На село в Есеница

На Велика събота завършва Страстната седмица.

Аз съм Ваня Славова, Недялко Добрев избира музиката в предаването „На село“.

Днес жените посещават гробищата, преливат и прекадяват, раздават боядисани яйца и хляб за душите на мъртвите. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове.

Вечерта срещу неделя вярващите отиват в храмовете, палят свещи и всички се поздравят с "Христос воскресе!", а отговорът е - "Воистина воскресе!".

На Велика събота се правят последни приготовления за празника. Почиства се къщата. Меси се великденската погача с червено яйце в средата и с по едно бяло, сурово, за всеки член от семейството. 

Месят се и малки питки, с които се ходи на гости при кръстниците и тъщата. В събота се месят и козунаците. Коли се агнето, пълни се с ориз и дреболии и се пече. 

Черупките от яйцата в ритуалните хлябове се пазят и служат за лек през годината, против уроки. 

Черупки от червени яйца се замазват с говежди тор върху стените и под вратата на къщата – за предпазване от лошото и за плодородие и късмет.

Потегляме ефирно кем една плодородна земя...

 село Есеница, община Вълчи дол.

Спокойно е селото, в което живеят едва 362 души.

Младите хора под 18 години са 46.

Има детска градина с 24 деца.

По-голяма част от населението работи в чужбина.

Но парите, които печелят, хората влагат в ремонти на къщите в Есеница.

Младен Манушев е кметският наместник на Есеница.

Единственият по-голям проблем според него е пътната инфраструктура в селото, липсата на асфалтиране...Иначе животът тече нормално и спокойно.

Няма никаква престъпност.

Осем хиляди и петстотин декара са обработваемите земеделски земи около селото.

Чуйте още:

Миланка Петкова е библиотекар и читалищен секретар.

 Тя ни разказа историята на селото:

Основано 1847 година на Димитровден от турчин. Казвало се е Касъмлар, касъм-в превод: есен, от там етимологията на името Есеница.

Жителите са били предимно турци, татари и черкези. Впоследствие има заселници от котелско, старозагорско и много тракийци. Затова и носиите на местните са като тракийските.

Още в прикачения звуков файл:

Селото в миналото е било обградено от гори. Имало е и живописен язовир, на който са се провеждали много празнични събития.

Населението е смесено, като преобладават ромите, които обаче почитат и празнуват и всички български и християнски празници.

В сградата на кметството се намира библиотеката, там е разположена и етнографската сбирка с предмети от миналото:

На снимката виждате диканя за вършеене на боб.

Църква в село Есеница в наши дни няма. От стария храм са запазени едва няколко библейски картини.

И от фурната в Есеница за хубавия хляб са останали само спомените на местните:

Още любопитна информация за село Есеница може да чуете в цялото предаване, което в ефир традиционно може да слушате след новините в 9 часа всяка събота.