Лесна работа: Прекрасното тук и сега

Споделям как днес един младеж ме усмихна, без дори да знае, че го е направил. Кротичко си вървях, потънала в сложни мисли. По улицата край мен мина младеж, който обясняваше на висок глас:

- Човек, разбираш ли? Той съвсем се е бъгнал.

Огледах се. Наоколо нямаше други – нито бъгнати, нито в добра кондиция. Младежът вървеше сам и определено беше разпален от историята. Ами разбира се! Разговаряше с някого по телефона. Осъзнах това веднага, щом излязох от сложните си мисли и се включих тук и сега. Още няколко крачки ми дадоха възможност да дочуя следното:

Е, как да не се бъгне? Те димандваха едно, а къндишънът беше съвсем различен. Ще се импрувва, няма страшно, но не се прави така. Беше планирал демоуик. Смяташе да фъндрейзва. Со... Ами... Ит фейлд.

После младежът отмина, а с него си отиде и цялата тази история.

Представих си какво би било, ако вместо мен по улицата вървеше друг човек, дошъл от миналото. Дори не толкова далечното минало... Да речем половин век назад. Как ли би се почувствал да изслуша тези думи? Да се опита да вникне в разказа. На първо време вероятно да се опита да разбере на кого говори този младеж.

Всеки дошъл от миналото се нуждае от екскурзовод, за да си обясни основни моменти - от безжичните слушалки до значението на думите, а може би дори до значението на живота... Ще мине нататък по улицата и там, където навремето си е купувал баничка и боза, ще открие салата с киноа и авокадо, а вместо тулумбички и халва ще съзре в хладилните витрини бисквити с овесени ядки и кокосови стърготини.

Вероятно няма да разбере неволно подслушания разговор. Много далечен ще му се стори този разказ за човек, който не се справил с предизвикателството, защото първоначалните изисквания били едни, после се оказало друго; планирал да демонстрира проекта, но в крайна сметка се провалил и не успял да събере средствата, от които се нуждаел за реализацията на въпросния проект.

Нещата бързо се променят. Животът - също.

Интересно, как ли ще изглежда тази улица след трийсет години и дали тогава ще разбирам какво си говорят младежите, които случайно минават край мен?

Винаги е интересно да знаем какво се крие зад ъгъла, на следващата улица, през следващите години. Но това съвсем не означава да бързаме да живеем живота. Напротив. Мен, ако питате, най-доброто е да му се наслаждаваме безкрайно, да го вдишваме дълбоко и радостно като свеж пролетен вятър и да ценим всеки негов миг.

Младежът отмина, а аз реших да забравя минало, бъдеще, стари думи, нови думи и значения и да се огледам наоколо. Видях един зашеметяващо красив майски ден. Последна порция от месец май за тази година.

Градът изглеждаше като картина, нарисувана от блажен и талантлив художник. Празник на цветове и светлина. Празник на хора, цветя, бели пухкави облачета и красиви дървета, разперили клони в цъфтяща прегръдка.

И онзи опияняващ аромат на майско море, готово да посреща първите юнски изгреви, да разказва топли приказки за доволни летни хора, а леките му вълнички закачливо да прибягват по брега и после да се връщат обратно като в безкрайна и забавна детска игра.

Дано да осъзнаваме колко щастливи сме да имаме цялата тази прелест!

Всичко останало: думи, моментни състояния, начин на изразяване... изглежда дребно и незначително на фона на това прекрасно тук и сега.