Бягащи от войни, насилие и бедност, непридружавани от никого непълнолетни, а в последните години и не малко малолетни, се вливат в бежанските и мигрантските потоци, пресичайки граници в търсене на по-спокойна и щастлива съдба в Европа.
Заедно с още няколко гранични страни на Европейския съюз – Гърция, Италия, Испания и Малта, България е първата, на чиито порти чукат младите бежанци и мигранти. Ако късметът е с тях, успяват да се интегрират и получават бъдеще. За по-голямата част обаче, ние като държава сме една от транзитните спирки – понякога за седмици, по-често за месеци и дори години.
Хванати в мечтата за Европа, непълнолетните непридружени тръгнали като деца, често порастват по протежение на пътуването си от Средна Азия, Близкия изток или Източна Африка към Европа.
И, ако за връстниците им на континента светът е основно дигитален и само някои тепърва започват да работят, и то под надзор, младите непълнолетни мигранти и бежанци често са на ръба на физическото оцеляване. Пътуват хиляди километри - с месеци, пеша, с множество рискове, спят на земята - в палатки или в порутени убежища, хранят се с каквото намерят и макар малки са натоварени с отговорности – да оцелеят, да успеят да получат статут, да си намерят работа, да пратят пари на семействата си.
Статистиката на Държавната агенцията за бежанците (ДАБ) у нас сочи, че за миналата година непридружените непълнолетни са 3 348. Година по-рано, броят им е бил с около 300 по-малко. Увеличението на децата бежанци се наблюдава много активно от средата на 2020 г., въпреки тогавашните ограничения за пътуване, породени от covid-19 пандемията.
Данни на детския фона на ООН УНИЦЕФ за държавите, в които се работи с деца бежанци - България, Сърбия, Гърция, Италия, Черна гора и Босна и Херцеговина показват, че през изминалата 2022 г. в тях има безпрецедентно увеличение на бежанския и мигрантски поток, с 86% спрямо предишните две години. От средно 320 хил. мигранти и бежанци, над 47 хил. са под 18 години, от тях над 21 хил. са непридружени и разделени от семействата си. Държавите, от които идват са основно Афганистан, Бангладеш, Сирия, Пакистан и страните от Северна Африка.
Причините за това за комплексни - не са само военните конфликти. Мигрантските и бежански потоци се подхранват и от несигурността в родните им страни, продоволственият недоимък и дори вече от последиците от климатичните промени, казва Диана Йовчева от УНИЦЕФ.
Основната част от непридружените деца бежанци и мигранти са момчета - около 90 процента. В случаите, в които става дума за момичета, които бягат, преобладава и насилието, основано на пола.
Непридружените непълнолетни момичета, както и по-малки деца често остават "невидими". Те трудно се идентифицират, защото биват "прикачвани" към възрастен роднина - чичо, братовчед, дори съпруг, когато става дума за ранни, насилствени бракове, казва още Йовчева.
Според Радославова, ние като държава все още нямаме изградена работеща процедура и интеграционна политика. Всичко се случва “на парче”, докато в държавите от ЕС, които също се сблъскват с трудности, има ясна система за прием на непридружените непълнолетни.
В България тези деца попадат основно в “Овча купел” и “Военна рампа”, откъдето много често ... изчезват. Напускат с по една раница, на самоход по опасни пътища, водени от трафиканти и каналджии.
По този начин, след избухването на гражданската война в Сирия през 2011 г., следите на хиляди непридружени непълнолетни се губят.
В подкрепа на думите ѝ е статистиката за прекратените производства на непридружените непълнолетни (напусналите самоволно центровете на ДАБ), която сочи, че броят им е приблизително толкова, колкото са регистрираните деца.
Почти 20-годишният Сайф от Афганистан, напуска родината си, когато е на 13. Пътят му до Белгия отнема около година. За да стигне до там преминава през 10 други държави, вкл. България, по т.нар. Балкански път.
