Лесна работа: Квинтесенцията

И ето го последният юнски понеделник! Красиви летни улици. Спокоен свят. Слънчево настроение. Леко и елегантно преминавайки през живота ни, юни донесе много радост.

Юни. Усмихнати хора, забързани към плажа, или напротив: забавили ход, вече на връщане - към дома, изтощени от лятото, но и доволни от всяка щастлива минута, с която то ги дарява.

Лятото. Прави всяка картина по-красива, по-изящна, романтична, вълнуваща, пъстроцветна и незабравима.

Свежото зелено на тревите. Красивите очи на незабравките. Балетната осанка на маргаритите. Нетрайната прелест на маковете. Лекият ветрец, който си играе с листата на дърветата и сякаш на шега ги полюшва като весели камбанки, които се смесват със звънкия смях на децата. Унасящата песен на вълните и енергичните чинели, които отброяват всеки следващ коктейл, освежаващ следобедите на плажа. Или пък не? Чинелите, които отброяват всеки нов опит на вълните да се хвърлят към буните и закачливо да ги прегърнат... ей, така, в чест на лятото. После отново да продължат безкрайното си движение.

Моля? Не оценявате всичко това, защото го имате за даденост?

О, добре. Тогава натискам паузата на тази картина само за минута и вмъквам една на пръв поглед странна история.

Мой познат кротичко и мълчаливо пътувал в автобуса. Явно неспокойното душевно състояние по някакъв начин се отразявало в погледа или по замислените бръчки на напрегнатото му чело, защото една жена се качила, огледала се, тръгнала директно към него, спряла се, взряла се в очите му и с пророчески глас изрекла следните думи:

- Господине, трябва да знаете, че за състоянието, в което се намирате, сте виновен само и единствено Вие.

И отминала.

После, докато си преразказвахме тази история, неистово се смяхме. Отново и отново. И отново. Разигравахме сценки, които завършваха със забележителната реплика. Слагахме точка на всеки разговор с размахан за назидание пръст и с думите: „само и единствено Вие“. И пак се смяхме.

Но през смях подреждахме ситуация след ситуация, герой след герой, житейски обстоятелства, съдби, случки - тъжни и весели, нелепи и щастливи, незначителни или съдбовни... Списъкът нарастваше все повече и повече и всяко следващо предложение отново печелеше кастинга.

Всъщност, получи се доста солиден списък. А най-интересното беше, че квинтесенцията на всичко се свеждаше именно до култовата реплика на непознатата:

„За състоянието, в което се намирате, сте виновен само и единствено Вие“.

Дали е прекрасен понеделник, забележително лято и приятно юнско настроение...

Дали погледът и мислите са високо, високо.

Дали прелестните приказки, разказани от вълните, имат значение.

Дали камбанките на листата вълнуващо звънят и правят вечерта по-красива.

Дали песента на птиците добавя сладост към вкуса на живота...

Дали е радост, тъга, очарование, отегчение, песимизъм, весело очакване на нещо хубаво, светъл ден и добри мисли.

За състоянието, в което се намираме, сме отговорни само и единствено ние.

И ето ни сега!

С наслада отпиваме последни глътки юни. Като приятен, разхлаждащ фреш в ярък, летен цвят, във висока чаша, над която поглеждаме към лятното море и знаем, че невероятната картина с всичко хубаво наоколо е подарък. Ценен подарък.