Доц. Виолин Райков: Рибите страдат от промените в околната среда

Климатичните промени и замърсяването. Това са два от основните проблеми, пред които са изправени световните морета и океани. Негативните последици за морските обитатели са сериозни до такава степен, че се стига до рязко намаляване на популацията или направо до изчезване на някои от видовете. Специалистите в тази област работят по редица проекти, чиято цел е да установят до каква степен негативните промени в околната среда влияят на рибите и морските бозайници. Проблемът в случая е, че след като резултатите от тези проекти станат ясни, администрацията бавно се задейства, за да синхронизира решенията си с новите реалности. Рибите вече съзряват полово по-рано, а това означа, че трябва да има промени в правилата за риболов и за замърсяването. Но за какво? Търсим отговора на този въпрос от доц. Виолин Райков от Института по океанология към Българската академия на науките.

И от затоплянето на водата в някои места от океана.

Това е едно от най-важните неща, което вълнува всички, които се занимават с климатични промени и биоразнообразие. Ефектите са вече видими и това е един от основните фактори, но тя води след себе си промени и във всички останали фактори. Това повишаване на температурата в атмосферата и в морската среда, изместването в сезоните влияе индиректно и директно. Индиректното е чрез храната. Рибите се хранят с различни видове, които, като изчезнат поради затопляне и се появят по-топлолюбиви, при рибата се получава стрес, защото тя не е пригодена да се храни с тези видове. Започват миграции, навлизане на нови видове, които става конкуренти на местните. Те ги изместват в хранителните им ниши. Голяма е динамиката през сезоните.

Това е нещо, което касае и Черно море.

Абсолютно. Черно море е много интересно като обект за изследване - то е най-голямото вътрешноконтинентално море в света. Това са негативни характеристики за наличието на живот - това е по крайбрежната ивица. Във вътрешността, вече надолу, в големите дълбини под 150 метра, там няма никакъв живот. Всички тези фактори карат животинските и растителните организми да живеят в една много тясна ивица до брега, където пък са всички човешки дейности. Има едно препокриване на човешките дейности с дивата природа и това е конфликт за организмите, голям стрес е за тях.

Да, и знаем кой е най-големият губещ в този конфликт.

Да, ние, хората, сме най-върховният хищник. Ние сме най-главните ползватели на всичко, което природата дава. За съжаление доста пъти неблагоразумно ползваме даровете на природата. Тя обаче си връща. Природата не е статична система и много често се забелязва намаляване на популациите и на биомасата на определени видове - примерно бялата мида. Тя живее в изключително тясна ивица,  нейните популации страдат и тя малко по малко може да изчезне от местата, където е в момента.

И в същото време тя е много атрактивна за продажба. Много е търсена в Испания, в Италия.

Абсолютно. Продуктът е с експортна насоченост, но не само тя. Примерно барбунът се изнася в Гърция. При рибите, ако има стресов фактор, те могат да мигрират, докато при мидата миграциите са доста ограничени. Тя е на едно място, под пясъка заровена, и там не може да избяга от негативните фактори. При нея намаляват жизнените процеси, спира растежът и в крайна сметка настъпва смърт. Понякога е масова - затова наблюдаваме и празни черупки от миди и от всякакви организми.

Да, ние констатираме тези проблеми. А какво правим, за да ги решим? Може би този проект е част от решението.

Не само правим информационни кампании, с които да осведомяваме хората. Освен това издадохме един много важен документ за анализ на местните законодателства за този проект, за който говоря, по поречието на река Дунав. От там трябва да се тръгне, за да има една правилна рамка, за да се знае кой за какво отговаря и каква отговорност носи - гражданска и наказателна.

Цялото интервю с доц. Виолин Райков чуйте в прикачения звуков файл: