Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Старите, но златни рецепти от село Господиново


Днес поемаме към поредната спирка от кулинарното ни пътешествие из селата в общините Бяла и Долни Чифлик, в търсене на старите, но златните рецепти от бабите, които ни връщат спомена за годините, в които нямаше ГМО, нямаше консерванти, нямаше химия в храната, която ядем. Сега, за съжаление, не е съвсем така. За разлика от големия град обаче, по селата продължават да си хапват здравословна храна с натурални и домашни продукти. Така е и в долночифлишкото село Господиново, което посетихме с колегата Даниел Симеонов.

"Тук живеем в планината, а дишаме морски въздух". С тези думи ни описаха село Господиново местните жители. То е сгушено в полите на Стара планина, но намиращо се недалеч от морския бряг. Село с много приветливи и сплотени хора, които обичат и знаят как да се забавляват и песните също не са им чужди. Убедихме се в това, защото ни посрещнаха с песен.  

Както хубаво пеят, бабите в село Господиново могат и също толкова хубаво да готвят. Там отидохме с  Янка Димитрова и Кристиана Казанджиева от Асоциация „Био мрежа“, които са наш гид в това кулинарно приключение. Те са автори и на книгата "Омая", в която са поместени част от рецептите.  Прекрасните жени от читалището ни посрещнаха в сградата на бившата детска градина в селото, която в момента е място за приятни срещи и сладки приказки. Чарът на селския живот. Още щом влязохме видяхме широките им усмивки, широката и дълга маса, отрупана с всякакви вкусотии. В центъра имаше една много апетитна погача, приготвена от г-жа Неранза Петрова. 

Погачата си върви с домашно сирене, каквото също присъстваше на трапезата. То беше приготвено от снахата на баба Неранза - Нели Янева. Нейни бяха и вкусните домашни масленки, приготвени със свинска мас, лимонада и много любов. Те са по стара семейна рецепта. 

Изключение не правят и апетитните домашни милинки, които ми намигаха закачливо с призив „изяж ме“, но аз стоически трябваше да издържа без да ги докосна, докато техният майстор г-жа Недка Василева ми разказваше как ги е приготвила. При тях е важно втасването на тестото, както и продуктите да са домашни за да станат вкусни милинки, от които не ти става тежко. 

Жените в селото бяха приготвили и много вкусна баница, както и един прекрасен козунак. Опитахме и едни много вкусни домашни палачинки, приготвени на печка на дърва. Палачинките със сигурност бяха по-добри от френските, а сладкото от сини сливи и орехите в плънката бяха истинска наслада за небцето.  

В селото си спазват традициите, особено по празници. За един дългогодишен обичай по захващане на квас от роса ни разказа баба Неранза. Той се изпълнява и до днес по Гергьовден. Разбрахме че навремето хората тук са наричали вилицата и лъжицата по различен начин. На вилицата са й казвали бонела, а на лъжицата - лайца. 

И вилица, и лъжица и поне още няколко стомаха като Алф му трябва на човек за да може да опита от всички вкусотии, които бяха приготвили бабите от село Господиново. Посрещнаха ни с песен и ни изпратиха с такава.

Чак не ми се тръгваше. Обещахме си обаче пак да се срещнем. И да ни разкажат още от своите тайни за вкусна домашна храна от село. Там, където всичко се готви с натурални продукти. Безценно. Обикновени неща, но толкова вкусни. Защото баница почти всеки може да направи, погача също. Но, това е и чарът на българското кулинарно многообразие в различните региони – всеки добавя и обогатява рецептите с нещо от себе си. А освен домашни продукти, бабите в Господиново слагат най-важната подправка за да е едно ястие вкусно – любов.Гответе и вие с любов и няма как да не се получи вкусно. 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ
Chart

#794 ТОП 20 (24.01-31.01.2025)

публикувано на 24.01.25 в 07:29

НОВИЯТ ДЕН на 24 януари с Иван Барбов

Учени са открили, че най-силният магнит на света бил възглавницата рано сутрин. Най-силният магнит за събуждане е кафето, а за усмивки и добро настроение – сутрешната програма на Радио Варна. Новият ден ви очаква на любимите честоти във времето от 6.00 до 10.30 часа, в което Иван Барбов, Александър Йорданов и звукорежисьорът Петър Венков..

публикувано на 24.01.25 в 05:52
На брега

НА СВЕТЛО на 22 януари с Валерия Василева

По ваш сигнал проверка защо се бавят плащанията от държавата към социалните асистенти? Интерюв със заместник-кмета на Община Варна Снежана Апостолова. Дипломанти от Института за кулинарни изкуства във Варна представиха своите проекти под наслов „Иновация и креативност“. Правната комисия към Общински съвет-Варна даде положително..

публикувано на 22.01.25 в 13:44
Минути след изгрева, когато лъчите се къпят в морето

НОВИЯТ ДЕН в сряда, 22 януари

Каква е съдбата на излезлите от движение автомобили, които все още са паркирани в много от варненските квартали – разговор по темата със зам.-кмета в Община Варна, Илия Коев; Репортаж от ул. „Д-р Пискюлиев“ във Варна, където от днес стартира асфалтиране на улицата, по която се извършваше ремонт дълго време. Това ще доведе до използването на..

публикувано на 22.01.25 в 06:13

НОВИЯТ ДЕН на 21 януари с Иван Барбов

„Сутрин като стана, нямам търпение да си легна“, беше написал някой в социалните мрежи тази сутрин. На тези, които нямат търпение да превключат на честотите на Радио Варна когато станат, Иван Барбов, Александър Йорданов и звукорежисьорът Недялко Добрев обещават приятни сутрешни емоции във времето от 6.00 до 10.30 часа. Сладко да ви..

публикувано на 21.01.25 в 05:59

На 20 януари в "От другата страна" по Радио Варна

Специално интервю с Melissa Bonny (AD INFINITUM, KAMELOT). Представяне на дебютния албум на UNTOLD STORIES " Wind and Memories" – разговор с Даниел Елисеев. Димитър Димитров за новия албум на АТЛАНТИК "Atlantic In The Ocean Of Metal". В предаването ще звучи музика на: NIGHTMARE, К.П.М.Д., MASTER, H.E.A.T, GBH, VALHALORE, ALIEN WEAPONRY и др...

публикувано на 20.01.25 в 14:25

Зимни приключения в село Страхил

Страхил е малко село в община Вълчи дол, близо до границата с област Добрич, както и до някогашната граница с Румъния. Населението на селото е едва 17 души, предимно възрастни хора.  Десетилетия назад обаче съвсем не е било така. Животът в село Страхил е процъфтявал, имало е работа и за младите. Нещо, което днес го няма.  Много често, когато..

публикувано на 18.01.25 в 08:32