Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Корабът на сирените" - контрареволюционният роман на Александър Секулов

Александър Секулов
Снимка: БГНЕС

За няколко дни корабът на сирените излиза от морските карти, спира в центъра на света под развеселения поглед на Бог. Александър Секулов е автор на романите „Колекционер на любовни изречения“, „Малката светица и портокалите“, „Господ слиза в Атина“, „Островът“, „Скитникът и синовете“ и „Жена на вятъра“. Издал е поетичните книги „Карти и географии“, „Възхитително и леко“, „Море на живите“ и „Хроники и химни“. Драматург е на Драматичен театър – Пловдив, отличен с награда „Аскеер“ за пиесите „Няма ток за електрическия стол“ (2016), „Дебелянов и ангелите“ (2019) и „Народът на Вазов“ (2022). Носител на националните награди за поезия „Христо Фотев“, „Николай Кънчев“, „Перото“, „Иван Николов“.

„Корабът на сирените“ ни повежда на щуро и твърде забавно пътешествие из гръцкото море, където всякакви небивалици са вероятни. Александър Секулов често балансира по ръба на литературното благоприличие. Той може да си позволи подобен лукс, защото думите, които виртуозно реди, се обичат една друга и здраво се държат за ръце, а героите му са необикновени, пъстри и интересни.

Александър Секулов за новата му книга:

 „Корабът на сирените“"Като излезе тази книга, мои приятели ми обърнаха внимание, че в повечето от книгите ми - да не кажа - в почти всички романи, действието се развива в морето на Егея, а аз установих, че действието във всичките ми романи се развива през лятото. Нямам нито един есенен ден, нито един зимен и нито един пролетен. Което изглежда някаква специфика на моето световъзприятие. Може би искам да разказвам истории, в които няма време, а в морето наистина не усещаш как времето тече."

Историите, които Александър Секулов не иска да разказва, са свързани с тъгата, мъката...

"Не искам да разказвам истории, които са свързани с тъмното начало в материята. Определено не искам да се занимавам с Дявола. Не искам да се занимавам със Смъртта. Да разказваш в черно, да разказваш за отчаянието, за страха, за фобиите, за страданието, за болката е много по-лесно, даже обидно лесно, отколкото да пишеш книги, които повдигат духа на човека, карат го да мечтае, карат го, да иска, да живее."

Чуйте повече за романа "Корабът на сирените" от Александър Секулов в интервюто, което той даде за Радио Варна.


"Корабът на сирените" има ли нещо общо с останалите Ви книги, които са излезли изпод перото Ви, мака че сигурно пишете на компютър?

Навярно - има. Доколкото като излезе тази книга, моите приятели ми обърнаха внимание, че в повечето от книгите ми действието се развива в морето на Егея. Аз пък установих, че всичките ми романи се развиват през лятото. Нямам нито един есенен ден, нито един зимен и нито един пролетен. Това е специфика на моето световъзприятие. Може би искам да разказвам истории, в които като че ли няма време. А в морето наистина не усещаш как времето тече.

Какви истории не искате да разказвате?

Не искам да разказвам истории, които са свързани с тъмното начало в материята. Определено не искам да се занимавам с Дявола. Не искам да се занимавам със Смъртта. Да разказваш в черно, да разказваш за отчаянието, за страха, за фобиите, за страданието, за болката е много по-лесно, даже обидно лесно, отколкото да пишеш книги, които повдигат духа на човека, карат го да мечтае, карат го, да иска, да живее. Много по-лесно е да отчаеш един човек  и да му кажеш: "Няма смисъл всичко е загубено". Което си е и вярно, защото животът на човека е път към смъртта. Но дотогава трябва да изпитваме радост. Много е трудно да се пишат бели книги. Малко са примерите в световната литература, в които енергията да е бяла. Но знаете ли, точно такива книги остават. Книги писани, като че ли на шега. Писани, като че ли героят не е много сериозен. Веднага давам пример  - един Алексис Зорбас на Казандзакис, една Пипи на Астрид Линдгрен. Това са две книги, писани през 1943 година.

