Обсерваторията във Варна празнува днес

Близо 1 200 000 души са преминали през планетариума на Народната астрономическа обсерватория с планетариум „Николай Коперник“ във Варна /НАОП/ от откриването й до днес. Учениците, които са се обучавали в кръжоци са около 1 000 000. Това каза Радио Варна Иван Иванов, бивш директор на институцията и един от най-дългогодишните служители, които все още работят в обсерваторията.

Народната астрономическа обсерватория с планетариум „Николай Коперник“ е открита на 22 май през 1968 година. Днес обсерваторията празнува 55 години от откриването на астрономическия комплекс и 60 години астрономия във Варна. 2023-а преминава и под още една годишнина  - 550 години от рождението на патрона на обсерваторията Николай Коперник.

По този повод от 10.00 до 18.00 часа е обявен Ден на отворените врати, поканени са всички да посетят сградата, където ще има три прожекции в Планетариума, наблюдение на Слънцето при ясно време и откриване на филателна изложба посветена на Николай Коперник.

Иван Иванов е свързал живота си с обсерваторията още от ученическите години, когато се записва в първия кръжок по физика, който е бил открит във Варна през 1963 година. Първият му работен ден в обсерваторията е на 15 април 1969 г. /годината след откриването й /, директор е от 1995 до 2009 година, пенсионира се и сега отново работи в обсерваторията като лектор.

Обсерваторията е нещо изключително за времето си не само за Варна, но и за цялата страна, спомня си Иван Иванов нейното начало. През годините тя се развива много добре – с много кръжоци и с огромен брой посетители в Планетариума. Днес интересът към природните науки, за съжаление, не е толкова голям, а България има остра нужда от физици, химици, астрономи, инженери, техници, електротехници, математици, строители и т.н., споделя той.

Сериозен проблем пред страната и е съдържанието на българското образование и качеството на резултатите след образоването, посочи Иванов.

„Оказва се, че нищо по-добро не е измислено от прекия досег до учителя, с който може да се говори директно, а не с така наречения „чичко Гугъл“, който съдържа огромно количество невярна информация, невярна интерпретация. В момента образованието е насочено повече към виждане, наблюдаване, без много обяснение, но и наливане на сложни формулировки във всички предмети. Изучават се неща, които са встрани от необходимостта да познаваме света, в който живеем.“

Кратка история

През 1963 година на Клуба по астрономия и астронавтика е предоставена сграда в централната част на Морската градина във Варна. В нея започват работа първите курсове по астрономия и ракетомоделизъм. С решение на Градския народен съвет на Варна са изготвени планове за преустройство и реконструкция на съществуващата сграда и през есента на 1964 година започва изграждането на нова сграда на обсерваторията. В процеса на строителството е направено изменение на първите планове и до сградата на обсерваторията е пристроен планетариум със Звездна зала и голяма лекционна зала.

На 22 май 1968 година тържествено е открит първият в България астрономически комплекс състоящ се от обсерватория, планетариум и кула с махало на Фуко. По решение на Министерския съвет той е наречен на името на великия полски учен Николай Коперник. Първият директор на обсерваторията от създаването й до 1989 година е Николай Петров.

В началото обсерваторията е оборудвана с няколко малки телескопа. Телескоп рефрактор 80/1200 мм с паралактична глава и телескоп Касегрен 150/2250мм с паралактична глава монтирани в двата въртящи се купола на последния етаж на обсерваторията. На наблюдателната площадка е монтирана 100/250 мм камера НАФА за фотографиране на ИСЗ. При масови наблюдения се използват преносими телескопи рефрактори и големи бинокулярни тръби ТЗК 80/8х.

В Кулата на Фуко е монтирано махало на Фуко с дължина на нишката 17.6 метра и отклонение в основата около 2 метра. С него се доказва нагледно въртенето на Земята около нейната ос. За географската ширина на Варна – 43 градуса 12 минути северна ширина, завъртането на равнината на люлеене на махалото в резултат на околоосното въртене на Земята е 10 градуса 03 минути за един час в посока от изток на запад.

С помощта на оптичния уред, наречен Планетариум, в Звездната зала се демонстрира нощното небе на различни географски ширини - от екватора до северния полюс на Земята, видимото денонощно движение на звездите, небесни координати, положението на Слънцето в различни моменти от годината и т.н. Със специален проектор се показват видимите и действителните движения на планетите от Слънчевата система. Провеждат се лекции на разнообразна астрономическа тематика.
С новата дигитална планетариумна система могат да се гледат различни пълнокуполни филми на астрономическа тематика.

Пред сградата на обсерваторият е монтиран паметник на Николай Коперник, полски математик и астроном, първият Ренесансов учен, който предлага хелиоцентричната система, като по този начин слага Слънцето вместо Земята в центъра на Вселената. Паметникът е изработен от проф. Любомир Далчев. Конструкцията е направена от заварени листове медна ламарина върху предварително изработено метално скеле.  За дата на откриването се приема 22 май 1968 г., когато е открита сградата на обсерваторията. Неведнъж през годините паметникът на Коперник е бил обект на вандалски прояви. През 2005 г. ръката на Коперник беше открадната, а възстановяването й се извърши през 2007 г.

От 2022 г. посетителите на НАОП "Николай Коперник“ могат да видят единствената реплика в Европа на оригиналния костюм на американския астронавт Нийл Армстронг, с който той стъпва на Луната в мисия на „Аполо“ през 1969 г . Костюмът е една от 15-те изработени автентични реплики на оригиналния костюм на астронавта по повод 50-та годишнина от кацането на Луната през 2019 г. Изработен е чрез 3D сканиране и тежи 90 кг, колкото е и теглото на оригиналния костюм, който се съхранява в Националния музей по въздухоплаване и аеронавтика във Вашингтон.