на позитивизъм и визия: „Кампанията е в разгара си и когато вече започне официално ще..

публикувано на 08.05.24 в 08:15
Наталия Чешмеджиева

Наталия Чешмеджиева: Радиото се променя както света около нас

На 7 май отбелязваме професионалния празник на радиото и телевизията. Това е една от причините екипът на Радио Варна да организира днес Ден на отворените врати. Посетителите ще могат да влязат в ефирните студиа, откъдето се излъчва програмата, както и да се разходят из „светая светих“ на музикалните редактори – фонотеката. Накратко - всеки ще..

публикувано на 07.05.24 в 08:20

Възкресението през "перото" на 12 български автори

„Възкресения“ е заглавието на антология с разкази на 12 български автори . Съставител е Благой Д. Иванов, който се включва и със свое произведение - „Приятелски кръг“. Другите автори са - Мария Пеева, Александър Ненов, Васил Попов, Елена Павлова, Емил Минчев, Цветина Цолова, Милен Хальов, Андрей Велков, Марин Трошанов, Богдан Русев и Димитър..

публикувано на 07.05.24 в 07:00

Отец Георги Стоименов за вярата

Отец Георги Стоименов, председател на църковното настоятелство на храма "Св. Архангел Михаил" във Варна, от дете е привлечен от силата, водеща към храма. Първият му спомен за това е от детска възраст, когато по време на семейна екскурзия моли родителите си да изчакат да отвори Рилският манастир, който тогава е музей, за да го разгледа.  Роден е в Сибир -..

публикувано на 06.05.24 в 08:00
Варненски и Великопреславски митрополит Йоан

Митрополит Йоан: Когато вършим добри дела, идват радостта и щастието

Всечестни отци, представители на монашеството, братя и сестри, скъпи чеда на Варненската и Великопреславска епархия, В първите минути от настъпилия празник на светлото Христово Възкресение ние се обръщаме към всички, които чуват възгласянето на жизнеутвърждаващото апостолско приветствие: „Христос Воскресе!“. Знаем, че много от нас в този момент ще..

публикувано на 05.05.24 в 00:00

Марио Хосен: Гости сме на тази планета!

Хосен! Гражданин на Австрия, но със сърце в България.  Велик, но скромен музикант. Обича работата си колкото живота. Обаятелен събеседник: словоохотлив и мъдър, деликатен и изискан.  Фин човек. На 8 години дебютира с Пловдивската филхармония. Продължава образованието си във Виена при проф. Михаел Фришеншлагер. Получава..

публикувано на 03.05.24 в 09:40