По време на Втората световна война.

По времето на Втората световна война са написани книги, в които всъщност, като че ли няма смърт и героите са вечни. Те искат да живеят. Умеят да живеят. Радват се как живеят, макар и рисковано. Това е голяма сила на литературата - да пренебрегне условностите и да накара човека да изправи гръбнак. Аз се старая да пиша такива книги, които да накарат човека да каже: Животът е хубав. Не елементарни, не сълзливи, а книги, които се борят и обичта живота.

По публикацията работиха: Мартин Николов, Елисавета Илиева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Andreas Kisser (SEPULTURA): 40 години са красива история

Интервю с Andreas Kisser (SEPULTURA) 40 години отминаха от момента, в който няколко невръстни младежи от Бразилия направиха немислимото - събраха група и я кръстиха SEPULTURA. 40 години по-късно споровете коя е истинската SEPULTURA продължават. Дали тази SEPULTURA, която съвсем скоро ще достигне края на пътя, е автентичната? Какво значение има,..

публикувано на 18.07.25 в 08:00

Росица Димитрова - една мечтателка с фотоапарат

Мечтателка с фотоапарат, която преследва залези, изгреви и луната. Това е Росица Димитрова от Варна, травъл блогър, пътешественик, фотограф и ловец на кадри, които често обикалят света преди нея в медии като "National Geographic" и "Forbes". За втора поредна година нейна снимка влиза в престижна селекция на "Capture the Atlas", озаглавена "Нощните..

публикувано на 17.07.25 в 08:00

Първият треньор на Иван Иванов: Тренировките бяха забавление с впечатляващи резултати

Когато Иван дойде да тренира на 5 години и половина, бяхме като деца на лунапарк - забавление безкрай, а резултатите са впечатляващи - създадохме плашещо добър на корта човек. Така описа работата си с шампиона на "Уимбълдън" първият треньор на Иван Иванов - Пламен Радев.   Всичко, което съм постигнал, е благодарение на усилията, вложили в мен..

публикувано на 16.07.25 в 09:00

Шампионът на "Уимбълдън" Иван Иванов: Да играя и да постигна успех на този корт е нещо уникално

Варненският състезател по тенис Иван Иванов, който спечели "Уимбълдън", се завърна в родния си град от Лондон.  Tой беше посрещнат като национален герой на Летище Варна снощи.  Звездно посрещане във Варна на Иван Иванов - носителят на титлата от Уимбълдън (ВИДЕО) "Очаквах такова посрещане, бяха ми казали по телефона, но все пак такава..

публикувано на 16.07.25 в 08:16

Картината след вот на недоверие: Стабилност или временно решение?

Серията от вотове на недоверие е по-скоро форма на услуга към управляващите. Това подчерта за Радио Варна  политологът Димитър Ганев.   Опозицията - "Продължаваме промяната - Демократична България", е в непрекъсната политическа дилема, допълни той.  Не е добро послание за града случващото се с кмета на Варна Благомир Коцев, коментира още..

публикувано на 15.07.25 в 10:00

Магистри, завършили специалността "Космическо инженерство": Няма спирка, ако имаш мечта

Първите магистри по специалността „Космическо инженерство и технологии“ на Висшето военноморско училище „Никола Й. Вапцаров“ защитиха своите дипломни работи. Това са капитан Филипа Александрова (летец от авиобаза „Чайка“), Емил Райчев (КБС), Димитър Димитров  (катедра „Информационни технологии“) и Кристиян Панайотов (Математическа гимназия „Д-р..

публикувано на 15.07.25 в 08:05

Френският пекар на Варна

14 юли е националният празник на Франция – денят, в който страната чества превземането на Бастилията с военни паради, балове на пожарникарите и фойерверки. Но далеч от цялата тази суета, днес един французин ще прекара деня по съвсем различен начин – във Варна, до пещта на собствената си пекарна. Грегори Шарниге е от Брест и в продължение на 18..

публикувано на 14.07.25 в 08:05