На село в Казашко

На село днес сме в Казашко.

При най-малката етническа общност в България.

Селото е създадено през 1905 година, в момента е с население от 400 души.

Възрастната част на населението са казаци старообрядци, които са били наричани също и липовани.

Една от хипотезите е, че иконите, които са носели със себе си и които са били основното им богатство, са били изографисани върху липови дъски. И от там идва названието им „липовани“.

През 18-сти век привържениците на старото православие бягат масово от Русия и се разпръсват из целия свят, прогонени от религиозните реформи на руския патриарх Никон и опитите на Петър Първи да модернизира страната.

След дълги скитания малка група пристига на брега на Варненското езеро и остава тук.

Но да се върнем на историята с помощта на местните. Нека чуем Наташа Иванова:  

Скрити сред тръстиките на брега на Варненското езеро, са притихнали няколко рибарски лодки.

Посещаваме сградата на читалището Казашко.

А там освен черно-бели снимки за историческите събития и личности, слушаме Наташа, която ще ни каже за традициите и за създаването на читалището:

Да, в много семейства се говори руски. Руска реч чухме и в центъра на Казашко. При това от рускиня, която е омъжена за българин.

Днес отново сме на гости в село Казашко.

За да се потопим в чудната атмосфера на това различно селце.

 Влизаме в библиотеката с колегата Румен Сарандев. Виждаме младо и усмихнато момиче:

Мащабни събития се правят в малкото село Казашко, защото там живеят хора с големи души и буден дух.

Христиана Иванова-секретар и библиотекар на читалището в Казашко.

Забележително място в Казашко е Казашкият център.

Създаден  по инициатива на дългогодишния кмет Гергана Петкова.

Тук се помещава неделното училище и една любопитна музейна сбирка, която ни връща в миналото на Казашко:

Оказва се, че днес в село Казашко живеят различни хора.

Виждат се и големи нови къщи.

От някогашните, боядисани в бяло и синьо кирпичени къщурки със сламени покриви, няма и следа.

Църквата със староверските икони е заключена, дългобради староверци се виждат само на снимките от миналото.

Обаче хармоничния съюз между хората в селото е налице.

Още от Наташа Иванова:

Слънчеви са жените в Казашко, с които се срещнахме, уютно и спокойно е и самото село.

Пази в спомени истории за риболов и рибарство, съхранява вярата, спазва традициите...

Надяваме се да ви е било интересно предаването, уважаеми слушатели.

Музиката избира Добромир Мързов, пред микрофона-Ваня Славова.

От нас двамата е пожеланието за прекрасен ден!

Снимки: Румен Сарандев