Има мнозина, които са зарязали учението, за да работят и да подпомагат семействата си, споделя Сайф, който мечтае да успее да завърши училището си, да си намери работа и да живее спокоен и мирен живот.
Той има късмет - въпреки, че семейството му не разполага с много пари, баща му никога не го е молил да прекъсне учението си в Белгия, за да започне работа и да праща пари в Афганистан.
Обратната връзка с родителите на някои от непридружените деца в България, когато има такава показва, че семействата на децата мислят, че е много по-добре младежите да бъдат изпратени сами към Европа, въпреки огромните рискове.
Другата страна на монетата е, че те или трябва да останат там, където над главите им падат бомби и вероятността да се лишат от живота си е доста по-голяма, или - особено в Афганистан, ако останат, талибаните могат да ги вземат и подготвят за войници.
Винаги се опитваме да говорим на техните езици, за да установим първоначален контакт, казва още Албена Чобанова в пояснение как от хуманитарната организация помогнат на непридружените деца мигранти и бежанци в България. Осигуряват и психологическа подкрепа с преводач.
Другите методи, чрез които им помагат са повече игрови и проактивни, учат ги и на умения, и на занаяти.
В противовес на "Стената на плача", от Каритас България имат инициатива, наречена "Станата на мечтите".
Искаме да ги накараме отново да започнат да мечтаят, защото някои от тях наистина са забравили. Караме ги през рисунки да изразят това, което е най-важното за тях. Почти всички рисуват по някакъв начин дом.
Дом и семействата си вътре в него, разказва Албена Чобанова.
Историческа възстановка на събитията от 1885 година ще започне в 18,00 ч. на пл. „Независимост“ в центъра на града. И тази година актьори ще пресъздадат момента, в който княз Батенберг обявява от Варна за първи път Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Организатори са Народно читалище „Стара Варна - 2010“, фондация „Стара Варна“. Това е..
В условията на променлив български климат и нарастващ интерес към самостоятелно производство на храна, оранжерията се утвърждава като незаменим инструмент за градинарите. Тя осигурява контролирана среда за отглеждане на зеленчуци, билки и декоративни растения през всички сезони, независимо от капризите на времето. От компактни парници за..
На 29 септември тази година най-възрастната жителка на Варна Евдокия Чочева ще навърши 106 години. Тя е родена и израснала в сърцето на града - в Гръцката махала, в близост до един от най-старите храмове в града „Св. прпмчца Параскева“. Отгледала е син и дъщеря, а днес се радва на внуци и правнуци, които живеят в Швейцария и далечна Канада. Повече от..
Младите хора на възраст между 15 и 29 години съставляват 15 % от населението на Варна. В национален мащаб са 5.5 % от всички млади хора в страната (след София и Пловдив), което е значим демографски ресурс. Това обявиха днес от фондация „Силогия”, която проведе проучване сред младите хора във Варна. То е по поръчка на Община Варна, обхваща..
С постепенен преход от ваканция към училище родителите могат да помогнат на децата си, ученици в малките класове, да се освободят от излишния стрес преди началото на учебната година. Това каза в сутрешния блок на Радио Варна Валерия Симеонова. Рязката смяна на режима често води до напрежение, казва тя. Родителите могат да адаптират с малки стъпки..
На 5 септември православната църква отбелязва Св. пророк Захария и праведна Елисавета, родители на Св. Йоан Кръстител. Захарий бил син на свещеник Варахия, Елисавета - сестра на Анна, майка на св. Дева Мария, предаде репортер на БГНЕС. Захарий бил убит в храма между жертвеника и олтара на Иродовите войници, задето не казал къде е синът му - детето Йоан,..
Благотворителен еко-базар "От Деца за Деца" ще се проведе във Варна в Деня на Съединението - 6 септември. 54 деца ще станат продавачи за кратко, като се включат в благородната кауза. Те ще представят 36 щанда с вече използвани, но добре запазени книжки, играчки, дрехи, аксесоари. Събраните средства ще са в помощ на Ана Добрева, дете с церебрална..