Хижар е повече от професия

От миналата година “Хижар“ е вече професия според Националната класификация на професиите и длъжностите. Обаче дали самите хижари възприемат работата си като професия. На хижа "Балкански рози" над Карлово не мислят така.

От много време имах намерение да посетя хижа "Балкански рози". Всъщност, името на хижата идва от цветето Балканска роза. И така след многократни обаждания по телефон да си запазя място, най-накрая в средата на март се намери едно свободно. Оказа се, обаче, че по това време в хижата освен стопанката няма никого. Имах възможност да поговоря с хижарката Таня Миткова, докато навън се сипеше дъжд, мислейки си, как ще сляза на следващия ден по мокрите камъни.

"Била съм турист. Никога не съм си мислила, че мога да бъда хижар и да работя на хижа. Помогнах за изграждането на заслон "Ботев". Прибрах се в София, но вече знаех, че това не е моето място. Случайно разбрах, че тази хижа я дават под наем, направих си офертата и така."

Хижа "Балкански рози е разположена"  в гората над Карлово. До нея се стига по туристическа пътека, която следва коритото на Голяма река. Върви се през гората, която всеки сезон е невероятно красива.

"Когато дойдох, тази сграда, в която се намираме в момента, беше изоставена, с паднал покрив. Започна се почти от нулата и за изграждането, и за ремонтите."

Преди много години хижата е била детски санаториум, разказва хижарката Таня Миткова.

"Балкански рози" е основана от двама лекари като детски санаториум. За лекуване на деца с асматични заболявания. До хижата няма път. Децата са се извозвали с кончета и са се лекували безплатно."

В момента "Балкански рози" е една от най-предпочитаните хижи в Стара планина. И то не само заради гостоприемството, което всеки турист получава, когато пристигне тук.

"Това може би се дължи на самата природа, която е около нас. Уникална е. И не на второ място винаги съм казвала, че една хижа може да е много хубава като сграда, но за мен най-важното е отношението на самите стопани на хижата."

Таня Миткова е една от малкото хижарки, не хижари, които поддържат хижа в България. А това не е никак лесна работа. Най-малкото до там няма път. Има само пътека. И всичко се изнася нагоре с коне.

"Много пъти и аз самата съм се замисляла защо и как продължих толкова години. Може би малко инат, че трябва да докажа на себе си, че мога. Най-вече любовта. И се намирам на моето си място."

Хижарите са друга порода хора, продължава Таня Миткова. Но нищо човешко не й е чуждо, ако трябва да използваме това клише. 

Работно време в хижата няма. То е 24 часа, седем дни в седмицата. Туристите са добре дошли по всяко време, но спазвайки правилата.

"Когато отиваш на едно място, където няма централен ток и ти кажат, че не можеш да си включиш сешоар, за да си сушиш косата, това означава, че не може. Но има и такива, които въобще не ги интересува."

Търпение. Това е основното качество, което един хижар трябва да притежава, категорична е Таня Миткова.

"Няма как да стане професия. Защото един хижар в една хижа трябва да разбира от всичко. Няма такава професия, при която да разбираш от всичко!"

Иначе хижа Балкански рози се намира над Карлово. Преходът е три часа. И няма обхват – никакъв. Само гора, река и диви животни. Мечки също, но това е за друга история.

В звуковия файл има още.