"Далеч от Африка" във Варна

Изложбата “Далеч от Африка” гостува в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“. Откриването бе на 2 май.  Експозицията ще може да бъде разгледана до 13 май, когато са планирани две събития: от 10,30 ч. - ателие за деца и младежи по улична фотография, и от 16 ч. лекция "Приложен театър в Африка" и разговор с авторите.

Експозицията представя селекция от мащабен проект на двама утвърдени артисти - на професионалния фотограф Атанас Кънев и на театралния режисьор Елена Панайотова. Това е програмата „Артисти за деца“, продуцирана от Фондация "ДЕН ГРИ" и ръководена от Елена Панайотова в Кения (2011- 2017) и България (2002- 2017). 

В този проект са били въвлечени 5000 деца и младежи в риск и 300 артисти от Африка и Европа, обучени от български екип в практиките на приложния театър. През 2016 година програмата е сред осемте проекта от общо 1800 от цял свят, подкрепени от ЮНЕСКО, за допринасяне за културно разнообразие в света.

Проектът е подкрепен от Национален фонд „Култура“/ National Culture Fund, Bulgaria, програма "Социално ангажирани изкуства".

Фотографиите отразяват процеса на въвличането на африкански артисти и деца в риск в творчески обучения и създаването на театрални фестивали върху местни легенди и приказки на брега на езерото Виктория в Кения. Включени са и документални кадри от Кения и Занзибар. Изложбата повдига въпроси за ролята на документалната фотография, като популяризира уникален български модел за прилагане на сценични изкуства за социална промяна.

Ако имате 5 минути да опишете това, което сте подготвили, как ще го направите?

Елена Панайотова:

160 фотоса. Тук са май по-малко (смее се). Представяме една Африка, която е извън туристическите маршрути. Работили сме много в общността, свързано с проекта "Артисти за деца", която е една международна програма, която се разработва 6 години в Кения. Това ни позволи да влезем близо до хората, да станем част от тях. Бяхме толкова близо, че да направим интересните снимки, които са много необичайни. Това е една необичайна Африка - красива, жизнерадостна, много бедна, но много щастлива.  

Защо Африка? Тя ли ви откри или решихте, че там ви е мястото?

Атанас Кънев:

Африка беше моята детска мечта. Точно Кения. "Серенгети не трябва да загине" и "Няма място за дивите животни"  - тези книги ги препрочитах. Попивах снимките, а понякога ги и късах, за което се извинявам на библиотеката. Човек трябва да внимава какво мечтае, защото някой ден може да се сбъдне. 

Вие не съжалявате, обаче?

Атанас Кънев:

Африка вече е в кръвта ми. Това е едно прекрасно място, което е различно от всички останали - хората, природата.

Елена Панайотова:

За мен отначало беше стресиращо. Първото пристигане не беше много розово. Оказах се в най маларийната зона, зона с най-големи епидемии. Там, където работим - третия по-големина град в Кения Кисуму, на езерото Виктория, там почти няма възрастни хора, те са си отишли от големите епидемии от СПИН. В годината, в която пристигнах имаше над 90 000 деца, посети 30 дома и нямах идея какво да направя. Бях по покана да пренеса проекта, който разработвахме в Широка лъка - "Артисти за деца"  - една лятна театрална академия за деца в риск. Работихме много професионални артисти с деца от домове и сега трябваше да пренесем този модел в Кения. Първата година нямах идея, докато връщайки се от Африка идеята дойде - да обучим местни артисти, които да работят с децата и с маргиналните общности. Така дадохме един замах. Обучавахме артисти 6 години. направихме фестивали на открито. В Африка най-хубавото е, че пуснеш ли искрата, виждаш как огънят пламва.

Какво спестихте?

Атанас Кънев: Май нищо. 

Елена Панайотова: Много фотографии отпаднаха, което беше най-болезненото.

Атанас Кънев: Много фотографии отпаднаха още от селекцията, но нищо не сме спестили, показали сме всичко - работата с децата, хората, града, случайни хора, рибари, ежедневието.

Толкова ли цветна Африка?

Елена Панайотова:

Да, безкрайно цветна е. Искам хората да я видят, защото ние имаме една представа, че тя е мизерна, черна. Да, хората живеят в гетото, но те са много жизнерадостни и цветни, те нямат дума за бъдеще, те живеят сега и имат безкрайна радост от живота сега.