Националният детски фолклорен конкурс "Диньо Маринов" остава на много високо ниво и в 28-то си издание, каза в интервю за Радио Варна председателят на журито Димитър Христов -диригент на народния оркестър при БНР и преподавател в НМА "Проф. Панчо Владигеров". Над 500 деца от цялата страна участваха в изданието тази година. Специална награда звукозапис традиционно даде и Радио Варна, като тази година тя беше присъдена на 15-годишният изпълнител на кавал Томас Цакирис, ученик в НУИ "Добри Христов" - Варна.
Димитър Христов вече 10 години журира конкурса и е първият носител на наградата по тамбура, когато Диньо Маринов е бил още жив и конкурсът не е носил неговото име. Споделя, че не е лесно да определят победителите, но в този конкурс награди не се раздават на килограм.
Ние не даваме награди на кило. Има първа, втора и трета награда във всяка възрастова група и децата и техните преподаватели знаят, че те са много ценни. Няма 10 първи награди и така човек да се колебае кой наистина е по-добрият.
Надгражда ли всеки следващ конкурс предишния преди него и Вие колебаехте ли се когато трябваше да изберете победителите?
Надгражда, разбира се. А за колебание – много се колебаем, особено в трета и четвърта възрастова група където децата имат право да получат едногодишна стипендия от Министерството на образованието. Няма как вашите слушатели да не знаят, че Варна е една от меките на гайдарското изкуство. Тук всяка година слушаме между 50 и 70 гайди, което е страхотно, и всъщност там е най-трудният избор, защото всички са много добри.
Какво показва този конкурс за българския фолклор и присъства ли обществеността тук в залата?
За голямо наше щастие има огромен интерес винаги към този конкурс. А показва, че фолклорът ни няма регионална принадлежност, че тук се събират деца от цяла България – обменят опит, интересни познания, които са добили в своя регион и то всъщност това е най-ценното – когато тези деца се съберат, видят кой как пее, кой как свири, кой какво може да научи от другия – смятам, че това е едно от най-ценните неща на конкурса.
Какви шансове имат децата, които сега учат народно пеене, народни танци, свирят на народни инструменти, да продължат да се занимават с това след като завършат училище?
Това е много тежка и много дълга тема, която ние в последните 10-ина години доста коментираме. Тук държавата трябва много сериозно да се намеси с една национална политика по повод опазване на българския професионален фолклор. Говоря за професионалния, защото във всеки град има по 20-30 танцови клуба, които правят своя бизнес, но хората, които се занимат с инструменти особено, са в доста незавидна позиция. Това е така, защото да си музикант е една от професиите, която се започва от най-ранна детска възраст – на 6-7 години. Инструментът не е част от тялото, не е глас, не е крака и да е само моторика, а е предмет, който трябва да бъде усвоен, а това става след години ежедневен труд, който в крайна сметка през последните години е доста неоценен и не добре заплатен. И ако не направим нещо до 10-тина години няма да имаме инструменталисти, които се занимават професионално с фолклор, защото цигулки и виоли можем да внасяме от Китай, но гайди и кавали не можем. Трябва да свети лампата в обществото, за да може да се погрижим всички талантливите деца на България да има къде да работят.
Националното антикварно изложение Варна-2025 г. ще се проведе на 8, 9 и 10 август, на алеите до Аквариума в Морската градина. Редки находки, безценни предмети и страстта към антиките ще съберат във Варна ценителите на историята. За първи път ще има участници от други държави, разкри организаторът Ламбрин Сотиров, основател на Народно читалище..
Интервю с Thomas Vikström (BRAZEN ABBOT, THERION, екс-CANDLEMASS) Thomas Vikström, певецът на THERION, отново ще излезе пред родната публика. Този път като част от BRAZEN ABBOT. С тях ще отбележи 30 годишнината от излизането на дебюта на групата на Николо Коцев „Live and Learn“, в който Thomas Vikström има основно участие. Концертът ще бъде със..
Росен Петров представи новата си книга "Нека помним" - Истории от историята или нещата, които ни правят българи. Инициативата е част от първия литературен фестивал „Море от книги“. Историите, които е представил автора, са отделни малки частици от тялото на нашата памет. Някои разказват за житейските съдби на позабравени личности, други – за..
Варна е домакин на литературния фестивал „Море от книги“. Събитието започна в събота и ще продължи до 10 август на централната пешеходна зона на бул. „Княз Борис I“. Организатор е варненско издателство за детски книжки и игри, с подкрепата на Община Варна. Целта им е да не остава градът без такова събитие изобщо. Специално внимание е отделено на..
Една от най-красивите плажни ивици у нас - тази край Шкорпиловци, където морето граничи с пясъчни дюни, иглолистни и широколистни гори, се превръща в незаконен паркинг и зона за шофиране на АТВ-та - действия, които унищожават растителните видове в зона, част от Натура 2000. За това сигнализират в редакцията ни плажуващи там. Много сигнали..
Лошото управление на водите води до безводие. Заради аварии в старата водопроводна мрежа и кражбите на вода хиляди домакинства остават на режим. Това коментира инж. Димитър Куманов от сдружение "Балканка". По думите му от НИМХ са оповестили данни пред парламента, че за миналата година количеството на валежите в страната е било в норма, но въпреки това на..
Дългогодишният капитан на ветрохода "Калиакра" капитан Тома Томов остана възмутен от факта, че корабът е превърнат в ресторант на морската гара във Варна. Той смята, че има много други форми "Калиакра" да се издържа. Томов припомни, че миналата година са вложени средства за козметични ремонти на ветрохода. Това е кораб, който може да носи не само..